На 4-8 април районът на Корейския полуостров беше на ръба на нова война, която можеше да прерасне в сблъсък с участието на големите държави.

В този период КНДР трябваше да осъществи изстрелване и извеждане в орбита на експериментален спътник на връзка. Заради това Пхенян съобщи, че закрива за навигация и полети някои райони поради възможност от падане на степените на ракетата носител. Един от тях се намира в Японско море. Севернокорейското ръководство съобщи, че прави подготовка за изстрелване на спътник, който трябва да стане част от националната му космическа програма.

Във Вашингтон, Сеул и Токио обаче заявиха, че Северна Корея готви пуск на междуконтинентална балистична ракета и че ще предприемат "съответни мерки". От своя страна, КНДР заяви, че ще започне военни действия срещу САЩ, Япония и Южна Корея в случай на унищожение или опит за сваляне на спътника, който се изстрелва само в мирни цели и че ще противодейства с всички намиращи се на негово разположение военни средства. Според официалната информация на КНДР ракетата носител Инха-2 (Млечен път) трябваше да изведе на орбита спътник за връзка Кванмьонсон-2 (Ярка звезда). От американска страна обаче твърдяха, че става дума за пуск на балистична ракета Тепходон-2, която може да носи ядрен боен заряд, което ще е нарушение на резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН и започнаха подготовка за прехващане. Обектът на прехващането трябваше да бъде двустепенната ракета-носител от типа Тепходон-2 с далечина на полета според различни сведения от 4000 до 8000 км, която при ниските стойности може да поразява цели по западното крайбрежие на САЩ, а при горните й стойности - на значителна дълбочина в САЩ.

Тепходон-2 е близка по характеристиките си до китайската балистична ракета със средна далечина от типа Дон-фен 3/4. В нейната първа степен евентуално се използват китайски двигатели или техни копия.

Разработката на Тепходон се водеше от началото на 90-те години с участието на специалисти от Иран, като се счита, че иранската Шахаб-5, с която неотдавна беше изстрелян на орбита масогабаритен макет на спътник, е версия на севернокорейската ракета-носител. Първият старт на Тепходон-2, състоял се на 4 юли 2006 г. завърши неуспешно. Носителят се взриви на осмата минута от полета като негови обломки бяха намерени от другата страна на японските острови, в Тихия океан. Тогава Япония спешно купи от САЩ допълнителни шест батареи Патриот-3.

И именно с тези противоракетни сили Япония и САЩ започнаха да обкръжават бреговете на КНДР. Два японски ескадрени миненосеца - Конго и Тиокай, с установки за прехващане на ракети, се насочиха към Японско море като военните получиха заповед, ако севернокорейската ракета или нейни части застрашат сигурността на Япония да бъде унищожена. Трети есминец - Кирисима, който ще бъде въоръжен с ракетни установки през 2010 г. беше насочен към Тихия океан недалеч от Токио, за да следи полета на ракетата. Такава беше и заповедта на министъра на отбраната на Япония. Досега въоръжените сили на тази страна нито веднъж не са получавали такава заповед след Втората световна война. САЩ, Южна Корея и Япония се оказаха замесени в нов геополитически конфликт в азиатския район.

И САЩ насочиха към района свои военни кораби. Вашингтон изхожда от това, че Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН забранява на КНДР да изстрелва балистични ракети. КНДР обаче като член на международната общност има право на мирно усвояване на космоса и изстрелване на спътници, чиито ракети-носители също са балистични.

Според американски военни източници, ракетните сили на КНДР освен с тактически ракети с малка далечина, разполагат в момента с 25-30 ракети Тепходон-1 с далечина 1500-2000 км (иранският аналог е Шахаб-3/4) и с една-две Тепходон-2. Един от тези носители беше монтиран на ракетния полигон Мусудан, на 20 км от брега на Японско море. И именно тази ракета би трябвало да бъде свалена от САЩ и Япония. Военните кораби на Япония и САЩ са въоръжени с най-съвършените системи за ПРО с морско базиране от системата Eagis, която позволява едновременно следене на 250-300 цели и едновременен обстрел на 18 от тях.

Корабите, оборудвани с Eagis, лесно се разпознават по четирите големи фазирани антенни решетки на радиолокационната система отстрани на надстройката. Благодарение на големия брой преследвани цели Eagis може много трудно да бъде излъгана с лъжливи цели. САЩ разполагат със 107 кораба с Eagis.

Най-важни в системата са техните ракети SM-3. Това е шестметрова течногоривна ракета, предназначена преди всичко за противовъздушна отбрана, но в последните си модификации притежава и противоракетни противоспътникови възможности. Най-близък аналог е далекобойната ракета на руския комплекс - С-400 Триумф, чиито морски вариант е в разработка. Някои американски кораби носят до 90 такива установки, заради което да се определи точното количество SM-3 в техния боекомплект не е възможно.

Няколко думи и за японските Patriot-PAC-3. Единственото тяхно предназначение в този случай беше да изпълняват функцията на декор. Patriot от последните серии наистина могат да прехващат ракети, но става дума все пак за оперативни ракети. Максимумът, което могат да направят японците е да обстрелват падащата първа степен на Тепходон-2 и да представят това като подвиг.

Севернокорейците осъществяват пусковете на своите ракети с голяма далечина по посока на Японските острови, но в северозападно направление, така че горивните блокове падат на 250-90 км от бреговете на Япония, а втората степен в случай на неуспех - в Тихия океан. Пускът става под ъгъл към хоризонта от 65-80 градуса като над територията на Япония, според най-простите изчисления, севернокорейските ракети трябва да преминат на височина 100 и повече километри. Това е важен периметър, тъй като според международните договорености височината 100 км е считана на ниската граница на космическото пространство.

Според експертите, вероятността на поразяване на севернокорейската ракета от американо-японската ПРО при пуска на една противоракета е 30-50 на сто. Но ефективността може да достигне до 100 процента, ако се стреля едновременно с няколко противоракети.

Що се отнася до дуел на КНДР с Япония, той е проблематичен за Пхенян. Преди всичко страните са разделени от море. Севернокорейският флот е твърде слаб, за да предизвика Япония и САЩ. КНДР притежава едни от най-мощните сухопътни сили в света, но те могат да бъдат използвани само срещу Южна Корея. Да започне война, Пхенян не може, тъй като ще трябва да се сражава едновременно срещу Сеул, Вашингтон и Токио. КНДР може да води ефективно само отбранителна война.

Във всеки случай конфликтът беше инспириран съзнателно от САЩ и Япония, за да бъде обърнат срещу КНДР, тъй като всяка страна има право да пуска свои спътници.

Именно това направи КНДР на 5 април сутринта.

Южна Корея веднага заяви, че КНДР е изстреляла неудачно спътник. Но малко по-късно на честота 470 мегахерца той започна да предава "Песни за пълководеца Ким ир Сен", заедно с данните на измервателната и телекомуникационна апаратура. Излизането на орбита е станало 9 минути след старта. Спътникът Кванмьонсон-2 е на орбита под ъгъл 40,6 градуса, при най-близка отдалеченост от Земята 490 км и най-голяма 1426 км с период на обиколка 104 минути.

Това несъмнено е успех на техническата мисъл на КНДР, която показа, че може да изстрелва спътници и балистични ракети, които при нужда могат да носят ядрени бойни глави от плутоний. Ракетата е летяла над 3800 км, което е успех и от военна гледна точка.

На 11 април Съветът за сигурност на ООН прие заявление, което осъди пуска. В отговор КНДР съобщи, че излиза от шестстранните преговори, че ще развива ядрени сили за възпиране и ще започне строителството на АЕЦ с леководни реактори. Едновременно предупреди, че всякакви санкции ще се възприемат като обявяване на война.

За да станат нещата още по-интересни по време на пуска в КНДР имаше ракетни специалисти от Иран, а по същото време в Техеран гостуваше венецуелският президент Уго Чавес.

От известни данни Тепходонг-2 има радиус от 3500 до 5-6000 км, но според някои източници КНДР работи и над Тепходонг-3, която може да долети до 12 000 км.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ