Голямата игра

"Стената на ликвидността" - така описват аналитиците текущата ситуация във финансовата сфера на КНР. Китайските власти по-късно от другите прибягнаха към потушаване на пожара на кризата с масирани парични вливания, но успяха много по-добре от останалите. Обемите на паричната маса през отминалите месеци, според някои данни, растат с рекордните 17 на сто в годишно изчисление.

Административно-пазарното кредитиране в неговата китайска версия в условията на глобалната криза се оказа много по-ефективно. В момента предлагането на пари даже надвишава търсенето. Икономиката започна да забавя, заради което държавните банки трябва да се конкурират за възможностите да инвестират в най-печелившите и надеждни инфраструктурни проекти. Освен това китайските власти отслабиха монетарната политика. За четири месеца базисната лихва беше намалена пет пъти. По този начин само в четвъртото тримесечие на 2008 г. китайската банкова система получи не по-малко от 1,3 трилиона юана допълнителна ликвидност. Китайските власти се надяват, че допълнителното наливане на ликвидност ще може да оживи забавящата се икономика, като особено внимание се отделя на недвижимостите. Банките отпускат потребителски кредити, като значителна част от тях трябва да отиде за ипотечни плащания. Това ще даде на дивелоперите необходимите оборотни средства и ще позволи да се избегне крахът на жилищния пазар. Цените, за разлика от САЩ и Европа, засега спадат умерено.

Но надеждите, че Китай може да е локомотивът, който ще изтегли световната икономика от дълбоката криза започват да намаляват. Китайският премиер Вен Цзябао обеща ръст през 2009 г. от 8 на сто. Според Световната банка той ще бъде 6,5 на сто.

На фона на кризата в САЩ, Европа и Япония тези 6,5 на сто са фантастични. Но реалната ситуация може да е различна, тъй като 4,9 на сто от ръста ще дойде от масивния правителствен стимулиращ финансов пакет. С други думи без тези стимулиращи мерки предвижданият ръст ще бъде само 1,6 на сто в сравнение с 13 на сто през 2007 г.

Множат се проблемите с огромните китайски инвестиции в държавни облигации на САЩ и други ценни книжа. Според последни данни валутните резерви на Китай вече надминават 2,5 трилиона долара. Но има сериозни съмнения за сигурността на китайските инвестиции в САЩ. Китай е в капан. Ако доларът падне, Пекин ще има загуби, които ще дестабилизират неговата финансова и банкова система. Ако се откаже или хвърли на пазара инвестициите си в САЩ, Пекин ще убие окончателно американската икономика с катастрофални последици за своята и глобалната финансова система.

Според китайски данни ръст по-малък от 8 на сто ще означава по-голяма безработица и социални проблеми. 20 милиона работници от провинцията вече загубиха своята работа.

Това е особеността на така наречената от някои анализатори Трета китайско-американска война.

За онези, които не знаят историята, ще припомним, че Първата китайско-американска война беше войната в Корея през 1950-1953 г. Тя беше наречена "корейска" заради нейните географски координати, но истинската основа беше сблъсъкът на държави, намиращи се извън полуострова - САЩ и КНДР. Смисълът й беше стремежът на Вашингтон да спре в самото начало победното шествие на китайската революция в Източна Азия. Даже СССР беше второстепенен участник в тези събития.

Според всички канони, победата в Първата американо-китайска война удържа Китай. Ремито, фиксирано в примирието в Панминджон, беше само привидност, позволила на американците да запазят някаква физиономия. Не трябва да се забравя, че китайците влязоха в бойните действия през октомври 1950 г., когато армията на САЩ практически окупира целия полуостров и се приближи плътно до корейско-китайската граница на реката Ялуцзян. Китайците завършиха войната през 1953 г. на 38-я паралел, което беше несъмнено победа. Американците, възползвайки се от корейските събития, обаче окупираха Тайван, като дадоха възможност на Чан Кайши да укрепи своя режим. Разбира се, стратегическата победа на Пекин в Първата американо-китайска война нямаше да бъде възможна без СССР, тъй като Белият дом трябваше да се съобразява с Кремъл и неговите операции в Европа, в това число и блокадата на Берлин, частичното мобилизиране на войските, военните доставки и т.н. Да използва ядрено оръжие срещу Китай, както искаше Пентагонът, не посмя нито Труман, нито Айзенхауер, тъй като по това време и СССР вече го имаше и можеше да го даде на Пекин.

Втората американо-китайска война се свързва с две събития - обединяването на Китай и Хонгконг през 1997 г. и азиатската криза. Първият удар беше нанесен на втория ден след церемонията по обединяването, когато започна играта за падането на долара на Хонгконг, а заедно с него и на фондовия пазар с цел да се превърне връщането на територията вместо в ресурс в тежест и постоянно главоболие за Китай. Но атаката беше отблъсната с прехвърлянето на няколко милиарда от Китай в Хонг Конг. Тогава англо-американската атака се насочи към фланговете - Малайзия, Индонезия, Тайланд, които се бяха сближили твърде много с Китай. Но в резултат на невидимите сблъсъци пострадаха Япония и Южна Корея. Тези сигнали обаче не подействаха на САЩ и атаката продължи. Но тогава удари гръм. Падна Сеул и Втората американо-китайска война донесе ново поражение на Вашингтон и победа на Китай. За САЩ вече беше трудно да водят финансова война без да рискуват окончателен крах на своя стратегически съюзник Южна Корея. В тази война бяха хвърлени 60 милиарда "зелени войници", т.е. американски долари в подкрепа на Сеул. И стана ясно, че в геополитическата атака на корейския полуостров САЩ са много уязвими.

От тези критерии вторият етап на Втората американо-китайска война стана сблъсъкът за световния нефт. КНР вече е най-голям потребител и вносител на нефт в света и изпревари САЩ. В обозримо бъдеще Пекин ще внася по 180-250 милиона тона нефт годишно. Администрацията на Буш се опитваше да спре икономическия ръст на Китай чрез непрекъснат растеж на цените на нефта. И барелът достигна 150 долара. Но икономическият ръст на Китай продължаваше и ценовата надпревара не му влияеше. И така, резултатите от Втората американо-китайска война станаха ясни. И отново не бяха в полза на САЩ. Китай спечели и тази война.

Икономиката на Китай растеше стабилно и при високите цени на нефта. Китайският износ стана глобален. Китайската инвестиционна компания разполага със значителни в световен мащаб финансови ресурси - 600 милиарда долара, и пристъпи към тяхното инвестиране на външните пазари.

Какъв ще бъде отговорът на САЩ? Започна Третата американо-китайска война. САЩ от началото на XXI век са в постоянна криза и рецесия. Преодоляването от американската икономика на кризисните явления става според определен алгоритъм. От кризата през 30-те години те излязоха с Втората световна война. След 2000 г., следвайки традицията, влязоха в Афганистан и последва агресията срещу Ирак. Ако не започнат война срещу Иран, ще предприемат нещо друго. Дали това ще е Трета американо-китайска война? Да се счита, че тя ще бъде само финансова е грешка. Третата американо-китайска война ще е трета световна война. И тази война ще се състои като финансовата й съставка ще бъде ключовият фактор на сблъсъка между двете водещи свръхдържави в XXI век. Блиндажите обаче на боевете са брокерските кантори и борсите, а генералният щаб е на Уол стрийт.

Всяка война има своя цел. Така е и със сегашната. Тя е да се наложи на незападния свят и преди всичко на неговия авангард - Китай, такъв образец на развитие, който ще гарантира доминирането на западната цивилизация. Засега САЩ и Китай не преминават в ръкопашен бой, защото могат да загубят твърде много. Китай постепенно пренасочи усилията си към развитието на вътрешния пазар, което намали неговата зависимост от износа за САЩ. В момента той има възможност да нанесе съкрушителен удар и да изведе своите трилионни запаси от американските държавни облигации, което ще ликвидира САЩ. Налице са сигнали, че Китай се готви и за гореща фаза на войната. В близко време Китай гарантирано ще си върне Тайван по хонгконгския сценарий. Мирно, но с фактора въоръжени сили. Голяма е и вероятността от реално обединяване на двете Кореи. Това ще бъде огромно геополитическо поражение за САЩ.

Не е трудно да се предвиди победата на Китай. Неговата икономика става все по-мащабна, както и армията. Трудностите с износа за САЩ Китай ще компенсира с това, че става реалният финансов център на света. 1,5 милиарда китайци могат да купят всичко онова, което днес отива за износ и ще отпадне паразитното потребление на 300 милиона американци.

XXI век трябваше да бъде Pax Ameriсana. Той приключи преди да е започнал - на 11 септември 2001 г.

Започна истинският XXI век - векът на Червения дракон.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ