Морските стратегически ядрени сили на Русия ще останат в състава на така наречената ядрена триада, но ролята на ядреното оръжие на многоцелевите подводници ще нараства. Това беше съобщено от руския генерален щаб едновременно с новината, че най-новата ударна атомна подводница "Северодвинск" с крилати ракети с повишена далечина ще влезе в бойния състав през 2011 г. Нейното основно оръжие ще са крилатите ракети, торпедата-ракети и мини. От руска страна беше съобщено, че ще продължат да строят стратегически подводници от типа "Юрий Долгоруки" - не по-малко от шест, които ще служат в Северния и Тихоокеанския флот. И трите подводници от новия проект "Борей" ще бъдат въоръжени със стратегическите комплекси "Булава-М" с ядрени блокове с индивидуално насочване, способни да поразяват цели до 8000 км.

В момента руските подводни сили имат около 60 подводници, отнасящи се към оръжието от трето поколение. От тези 60 единици около 10 са стратегически атомни, над 30 - многоцелеви атомни, и останалите са със специално назначение.

Основата на групировката са подводниците от проекта 667 и 667БДР (според НАТО Делта IV и Делта III), които влизат в състава на Северния и Тихоокеанския флот. Остават в строя и най-големите в света атомни подводни ракетоносци от проекта 941 Акула (според класификацията на НАТО - Тайфун).

Една подводница от проекта "Дмитрий Донски" се модернизира на завода Севмаш за изпитания с новата балистична ракета с морско базиране "Булава". Две други подводници от този проект се намират в Северодвинск. Решението за тях засега не е взето, но вероятно те ще бъдат модернизирани да носят крилати ракети като американските аналози от проекта "Охайо". През тази или следващата година в строя ще влезе крайцерът от четвърто поколение "Юрий Долгоруки" проект 955 Борей. През юли подводницата ще излезе в Бяло море за ходови изпитания. Решението на неговото въвеждане ще зависи от успеха на изпитанията на ракетата "Булава".

Общо до 2015 г. в строя ще трябва да влязат 8 подводници от този проект.

Многоцелевите подводници са представени от проектите 949 Антей и 971 Щука-Б. През 2010-2011 г. на въоръжение ще бъде приета и най-новата подводница от четвърто поколение "Северодвинск". Сега се изпробва главният ударен комплекс на подводницата с нова крилата ракета. Проектът 877 (според НАТО - Кило или Варшавянка) е представен в руския флот от дизелови подводници. Те ще бъдат заменени от дизел-електрически подводници от проекта 677 Лада (според НАТО - Амур). Главната подводница от тази серия - "Санкт Петербург", в момента преминава изпитания. В завода има още две такива подводници - "Кронщадт" и "Севастопол", които трябва да влязат в строя през 2010 г.

На въоръжение има и подводници със специално назначение, но информацията за тях е секретна. От открити източници е известно, че една от дизеловата подводници Б-90 Саров (проект 20120), която беше построена в Севмаш, влезе на служба през 2007 г. Това е опитна лодка, универсален стенд за изпробване на нови образци въоръжение.

Подводницата "Юрий Долгоруки" има водоизместимост 24 000 тона, размери 170х13,5х9 метра, с максимална дълбочина на потапяне 450 метра, скорост 20 възела, екипаж 107 души, в това число 55 офицери. Всички подводници от проекта 955 ще бъдат въоръжени с новата ракета "Булава". Всяка ще носи по 12 ракети с по 10 бойни глави.

Подводницата "Северодвинск" ще има водоизместимост 13 800 тона, размери 119х13х9,4 метра, скорост 31 възела, потапяне - до 600 метра, екипаж - 90 души, от които 32 офицери, основно оръжие крилати ракети.

Подводницата "Санкт Петербург" от проекта 677 ще се отличава със своята оригинална архитектура на корпуса. На нея има над 170 прибори и системи, които досега не са били произвеждани. Лодката има напълно нова система за навигация.

За първи път в нея се използват технологии, които по-рано се използваха само в аерокосмическата промишленост. Благодарение на това например, навигационната система на "Санкт Петербург" тежи само 50 кг. Лодката има покритие от нов вид, което осигурява повишена скритост. Специално за серията е разработен нов електродвигател, който даже на пълна мощност работи безшумно. Водоизместимостта на лодката е 1765 тона, дължина 67 метра, широчина 7,1 метра, скорост 21 възела, пределна дълбочина - 300 метра, автономност - 45 денонощия, екипаж - 35 души, въоръжена с шест торпедни апарата.

Проблемите с изпитанията на новата балистична ракета "Булава" станаха една от централните военни теми. Неуспехите при пускането на "Булава" поставят под заплаха превъоръжаването на морските стратегически сили.

Какви са корените на проблема?

СССР остави в наследство на Русия две линии за развитие на ракетните подводници със стратегическо назначение. Едната е проектът 667, представен в момента от 6 ракетоносци, построени в края на 80-те и началото на 90-те години, и от пет по-стари, създадени в отговор на появата в САЩ на ракетоносците "Охайо".

Целта на проекта 941 беше постигане на превъзходство над "Охайо" по броя на бойните блокове на една подводница. Американската носи 192 бойни заряда на 24 ракети "Трайдънт-1" (по-късно заменени от "Трайдънт-2", с голяма далечина на стрелбата и с по-мощни заряди). Съветските имаха 200 бойни глави на 20 ракети от типа Р-39. Но съветската ракета беше доста по-тежка - 90 тона срещу 32 на "Трайдънт-1" и 58,5 - при "Трайдънт-2". Различаваха се и размерите. Р-39 имаше дължина 16 метра и диаметър 2,4 метра, а "Трайдънт" - 10,3 метра дължина , 1,8 метра - широчина. Такава разлика в размерите на ракетите обуславяше и разликата в размерите на подводницата. Водоизместването на "Охайо" е 24 000 тона, а на съветските подводници от проекта 941 достигна 50 000 тона. Експлоатацията на тези подводници беше тежко бреме за бюджета на Русия. В резултат, след няколко неуспешни пуска на перспективната ракета "Барк", която трябваше да замени Р-39 в шахтите на подводниците "Тайфун", беше взето решение за разработка на по-лека ракета "Булава".

Новата ракета е предназначена за по-леки и компактни подводници от проекта 955, с размери и водоизместимост, отговарящи на проекта 667, което осигурява и по-евтина и опростена експлоатация.

Изпитанията на "Булава" започнаха през 2004 г. с пуска на така наречения масо-габаритен проект. През септември 2005 г. стана първият пуск на самата ракета, успешно достигнала полигона Кура на Камчатка. След това последва серия от девет пуска, голямата част от които бяха неудачни, и само един - предпоследният засега е напълно успешен.

За причините на неуспеха има различни версии. Основната е, че Московският институт по топлотехника се занимава предимно със сухопътни ракети. Но това не е истина, тъй като досега във всички пускове "Булава" успешно стартираше от подводницата, в това число и над водата. Проблемите се появяваха на следващите етапи от полета на ракетата, когато начинът на изстрелване вече няма значение.

Най-вероятна е версията за производствени дефекти. При монтажа на ракетата се използват стотици комплектуващи елементи, произвеждани от различни промишлени предприятия, като състоянието на руската промишленост, както е известно, не е най-добро. Усвояването на производството на нов образец е сложна задача. При това унифицирането на "Топол" и "Булава" не спасява положението. Реално ракетите силно се отличават като са унифицирани само в отделни агрегати и материали.

Да се спаси "Булава" може само чрез по-силен контрол по цялата производствена верига.

Но "Булава" не е безалтернативна. Възможността й за замяна може да дойде от модернизираната ракета Р-29РМУ-Синева. Истина е, че "Синева" има малко по-голяма дължина, това не е непреодолимо препятствие за подводницата. Отработеността на тази ракета в серийно производство позволява да бъде разгъната нейната серия бързо. Какво решение ще бъде взето, ще се разбере в близко време. Нов неуспех в изпитанията на "Булава" може да зачеркне нейната съдба и да въведе на въоръжение "Синева".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ