Видях НЛО

От векове хората наблюдават на Луната странна активност. Там има явления и процеси, които са необясними:

• изменения на външния вид и контраста на изображенията на детайли на лунния релеф
• изменения на яркостта и необясними излъчвания
• изменение на цвета на лунния обект
• поява и изчезване на тъмни петна
• нестационарни явления по време на лунните затъмнения
• движещи се обекти

През 1966 г. астрономи, наблюдаващи дъното на лунен кратер, са забелязали странни полоси, които от тъмни са станали зелено-кафяви, след това са се развивали по радиуса, променяли са формата и към средата на лунния ден са достигали максимални размери. Към лунната вечер са избледнявали и накрая са изчезвали. През септември 1967 г. канадски астрономи са фиксирали в Морето на спокойствието тъмно тяло с виолетов оттенък, което се е движело от запад на изток.

През 1968 г. американски изследователи забелязали в района на кратера Аристарх как три червени светли петна са се слели в едно. По същото време японски астрономи са наблюдавали розово петно, покриващо южната част на този кратер. Накрая в кратера са се появили два червени и един син пояс с широчина 8 км и дълги 50 км.

Американският космически кораб Рейнжър-3 изпрати 300 фотографии на кратери на Луната с куполи вътре в тях. Те бяха съобщени обаче 47 години по-рано от френски астрономи. Няколко фотографии на НАСА показаха дълъг цигарообразен обект, лежащ на повърхността на Луната, който по-късно липсваше на други фотографии. Видяхме и пирамиди от обратната страна на Луната. Тя е винаги скрита от нашите очи и телескопи и би могла да е идеално място за строителството от други цивилизации на космопорт.

Появата на небесния дует Земя-Луна е много странен. Химическият състав на земните и лунни породи показва, че Луната не само не е била част от Земята, но и не е могла да се появи до нея. Луната се е появила някъде далеч, даже извън Слънчевата система, и е била закотвена до Земята, когато е прелитала покрай нея или нарочно е била докарана в тази част на вселената с определени функции спрямо Земята.

Трудно е да се каже как е изглеждала нашата планета в онези древни времена, когато космическият кораб Луна се е оказал на околоземна орбита и какви катастрофи са съпровождали появата на този дует.

Сред многото въпроси е и "неестествения" произход на Луната. И защо формата й е като топка. Но защо космически кораб да не бъде такъв. Това е най-икономичната форма, позволяваща да се получи максимален обем от минимална повърхност. Понятно е, че такъв суперкосмически кораб трябва да бъде много твърдо метално съоръжение. Вероятно дебелината на неговите стени е 20 или 25 километра. Но металите имат голяма топлинна проводимост. Това означава, че нейните създатели са покрили повърхността й с топлозащитна обвивка с дебелина няколко километра. Именно в тях метеоритите са образували многобройни кратери. Вътре в Луната, под металния корпус би трябвало да има огромно свободно пространство, предназначено за обслужващите движението и ремонта на кораба устройства и т.н. Възможно е 80 на сто от масата на Луната да е намиращият се в нея полезен товар на кораба. Догадките за неговото съдържание и предназначение в момента са извън разумните догадки.

Укриването на дейността на извънземните става все по-трудно. Не е изключено те някога да са искали да превърнат Земята в нещо като свой резерват или естествен междугалактически парк за живи води и видове, които не са постигнали съвършенство в процеса на еволюцията. Не е изключено те да са дали началото на жизнения цикъл. И след това са си отишли на своите "небесни колесници".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ