Генезисът на човечеството

През последните години стихийните бедствия и катастрофи стремително нарастват. Учените ги обясняват с глобалното затопляне. Що се касае до наводненията и ураганите, това може да е вярно. Но за земетресенията и изригванията на вулканите - едва ли. Каква е истинската причина. Възможно ли е това да е самата Земя?

С какво мъртъв обект се отличава от живия. С липса на реакция на външни дразнители. Но ако се изхожда от това нашата планета е повече от жива. И все повече учени поддържат тази гледна точка.

Големите аварии, техногенни катастрофи и стихийни бедствия обикновено се съпровождат от мощни разрушителни процеси, които обхващат атмосферата, земната кора, хидросферата и т.н. Такива катаклизми засягат не само природните системи, но и всичко, което е създадено с технически средства. Разрушителната енергия буквално изригва навън и катастрофите изглеждат планирани. От кого?

Анализирайки безбройните пожари, наводнения, земетресения и изригвания на вулкани, изследователите откриха поразително нещо. Много често те са предшествани от изригване на негативни емоции на големи маси хора в определено място. И тогава се появи невероятното предположение - дали стихийните бедствия не са ответна реакция на Земята на агресията на хората, които я населяват.

Разбира се, не трябва да се бърза с отхвърлянето на тази версия. Така например въоръжените сблъсъци между сърбите и албанските сепаратисти в Косово се съпровождаха от наводнения на Балканите в края на 90-те години. На американската агресия в Ирак се отзоваха пожарите в Калифорния и тайфунът в Ню Орлийнс.

Така катастрофите като че ли имат особен смисъл. Те стават, за да предотвратят катаклизми с глобален мащаб, карайки хората да се спрат, замислят и поправят своето поведение.

Но когато нещата вече нанасят вреди на Земята тя дава да се разбере, че повече няма да търпи това. Потвърждение беше намерено от учените. Наблюденията на НАСА с помощта на свръхточни лазери показват, че в последно време формата на Земята започва да се променя. Тя подпухва неравномерно по екватора, като че ли й расте коремът. Радиусът й се увеличава примерно с 1 мм годишно, заради което например езерото Байкал се разширява с 2 сантиметра.

Всичко, което става на повърхността на Земята, даже повишаването на равнището на световния океан, не може да доведе до надебеляването й. Този процес може да пусне само нейната мантия. Дебелият слой разтопена порода между ядрото и земната кора се държи като гъба - след като е свита, започва да възстановява формата си. Образуващата се в нейните недра енергия изплува навън с вулкани и земетресения.

За разумността на планетата може да се съди не само по крайните мерки, които тя предприема. През 60-те години група учени проведоха уникална програма, в която операторите на биолокацията се обърнаха към Земята с молби и регистрираха дали тя ги изпълнява.

Обращението се строеше по следния начин. В началото човек формираше в своето съзнание молба към Земята. От съзнанието тя преминава в подсъзнанието. Според все повече учени подсъзнанието на човека и планетата имат общ информационен език и закони на работа, т.е. подсъзнанието на човека е своеобразен вход в подсъзнанието на планетата, което прави диалога възможен. На пръв поглед това е фантастика. Но както е известно най-гениалните идеи в началото изглеждат безумни. Въпросът след това е достатъчно ли са безумни, за да бъдат правилни.

Абсурдността на теорията не е повод да се откажем от нея, т.е. че Земята е жив организъм с разум много по-силен от нашия. Тя дълго е търпяла насилието, но търпението й се изчерпва. Или ще се осъзнаем, или следващата цивилизация ще се пита дали някога е имало жители на Земята.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ