Преди половин век немският психиатър Ханс Бергер, изучавайки електрическата активност на човешкия мозък, за първи път откри слаби колебания с честота около 10 в секунда и ги нарече алфа-вълни. По този начин беше открит и алфаритъмът, най-изразеният образец на електрическата активност на мозъка. 25 години по-късно това стана цял раздел на науката, наречен електроенцефалография.

На тази основа през 1953 г. се появи предположението, че чувствителността на мозъка към електрическото въздействие може да осигури връзка с онова, което пронизва всичко около нас. Оказа се, че вълната на електромагнитните колебания с честотата на алфа-ритъма е много близка до дължината на окръжността на земното кълбо и е естествен резонанс на системата земя-йоносфера.

На близостта на резонансната честота на Земята и алфа-ритъма на мозъка на човека беше обърнато внимание през 60-те години - че те взаимно контактуват на подсъзнателно равнище на човешкия мозък и могат да си взаимодействат или оказват влияние. Чрез съпоставката на времето на реакцията на човека на оптически сигнал беше установено, че при увеличение на напрежението на полето на основната честота, времето за реакция на човека, което обикновено е 250 милисекунди, се намалява с 20 милисекунди, а при наличие на колебания от 2-6 херца нараства с 15 милисекунди. Получените резултати потвърждават тясната зависимост на мозъчните алфа-ритми с резонансните колебания на Земята, т.е. на възможността за взаимно въздействие.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ