Доколкото си спомням, в приказките имаше два симпатични обекта. Първият беше покривката, която сама се затрупва с лакомства. Вторият беше тоягата, която сама налага, когато трябва.

За съжаление, в сегашния капитализъм покривката не се покрива с деликатеси. Няма я и тоягата, която пердаши виновниците. Няма безплатен обяд, няма и виновници за кризата. Имаше такъв опит в средата на 90-те години, когато един борсов юнак, някой си Ник Лесън, докара до фалит британската Baring’s Bank. Спекулациите му бяха в Сингапур и го заплашваше наказание според местния кодекс - 24 тояги по задника. Но целият банкерски свят застана зад този нещастник и му се размина. Вероятно още тогава знаеха какво ги очаква. Вместо да напълнят масата, изядоха всичко и няма кой да им потърси сметка.

След този увод преминавам към по-сериозни неща. Едно от тях е старата борсова поговорка Sell in May and go away, т.е. "Продавай всичко през май и изчезвай." Второто е "Ако гледаш в пропастта, и тя те гледа."

Досещате се, че става дума за актуалното състояние на финансовия пазар в САЩ, където най-добре е да се продава всичко и да се изчезва докато е време.

Животът наистина е пълен с парадокси. Някога бях основен коментатор на процесите на социалистическото интегриране и в най-шантавите си кошмари не съм предполагал, че някога ще трябва да съветвам именно САЩ. Но какво да се прави, щом като според последните анкети 58 на сто от американците искат социализъм. Никога не съм предполагал също така, че 20 години по-късно в Германия ще се появи един закон - Finanzmarktstabilisierungserganzun gsgesetz (в съкращение - FMSt ErgG), т.е. закон за национализиране на банките, който ще позволи на правителството да експроприира акционери на закъсали банки.

Обърнете внимание - банките с техните лихви са движещата сила на капитализма. Значи, става дума за национализиране на капитализма. Не "дали", а "кога".

Но в САЩ не бързат и от началото на 2009 г. пуснаха "мощно оръжие" - печатницата за пари. Преминаха и към нулеви лихви. Значи, налице е нов свят, в който банковата система, това велико творение на световната финансерия, е пред национализиране. Ако някой има съмнения, че това е краят на капитализма, нека се откаже от тях. Основното оръдие на капитала - лихвата, е нулево. Такова нещо нямаше и при Брежнев.

Както пиша на друго място в броя, "има лъжа, голяма лъжа и статистика", т.е. най-голямата лъжа. В САЩ тя се изразява с митологията, че брутният им вътрешен продукт е 14 милиона долара, което представлява 18 на сто от брутния световен продукт. Значи, САЩ все още са най-силната икономика на планетата. Слон, който може да настъпи всеки. И хората вярват в тази илюзия, без да разбират същността. Каква е тя? Тези дни срещнах един интересен пример и ще ви го разкажа.

Да предположим, че китайски работник е произвел 10 чифта маратонки, които е продал на американска търговска фирма по 1 долар чифта. Американецът ги внася в САЩ и започва да ги продава по 20 долара. Един чифт купува адвокатът, който консултира тази фирма и е получил за услугите си 20 долара. Втори чифт купува програмистът, който обслужва компютрите на фирмата и е получил 20 долара. Третия чифт купува консултантът, който съветва тази фирма какво да прави на борсата. И той е получил 20 долара. Следват масажистът, лекарят, пазачът, секретарката, момчето от асансьора, разносвачът на пици и самият шеф. Общо 10 души, които са получили по 20 долара и са си купили по чифт маратонки, внесени по 1 долар.

Освен това, фирмата е продала някои свои акции на саудитски шейх за 10 долара. С тези 10 долара е платила на китайския работник за маратонките, а китаецът е дал тези 10 долара на шейха, за доставка на нефт. Какъв е резултатът?

Брутният продукт на Китай е нараснал с 10 долара.

Брутният продукт на Саудитска Арабия е нараснал с 10 долара.

Брутният продукт на САЩ е нараснал с 220 долара - 20х10+20х6-10-80-10=220 (вътрешният дълг на САЩ е нараснал с 80 долара, а търговският им дефицит във външната търговия - с 10 долара.)

Описаната операция може да се прилага отново и отново не само за маратонките, но и за нефта, японските автомобили, руската дървесина. Но за да си осигури устойчива печалба на тази фирма, следващият път вместо 10 трябва да купи 20 чифта, следващият - 40 и т.н.

За да могат американците да купуват все повече маратонки, трябва да им се уредят кредити.

Край. Моделът е построен. Един негов елемент осигурява работата на другите. Вечен двигател.

Но има един малък проблем. Моделът работи само при непрестанен ръст и неограничено население. Това обаче е невъзможно, тъй като броят на купуващите маратонките все пак е ограничен от броя на населението на САЩ. И на Земята. Въобще, има маса ограничения. А щом системата се сблъска с ограничения, тя се саморазрушава, т.е. онези, които вчера са купували 10 чифта маратонки, утре няма да купят нито един.

Даже този елементарен пример поставя под въпрос споменатите в началото 14 трилиона долара брутен вътрешен продукт на САЩ и 18-те им процента в световния продукт. Но ако се вземат кумулираните лъжи по тази верига, които не могат да бъдат скрити даже от статистиката, нещата ще се окажат трагични.

Както е известно, големите неща се състоят от по-малки детайли. В случая по-голямото нещо е геополитиката, в която САЩ по никакъв начин не могат да удържат досегашната роля на световен лидер и да диктуват правилата на играта. В момента става тектонично разместване на пластове в световната геополитика, което ще промени радикално целия свят. Главната особеност на сегашната световна криза е, че тя не е само икономическа, но и геополитическа. Ясно е, че в близко време еднополюсният свят, начело със САЩ, ще приключи и ще започне векът на Евразия, т.е. на Китай и Русия. Страните, които в близките 10-20 години не успеят да стабилизират своята вътрешна политическа и икономическа ситуация, ще се върнат, в една или друга форма, към неоколониализма.

Предислоцирането на световната геополитика ще се съпровожда от все по-бързо дезинтегриране на международната система.

Така стигаме до най-лошия за нас вариант. През последните 20 години нашите "политици" правеха всичко възможно да станем жертви на тяхната криза. И са горди като неопитен пубертет, който е бил заразен от някаква развратница с трипер.

За съжаление, приказката ни е именно такава. Няма я покривката, която сама се покрива с деликатеси. Няма я тоягата, която налага, когато трябва. Тази картинка щеше да е смешна, ако не беше твърде тъжна.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ