Преговорите за съкращаване на ядрените оръжия на САЩ и Русия ще срещнат отново едно огромно препятствие. Става дума за методологията на броенето на ракетите-носители и на намиращите се на тях бойни ядрени глави. Не е тайна, че при предишните договори за ограничение на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-1) от 1991 г., чийто срок изтича на 5 декември 2009 г., на договора за СНВ-2 от 1993 г. нератифициран и не влязъл в сила, въпреки че страните се придържат към неговите положения, и на договора за стратегическите настъпателни потенциали (СНП) от 2002 г., който изтича на 31 декември 2012 г., американската страна успя да надхитри руските генерали и да ги постави в затруднено стратегическо положение, което се дължеше на дилетанщината на Горбачов, при когото бяха унищожени някои видове ракети, които въобще не бяха в рамките на подписаните договори.

Дали и сега ще стане същото? Преговорният процес ще бъде сложен и дълъг и не е ясно дали ще завърши с успех и с взаимни компромиси. Но вече са налице сигнали за поредно ядрено хитруване на САЩ и опити за налагане на собствени методики за изчисляване на оперативно разгънатите стратегически ядрени бойни заряди. За какво става дума?

През февруари т.г. "Вашингтон пост" позовавайки се на администрацията на Обама съобщи, че САЩ с две години изпреварват графика за съкращаване на броя на оперативно разгънатите стратегически ядрени бойни заряди, съгласувани с Русия през 2002 г., т.е. в споменатия по-горе договор за СНП. Беше даже споменато достигнатото равнище на съкратените американски стратегически бойни заряди - 2200 бройки.

Но малко по-рано, през януари, Москва и Вашингтон за пореден път си размениха данни за своите стратегически ядрени оръжия, попадащи под ограниченията, предвидени от Договора за СНВ от 1991 г. Именно той изтича на 5 декември и трябва да бъде подновен от двете страни.

Според правилата за броене, установени от този договор, към 1 януари 2009 г. на 1198 американски разгънати стратегически носители (балистични ракети, подводници и тежки бомбардировачи) е имало 5576 бойни заряда. Руснаците са имали на 814 разгънати носители с 3909 бойни глави.

Въпросът е, откъде е могла да се появи такава голяма разлика в цифрите, подадени от САЩ през януари и февруари.

Преди всичко трябва да се знае, че съгласуван график за съкращаването на броя на оперативно разгънатите ядрени заряди, за които спомена "Вашингтон пост" - не съществува. Всяка от страните от договора за СНП от 2002 г. съкращава и ограничава своите стратегически ядрени бойни заряди самостоятелно, изхождайки от сумарния предел за тяхното количество - 1700-2200 към 31 декември 2012 г.

Тогава за какви 2200 разгънати заряди съобщава "Вашингтон Пост"? Вероятно драстичното разминаване в цифрите не се дължи на аритметични грешки. Вашингтон е измислил своя методика за броене на разгънатите бойни заряди, но засега не съобщава неговата тайна.

Някои експерти се опитаха да стигнат до нея използвайки широко известния от училището - метод за математическо доказване от противното.

От изчисленията вероятно са изключени ядрените въоръжения на тежките бомбардировачи, тъй като тези самолети не влизат в състава на дежурните стратегическите нападателни сили на САЩ. (Същото се отнася и за руските.) Но даже тогава количеството ядрени бойни заряди на боеготовите ракети и подводници надминава 3000 (на 450 ракети - 1050 заряда, и на 264 балистични ракети на подводници - 2112 заряда). Остава да се предположи, че при броенето американците са отчели само ядрените заряди, които се намират на техните балистични ракети, които влизат в дежурните нападателни сили и само на онези подводници, които са въоръжени и осъществяват бойно патрулиране.Съществуващата в стратегическите нападателни сили на САЩ практика свидетелства, че в състава на дежурните им сили влизат като правило 95 на сто от боеготовите междуконтинентални балистични ракети, което представлява 428 ракети, а на бойно патрулиране се намират едновременно 7 подводници (в Западния Атлантик - 3, и в североизточната част на Тихия океан - 4) със 168 балистични ракети, като част от тях са въоръжени с шест, а не с 8 стандартни бойни глави. По този начин в отчета на изобретената от Вашингтон методика попадат 596 стратегически носители, способни да вдигнат в един пуск около 2200 бойни заряда. Тези цифри отговарят на съобщените от "Вашингтон пост", но нямат нищо общо със съобщените през януари от американската страна.

Ако това е вярно, Вашингтон иска да въведе изобретена от него методика за броене на оперативно разгънатите бойни заряди, което е издевателство над здравия разум. От тези сметки се изваждат всички авиационни ядрени въоръжения, половината морски ядрени въоръжения и част от междуконтиненталните балистични ракети.

С този подход Русия едва ли ще се съгласи. В новия договор би трябвало да се даде определение, какъв стратегически ядрен боен заряд се счита за оперативно разгънат. Само тогава може да се договаря по-нататъшно реално, а не фиктивно съкращаване на стратегическите носители и бойни глави.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ