Проблеми на глобалната сигурност и разоръжаване

Русия и САЩ се надяват до края на годината да постигнат нов договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения (СНВ). Както е известно, срокът на сегашния договор, който задължаваше Москва и Вашингтон да съкратят стратегическите си арсенали от 10 000 бойни глави на всяка страна до 6000, изтича на 5 декември 2009 г. Какъв трябва да е новият договор?

Преди всичко той трябва да е свободен от грешките на предишните договори за СНВ, да не подкопава глобалната стратегическа стабилност, да се основава на принципите на еднаквата безопасност на страните.

Русия и САЩ трябва веднага да се договорят, че предметът на договора няма да бъде традиционната стратегическа триада - междуконтиненталните балистични ракети (МБР), балистичните ракети на подводниците (БЛП) и тежките бомбардировачи (ТБ).

Преговорите трябва да обхващат и крилатите ракети с морско и въздушно базиране с ядрено въоръжение с далечина на стрелбата над 600 км. Руската страна вече предложи да се изключи възможността от разполагане на нападателните въоръжения извън пределите на националната територия. Русия е готова да обсъжда и универсален режим на отказ от ракетите със средна и малка далечина.

При цялата си привлекателност евентуална договореност за взаимно съкращение на ядрените сили до 1000 бойни глави на всяка страна, както евентуално са предложили САЩ, в случай на реализация може да създаде огромни проблеми за сигурността на Русия и вместо прословутото вече "презареждане", т.е. презагрузка, да стане реална стратегическа капитулация на Русия и фатална грешка.

Засега руските ядрени сили могат да нанесат неприемливо унищожение на всеки противник, въпреки че в договора на съкращаване на стратегическите ядрени настъпателни потенциали (СНП) от 2002 г. бяха заложени дискриминиращи Русия "тесни места". Неяснотата на формулировките позволи на САЩ да считат, че ограничението до 2200 ядрени заряда се отнася само за ядрените боеприпаси установени на носители. Други категории боеприпаси просто складират. Те имат активен арсенал и резервен арсенал, към който се отнасят резервните ядрени бойни глави, въведени в режим на дълго съхранение в събран вид, но от тях са извадени възлите, съдържащи тритий и неутронните генератори.

Оценката на ядрения арсенал на САЩ, какъвто трябва да бъде към 31 декември 2012 г., показва, че равноправно съкращение на ядреното оръжие между САЩ и Русия не се предвижда. Проблемът за паритета вече е налице. А при съкращение на броя на бойните заряди до 1000 единици, способността на руските стратегически ядрени сили въобще да осигурят възпиране, придобива нови негативни характеристики.

При такова сравнително малко число бойни заряди първостепенно значение придобива противоракетната отбрана. Американците неслучайно излязоха през 2001 г. от Договора за ограничение на ПРО от 1972 г. При такова рязко съкращение ролята на противоракетната отбрана значително расте, тъй като нейната бойна ефективност е обратно пропорционална на количеството атакуващи бойни глави. Такава ситуация напълно отговаря на стратегията на САЩ, още повече когато са свалени всички ограничения за развитието на тяхната ПРО, а според Договора за стратегическите нападателни потенциали не е ограничено количеството ядрени заряди, които могат да се намират в "оперативно съхранение" и "неактивен арсенал".

Американците се ориентират към развитие на своята многоешалонна система на ПРО за постигане на възможност за унищожение на 600 носители на ядрено оръжие и до 300 промъкнали се бойни блокове. Това практически са въпросните 1000 единици.

Освен това, част от функцията, която изпълняват носителите на ядрени бойни глави могат да поемат съвременните високоточни неядрени оръжия, на първо място крилатите ракети с морско базиране. Нито един от действащите договори не предвижда тяхното ограничаване. Тук САЩ имат огромно преимущество над Русия. Те могат в близко време да имат 3500 крилати ракети на своите подводници и надводни кораби. От друга страна общият брой на крилатите ракети в руския флот не надминава 100 единици. За разлика от американските, съществуват само с ядрено въоръжение.

В понижаването на броя на ядрените бойни заряди до 1000 единици влиза в сила още един фактор, който при наличието в СССР и САЩ на няколкодесетки хиляди бойни глави, не се взимаше под внимание - а именно стратегическите ядрени сили на третите държави. Така съпоставим с руския става ядреният арсенал на Китай, като последният не се ограничава нито от договора за СНВ, нито за ракетите със средна и малка далечина от 1987 г.

Всичко това показва, че новите ядрени договорености могат при неблагоприятни варианти да се превърнат в стратегическа капитулация на Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ