На 20 март в Ормузкия пролив, недалеч от Иран, стана сблъсък между американската атомна подводница "Хартфорд" и американския десантен кораб "Ню Орлийнс". Представителите на Пети флот на САЩ съобщиха, че стълкновението е станало през нощта, когато подводницата е била под водата, че ядрената й установка не е повредена, но е бил пробит горивният бак на "Ню Орлийнс". По време на сблъсъка подводницата и десантният кораб са се движели в едно направление, към входа на Персийския залив. Как са могли да се сблъскат бойни единици от един флот, изпълнявайки съвместна задача, ръководени от един център?

Теоретически причината може да е загуба на бдителност от вахтената служба на подводницата, която не е забелязала десантния кораб. Друга причина - американците вече толкова плътно са обкръжили Иран с разузнавателни и бойни средства, че те започват да се блъскат.

Но причината може да е много по-прозаична. Най-вероятно подводницата "Хартфорд" се е криела под дъното на десантния кораб, за да проникне тайно в Персийския залив. Този тактически ход се използва много често. Първи го използваха преди години съветските подводници, които преминаваха през Босфора и Дарданелите и незабелязано за НАТО се появяваха в Средиземно море като се криеха под дъното на съветски танкери или търговски кораби. Разбира се, такава маневра изисква високо майсторство и от двата екипажа. Видимо, при американците то не е било достатъчно.

Но защо е трябвало "Хартфорд" да се промъква тайно в Персийския залив. Подводниците от този тип са въоръжени с крилати ракети. "Томахаук", който във варианта за атака на бреговите обекти имат далечина 2500 км и могат да бъдат въоръжени и с ядрени бойни глави.

Съдейки по всичко, подводницата е излизала в района, разгръщайки се за удар. И най-вероятно не само тя се е опитвала да заеме стартова позиция близко до Иран. Вероятно американците продължават да го държат под ракетен прицел, независимо от декларациите за "ново начало".

Подводницата "Хартфорд" е подобен вариант на типа "Лос Анжелис". Това са многоцелеви подводници, предназначени за борба с подводните и надводни кораби на противника, за разузнавателни действия, специални операции, прехвърляне на спецподразделения, нанасяне на удари, миниране, спасителни операции. Оборудвани са с 12 вертикални установки за крилати ракети "Томахаук" във вариант за атака на наземни и надводни цели. Ракетата във вариант за атака на брегови обекти има далечина 2500 км, като може да е въоръжена и с атомна бойна част.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ