През март и април, и особено след срещата в Лондон на Дмитрий Медведев и Барак Обама, световно гражданство придобиха две руски думи - перезагрузка и перегрузка.

Интересът към тях дойде не само от предложението на американската страна за reset (рестартиране, презареждане) на двустранните отношения. Комичното в случая беше, че американците сбъркаха значението на две думи и вместо презареждате (перезагрузка) на символичния бутон беше написано "перегрузка", т.е. претоварване или влошаване.

Но именно в грешката може да се крие истината за бъдещето на руско-американските отношения. Подходът на САЩ е прозрачен - да спечелят време, да приспят своя основен противник и да продължат да го ерозират отвътре.

Много по-важна ще е позицията на Русия. Дали правилно ще оцени същността на историческия момент след катастрофите с Горбачов и Елцин или отново ще бъде излъгана, което вече ще доведе до разчленяване на нейната държавност.

Нещата са много по-сложни от простото интерпретиране на "перезагрузка" и "перегрузка". Не става дума за правопис, а за същността на онова, за което ще преговарят Русия и САЩ.

Какъв е историческият момент? Както посочихме, той се определя не само от нас, но и от други анализатори като Голямата американска война или като Четвърта световна война. Терминът не е толкова важен, но той все пак дефинира процеса.

Всяка война има своя общопризната дата на начало.

Първата световна война започна на 1 август 1914 г.

Втората започна на 1 септември 1939 г.

Третата на 5 март 1946 г. с речта на Чърчил във Фултън, с която беше издигната желязната завеса. Тя продължи 40-45 години. Това беше Студената война, в която СССР не издържа срещу обединения Запад, капитулира и се разпадна.

Четвъртата световна война започна в 08,45 ч. сутринта на 11 септември 2001 г., когато първият от самолетите в колосалната автопровокация на върхушката на САЩ се вряза в северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.

В САЩ терминът Четвърта световна война се появи по-късно, през 2002 г. в някои разработки под заглавието "Как да спечелим Четвъртата световна война". Главният враг беше посочен - ислямизмът и всички онези, които не обичат американската демокрация и нейното неоконсервативно изпълнение.

Последваха войните в Афганистан и Ирак, конфликтът между Индия и Пакистан, давлението върху Иран, Сирия и КНДР, етнорелигиозните конфликти в цяла Африка, изостреният израело-палестински конфликт, глобалните операции на специалните служби, цветните революции и преврати и т.н. В резултат се стигна до коренно деформиране на международните отношения и ревизия на резултатите от Втората световна война, маргинализиране на ООН, реванш на фашизма в редица европейски страни, в това число и в България. И всичко това беше заслуга на САЩ, за които през всички тези години основният враг беше и продължава да бъде Русия, на второ място - Китай, и чак на трето и четвърто - ислямът, Африка, Латинска Америка и т.н.

Заради това Четвъртата световна война, наречена още Голямата американска война, е и Голяма антируска геополитическа война. Тя продължава в различни форми с разширението на НАТО на Изток с ПРО на САЩ в Източна Европа, с навлизането на атлантизма в района на Черно море, огромната геополитическа провокация в Украйна и Грузия, и Централна Азия.

Изреждането може да продължи.

В общи линии текущата част на тази Четвърта световна война или Голяма антируска война на САЩ може да бъде описана със следните основни задачи:

• да бъде задушена Русия в международна блокада с ръцете на "световната общност", НАТО и бившите съюзници от СССР и Варшавския договор;
• САЩ да подсигурят собствената си територия чрез създаване на глобална противоракетна отбрана около Русия, която ще изключи възможността от ответен ядрен удар срещу САЩ;
• да се въвлече Русия в перманентен политически или въоръжен конфликт с Грузия и Украйна, да бъдат превъоръжени тези страни и вкарани в НАТО като на териториите им да бъдат установени военни бази;
• да се отслаби Европа чрез енергийни конфликти с Русия и обратното;
• да се реанимира американската икономика на милитаризма;
• да се сплоти американското общество и англосаксонския свят срещу стария, но отново спечелен враг, т.е. Русия;
• да се неутрализира Китай докато САЩ се справят с Русия като му предложат даже стратегическо партньорство.

Трябва да се посочи, че в началото на XXI век и при Путин, Русия претърпя колосални загуби. През есента на 2001 г. тя загуби онова, което владееше 500 години, т.е. след 1480 г. За първи път в своята история след монголското иго тя стана второстепенен партньор в Западния съюз, воден от САЩ, и доброволно допусна американците на свои бивши бази в централноазиатските републики. Политическото решение за стратегическото сътрудничество на Русия с НАТО беше взето през 2002 г., когато започна да функционира Съвета Русия-НАТО, който претърпя съществени изменения чак в края на 2007 г.

И именно през този период характеристиките на военните заплахи за руската държава и общество се промениха коренно.

Развитието на човечеството по сценария, наложен от американската финансова олигархия, стигна до задънена улица. Изходът от нея изисква кардинални изменения на геополитическата структура на света, отказ от еднополярността, мондиализма и глобализирането, т.е. от грабителските отношения към природата, цивилизацията и народите, формиране на нова философия на жизнената дейност на човека, смисъла на живота, нова система за международна сигурност. Без тези промени човечеството ще бъде хвърлено в катастрофален сценарий. Русия не е изключение. Срещу нея върви война за ресурси, територии, население и оцеляване.

Това доведе до качествено изменение на съотношението на военните сили на глобалния театър на военните действия. Няма в историята на човечеството такъв период, в който една империя да е имала толкова огромно преимущество във всички райони на света - на сушата, морето, въздуха и космоса. Всички изброени сфери се превръщат в единен театър на действия на въоръжените сили на САЩ и НАТО, с доминираща на този театър групировка. Руските въоръжени сили им отстъпват значително, а в отделни сфери са маргинализирани. Оформянето на такава групировка трябва да бъде завършено към 2016 г. Даже огромната криза в САЩ не съкрати с един цент военния им бюджет. Това също е уникално историческо явление - военните разходи на САЩ превъзхождат съвкупните военни разходи на всички останали водещи страни на света и достигнаха 1 трилион долара. Днес нито Русия, нито Китай могат да се сравнят с американската неядрена мощ. А ядрените сили на Русия и Китай САЩ планират да неутрализират с бързо нарастващи противоракетни възможности и високоточни ударни средства.

Едновременно американците нарастват и ядрения потенциал на крилатите ракети с наземно, въздушно и морско базиране, без да се ограничават с договори.

От 2004 г. с приемането на концепцията за бърз глобален удар с крилати ракети "Томахаук", те се превърнаха в принципно различно стратегическо ударно средство. Далечината им е 3500 км, точността на удара - не повече от 10 метра. Способността да маневрират по релефа на местността плюс високата скорост, надминаваща скоростта на звука правят американските крилати ракети невидими ПРО на страната, която е обект на удара. Модернизираните крилати ракети вече са разположени на четири подводници Охайо - по 154 на всяка, на четири многоцелеви подводници от класа "Вирджиния" и на 18 есминеца - общо 840 крилати ракети.

През 2010 г. корабната групировка на САЩ ще има на въоръжение над 7000 пускови установки с крилати ракети с голяма далечина. Но още днес САЩ могат всеки момент да нанесат удар, в това число и ядрен, от бойните позиции в Северния Атлантик (Норвежко и Северно море), Тихия океан (Берингово и Японско море), Арктика (Карско море). По този начин цялата руска територия вече напълно се прострелва от американските крилати ракети, срещу които Русия няма противодействие. А наред е новата крилата ракета на САЩ с далечина над 5000 км и скорост 5 маха.

В най-строга секретност САЩ разработват и нетрадиционни типове оръжие с нови физически принципи на въздействие върху съзнанието на хората и тяхната воля, промяна на убежденията им и т.н.

Обещанията на САЩ да спрат разполагането на ПРО в Европа е тактическа маневра, за да се постигне съгласието на Москва за съкращаване на ядрените бойни заряди. Русия трябва да настоява в дневния ред на преговорите за стратегическите въоръжения непременно да бъдат включени и крилатите ракети и стратегическата ПРО във всички нейни разновидности - наземна, морска, въздушна и космическа. Към този процес трябва да се включат Англия, Китай и Франция.

От историческа гледна точка, Русия днес се сблъсква със заплахи каквито е имала неведнъж в миналото, макар че днес са с по-тежки параметри. Световната криза расте, нужни са безпрецедентни решения.

Какво може Русия да противопостави на световния хаос, какви паралели ще й помогнат да намери изход? Отговори на тези въпроси ще се опитаме да дадем в следващите публикации.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ