Основите на геополитиката

"Купувайте земя, това е единствената стока, която повече не се произвежда" - беше казал преди години Марк Твен. И е прав.

Както и да се развиват икономиките и технологиите, продължаваме да се храним с онова, което ражда земята. Продължаваме да живеем в домове, построени върху земята. Продължаваме да ходим, бягаме и да се движим по земята. Летим във въздуха, но кацаме обратно на земята. Живеем върху земята, която ни храни.

Заради това от доста време ви съветваме - в кризисни времена най-доброто подсигуряване е покупката на земя и инвестициите в нея. И най-лошият бизнес е да се продава земята на безценица, както досега ставаше в България, където тя е една от най-евтините в Европа, въпреки че трябва да е обратното като обект за преки инвестиции в селското стопанство и животновъдството.

Предупреждаваме, защото един важен процес, който се развива през последните години по цялата планета у нас остава неизвестен или се укрива.

За какво става дума? Започна огромна надпревара за покупката на селскостопански земи и райони от Китай, Южна Корея, страните от Персийския залив. Купуват бедни, но жизнени райони. Някои наричат това ново колонизиране. И е истина, но за да се предпазим от него, трябва да се знае същността на процеса.

От няколко месеца по света се разиграва гигантска партия от познатата игра "Монополи" в нов вариант. Купуват се цели държави. Участниците играят много бързо.

От една страна са Китай, Южна Корея или страните от Персийския залив, които имат проблеми със своето хранително подсигуряване. От друга страна са бедни държави като Украйна, Аржентина, Зимбабве, Мадагаскар, Пакистан, Етиопия, Уганда, Индонезия, чиито каси са празни, но които имат едно богатство - големи обработваеми земи, жизнени и перспективни. За продажба или под наем.

Защо се говори за ново колонизиране. По определение колонията е зависима територия без самостоятелна политическа и икономическа власт, като владението на чуждата държава над нея е заради плодородните земи, човешки ресурси и природни залежи. Но ако колоните по-рано трябваше да бъдат завоювани, сега те могат да бъдат купени, което правят и крупните корпорации, банки и държави. Особено такива, които нямат големи обработваеми земи като Япония, Южна Корея или Саудитска Арабия.

Страните от Европа и САЩ увеличават използването на биогорива, от различни култури. Голяма част от земите, които преди това бяха за отглеждане на зърно, сега се използват за "технически нужди". През 2008 г. властите на ЕС потвърдиха, че въпреки критиката към програмите за развитие на биогоривата, през 2010 г. делът на биодизела в структурата на потребяваното гориво в ЕС ще стигне 10 на сто. В резултат, цените на продоволствието ще растат неотклонно. Процесът вече започна, за което се говори и в глобалния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според него през 2008-2017 г. в света ще стане рязък скок на цените на продоволствието, което ще поскъпне средно с 50 на сто. С 80 на сто ще нараснат през близките 10 години цените на растителните масла, с 50 на сто - на зърнените култури, царевицата и сухото мляко, с 30 - на сто на захарта, с 20 на сто - на месото.

Съответно ще растат и цените на земята. В бъдеще продоволствената криза може само да се влоши, което ще засили разглеждания процес. Доставките на хранителни продукти става политическа цел номер едно.

В момента изкупуването на земята е в огромни мащаби. Това не се забелязва, тъй като процесът не е централизиран и продажбите са в различни краища на планетата. Често покупката въобще не се афишира, тъй като продажбата на земя на чужденци в повечето страни е забранена. В такива случаи се създават съвместни фирми за заобикаляне на законите. Но новото колонизиране напредва. Някога за завладяване на чужда земя беше необходима война, днес тя може да се купи. Резултатът е един и същи - промяна на собствеността.

В края на 2008 г. Южна Корея направи голям удар, купувайки половината обработваема земя на Мадагаскар. Това е само началото. Говори се за милиони хектари в Индонезия и Африка. Активно купуват земя Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те имат нефт и долари. Но нямат вода и обработваема земя и внасят 60-90 на сто от необходимата им храна. Ситуацията се промени през отминалата година, когато цените на хранителните продукти тръгнаха нагоре. Тези страни нямат доверие на световните хранителни пазари и искат да си осигурят доставките, купувайки земя. Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства изпратиха своите министри и дипломати на световни турнета, за да търсят достъпни участъци и райони. Сега имат проекти в Индонезия, Судан и Сенегал.

Камбоджа никога не е била така ухажвана. Кувейт строи там посолство и пуска пряка въздушна линия "Пном Пен-Кувейт Сити". Камбоджа съобщи, че договорът може да бъде подписан и се отнася за площ от 2,5 милиона хектара.

Разбира се, в Югоизточна Азия нефтените емирства ще имат един огромен конкурент - Китай, който през последните 12 месеца сключи няколко поземлени сделки, придобивайки собственост в Африка, Централна Азия, Южна Америка. "Кой ще изхрани Китай" - питаше през 1993 г. в своята книга екологът Лестър Браун. Този въпрос днес е още по-актуален, тъй като Китай трябва да изхранва 1,5 милиарда души, което е почти една четвърт от световното население, но разполага само със 7 на сто от обработваемите земи на планетата.

И така - кой ще храни Китай. Разбира се, други държави. Пекин разработи стратегия и навлиза в Африка, за да отглежда там ориз, пшеница или палмово масло, необходимо за производството на биогорива - новото зелено злато.

По-добре да се изсече гората. Превърната в плантация на палмово масло тя дава до 5000 долара, т.е. 10-15 пъти повече, отколкото ако от нея се получава само дървесина. Това е икономическата сметка, която обяснява защо амазонската джунгла или горите на Борнео си отиват с дима от пожарите и се появяват плантации за соя или палмово масло.

Инвестирайте в земята - непрекъснато повтарят различни икономически групи. Преди няколко месеца заради финансовата криза Deutsche Bank и Goldman Sachs инвестираха във ферми и месопреработвателни предприятия в Китай. Morgan купи 40 000 хектара в Украйна.

Истина е, че приливът на чужд капитал не е лошо нещо. При някои условия може да бъде добро, ако местното селско стопанство печели от това, ако се въвежда система от микрокредити и хората могат да се справят с новите конкуренти. Но не винаги е така, което крие опасност да се роди нова колониална политика - изкупуване на безценица на добри обработваеми земи в други държави, използването на местна евтина или вносна работна сила без никакви ползи за местното население. Заради това новата игра на "Монополи" може да се превърне в голям неоколониализъм или голяма стрелба.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ