Съдебният процес "Ергенекон" в Турция продължава. Една от последните информации например е, че израелското разузнаване Моссад е готвело убийството на турския премиер Реджеб Ердоган. Напрежението между Турция и Израел нарастна след сблъсъка между Ердоган и израелския президент Перес в Давос, когато турският премиер напусна и Моссад е започнал подготовка за неговото убийство. Според някои източници, електронна поща за този разговор е била намерена в компютъра на един от членовете на нелегалната организация "Ергенекон", срещу която върви процес по обвинение в организиране на преврат срещу актуалното турско правителство, начело с Партията на справедливостта и развитието (ПСР).

И така, някакъв израелски журналист е бил изпратил имейл на членове на "Ергенекон", за да ги информира, че Моссад готви убийство на Ердоган. Това съвпада и с други информации за намесата на участие на Моссад и ЦРУ в манипулирането, ако има такова, на "Ергенекон". Или пък се създава фалшив информационен фон, който има различни цели? Някои от тях например могат да са обвиненията срещу "Ергенекон" за връзки с руските специални служби и някои руски евразиатци, начело с Александър Дугин, който посещава Турция и чете лекции с антиамериканска насоченост.

Според цитирания имейл, Моссад очаква да получи зелена светлина от г-н Догу (става дума за Догу Перинчек), ръководителят на Турската партия на труда, за който се предполага, че е бил начело на опита за преврат на "Ергенекон". Разбира се, може да става дума за дезинформационна операция на Моссад, с цел злепоставяне на "Ергенекон" и прикриване на своята роля в редица важни за Турция процеси, преди всичко между турските привърженици за светския път на развитие и така наречените "умерени традиционалисти" от сегашната администрация на Ердоган и тяхната все по-отчетлива антиамериканска и евразиатска насоченост, което противоречи на плановете на САЩ, НАТО и Израел.

Ергенекон е легендарен проход, разположен в Алтай в района на Мутзау, митичната райска земя, където древните тюрки са се укрили от преследващите ги врагове. Легендата за Ергенекон е популярна в турските националистически кръгове.

Изострянето на отношенията между светските и религиозни сили стана в навечерието на президентските избори в Турция през 2007 г., тъй като още никога на стола на Ататюрк не беше седял човек, свързан с политическия ислям като сегашният президент Гюл, представител на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Това беше най-голямото поражение на привържениците на светския път след разгонването на първия турски парламент през 1876 г.

След победата в изборите ПСР взе решение за принципен въпрос - за предоставяне на жените право да носят традиционните дрехи (по-точно забрадките на главите) в обществени места, което беше забранено от Ататюрк през 1925 г., а след това и от военното ръководство на страната след преврата през 1980 г.

За отмяна на този закон постоянно настояваха ислямските партии. След победата на изборите те гласуваха за промяна на конституцията. Но срещу партията на Ердоган беше заведено дело, което можеше да завърши и с разпускането й. Във властта обаче не спяха. През юли 2007 г. преди самите избори, беше заведено дело за подготовка на военен преврат. В дома на един от висшите офицери в оставка от турската армия бяха намерени 28 ръчни гранати. И веднага се появи информацията за разкриването на "антиправителствен заговор, организиран от тайното общество "Ергенекон".

Делото получи развитие през март 2008 г., на фона на борбата между правителството и Конституционния съд по повод правото за носене на тюрбана и започналото дело за забрана на ПСР. По време на следствието по делото "Ергенекон" бяха арестувани 86 души, сред които бившият ректор на Истанбулския университет Кемал Алемдароглу, председателят на Партията на труда Догу Перинчек, главният редактор на вестника "Джумхуриет" - Илхан Селджук, главният редактор на списанието "Айдинлик" - Селхан Боллук, известни обществени деятели, журналисти и военни в оставка.

"Джумхуриет" е водещ ляв опозиционен вестник в Турция и редовно публикува разобличения за управляващата партия и нейни членове. Арестуваните бяха обвинени в създаване на тайно общество с цел антиконституционно завземане на властта и масови безредици. Сред техните "жертви" са били арменският журналист Грант Динт и католическият свещеник Андреа Санторо, убит през 2007 г. от неизвестни лица. Следствието се опитва да докаже и наличие на връзка между "Ергенекон" и Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Според следствието, членове на "Ергенекон" са имали срещи в помещенията на турската православна църква. Ще припомним, че тя беше създадена по нареждане на Анкара през 1922 г. и от началото се обяви срещу Константинополския патриарх и постепенно се превърна в клуб, където се събират патриотично настроени турци, много от които са обвинени и по делото "Ергенекон".

Значение може да има и друг фактор. В Турция делото все по-често се нарича "руски заговор", тъй като обвиняемите са подозирани в сговор с руските служби. Действително Догу Перинчек и неговата партия са известни със своите проруски позиции, като един от обвиняемите Левент Ерсез, генерал в оставка, вероятно се укрива в Русия. Сред "Ергенекон" са популярни и идеите за излизане на Турция от НАТО и влизане в Шанхайската организация за сътрудничество. Но ролята на Русия се преувеличава, вероятно от американските израелски служби, за да се внася напрежение в Турция по линията Анкара-Москва.

В Турция евразиатството има няколко разновидности. Освен доктрината на Перинчек има и националистическа евразиатска доктрина за Евразия, като общност на тюркските народи, под ръководството на Турция. Но сблъсъкът около "Ергенекон" е поредният фронт на войната между двете основни течения в турската вътрешна политика. Зад управляващата партия е по-голямата част от населението. Зад привържениците на светския път е турската армия, която традиционно е проамериканска и доказа това с многобройните преврати в миналото. Балансът на силите обаче, както показват събитията около "Ергенекон", се променя динамично, което затруднява анализа на ставащото в Турция през последните години. Самият състав на светската опозиция е разнороден. Сред обвинените по "Ергенекон" има и крайно леви и националисти, които старателно се унищожаваха в миналото. Но фактически те предлагат обединение около светските национални идеали на Ататюрк, но забравят, че този процес се контролираше през последните 60 години именно от турската армия, която не си играеше на демокрация.

В опозицията срещу управляващата партия има и прозападни либерали, пантюркисти, социалдемократи и комунисти. Да се говори за някаква обединяваща тези сили програма е невъзможно, освен съпротивата срещу ислямистите.

Вероятно след "Ергенекон" ще последва елиминиране на привържениците на светския път от силовите ведомства, медиите и университетите. Ако този процес засегне и армията, може да се стигне до нов преврат. Парализирането на обществото ще завърши с опит за връщане на Турция в обятията на САЩ, НАТО и Израел и икономически крах. Армията сравнително лесно може да взима властта, но, както се разбра от предишните преврати, тя не може да управлява и е принудена да предава властта на съюзни политически сили, които често я губят в първите свободни избори и на власт идват онези, срещу които са се борили.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ