Основните централи на световния шпионаж

Докато беше в Ню Йорк през пролетта на 2008 г., папа БенедиктXVI посети и офиса на неговата организация Opus Dei, в тяхната нова 17-етажна щаб-квартира от червена тухла на ъгъла на 34-та и Lexington, която супертайната католическа организация купи за 69 милиона долара и я отвори за "бизнеса" през паметната 2001 г., през която след събитията от 11 септември започна новият кръстоносен поход срещу богатите на нефт неверници в Евразия. Оттогава Opus Dei и техният висш покровител Бенедикт XVI често демонстрираха пълно съвпадение с дневния ред на администрацията на Буш.

Няколко пъти в миналото писахме, че Opus Dei вероятно е най-силната фундаменталистка религиозна структура на планетата. Това са католически хардлайнери, чийто корени са далеч в миналото в Светата инквизиция и кръстоносните походи.

Беше 1928 г., когато в Испания католическият свещеник Хосе Мария Ескрива де Балагуер основа Opus Dei. Неговият духовен съветник беше генерал Франко. Балагуер от своя страна подготвяше елитните членове на фашистката диктатура, установена след Испанската гражданска война през 1939 г., която постави Opus Dei в центъра на този фашистки режим в Европа.

По-късно Балагуер беше изпратен във Ватикана и оттам работеше за разпространението на влиянието на Opus Dei, особено в Латинска Америка. Балагуер, който след смъртта му беше набързо беатифициран, т.е. обявен за светец, измисли редица аксиоми за крайно дясното политическо духовно пространство и стана съюзник на най-бруталните диктатури в съвременния свят, в това число на Пиночет през 70-те години или на проваления опит за преврат във Венецуела през 2002 г. Ще припомним, че половината от кабинета на Франко през Втората световна война бяха членове на Opus Dei.

Това бяха и годините, през които се формираше Йозеф Ратцингер, сегашният папа Бенедикт XVI. Въпреки че не е бил член на нацистката партия, като младеж, той е членувал в Хетлерюгенд - хитлеристката младеж, в началото на 40-те години. През 1943 г. е включен в звеното, охраняващо заводите на БМВ до Мюнхен. По-късно е изпратен на границата на Австрия и Унгария да копае противотанкови окопи. След края на войната е американски военнопленник.

През 1982 г. Opus Dei стана персонална прелатура на Ватикана, т.е. отделна църковна единица, отговаряща само пред папата. Това стана при Йоан Павел II. От този момент членовете на Opus Dei излязоха извън контрола на епископите на териториите, на които живеят. Въпреки че Opus Dei е част от църковната структура, нейната цел е да доминира църквата и правителствата чрез налагане на своята политика. С 90 000 члена по целия свят, в това число 2000 свещеници, Opus Dei действа в около 61 държави и разполага с около 3 милиарда долара.

"Делото на Бога" - Opus Dei, отговаря само пред папата, чийто говорител - кардинал Наваро Валс, също е член на Opus Dei. Организацията ръководи 15 университета, 7 болници, стотици начални, средни и технически училища, действащи като нелегален тил на католическата църква. Нейни членове са на правителствено равнище, в банката на Ватикана, собственици на многонационални корпорации, медийни и финансови институции и т.н. Сегашният папа Бенедикт реализираше политиката на Opus Dei като председател на Конгрегацията на доктрината на вярата (бившата инквизиция). По времето на президента Рейгън той изгради център в Богота (Колумбия), с мощна компютърна връзка с Ватикана. Неговата цел беше да записва данните за левите латиноамерикански свещеници. С помощта на тази база-данни обучените от САЩ антивъстанически експерти, т.е. ескадроните на смъртта, избиха много хора. Това направиха и в Салвадор с убийството на "гласа на бедните" архиепископ Оскар Ромеро.

Основата на тази стратегия беше подготвена от кардинал Ратцингер, който през 1996 г. на пресконференция в Мексико обвини освободителната теология в "много насилствени действия на континента."

Неслучайно визитата на папата през април 2008 г. в Ню Йорк съвпадна с 6-та годишнина на проваления опит за преврат във Венецуела, организиран в голяма степен именно от Opus Dei. Веднага след преврата беше съставен кабинет от буржоазни елементи и членове на Opus Dei, разтурено беше народното събрание и започна уволнението на демократично избрани губернатори. Стигна се до линчове и екзекуции на общински лидери и на привърженици на Уго Чавес. Няколко дни по-късно на 13 април, той успя да се върне на власт.

Разкрити бяха и връзките на превратаджиите с екипа на Буш. Това бяха Ото Райх, Джон Негропонте, Елиот Абрамс - ветерани от администрацията на Рейгън и Буш-старши по мръсните операции.

В помощ на превратаджиите беше включен и американският флот, като негови представители бяха в щаб-квартирата на преврата през нощта на 11-12 април. В него участваха и дипломати на САЩ във Венецуела.

Според последни данни, консултантът на прословутата фирма Carlyle и бивш посланик на САЩ в Германия - Ричард Бърт, ръководи частната наемническа компания Diligence, която изпълнява "охранителни" функции в Ирак. Diligence беше основана през 2003 г. от Уилям Уебстър, бивш директор на ЦРУ и на ФБР. Бившият вицедиректор на Diligence Джо Албах беше мениджър на президентската кампания на Буш-младши през 2000 г. Не е тайна, че всички тези частни охранителни фирми са най-новото откритие на Буш и Чейни, т.е. частни армии. Те имат собствен персонал и собствени шпионски корпуси. Даже подписват договори с лидерите на местните племена за защита и информация, което е важен източник за техните приходи.

Diligence през 2004 г. подписа договор с New Bridge Strategies, ръководена от Джо Албах, с присъствие в Багдад, Бейрут, Женева, Хюстън, Вашингтон.

По този начин беше открита и връзката между Opus Dei, Ватикана, Пентагона, ЦРУ, Carlyle и частните наемнически армии, действащи в Ирак.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ