Дали така наречената "десета планета" Нибиру се връща след като е обикаляла по своята орбита 3600 години. И дали това ще донесе поредна катастрофа на Земята, предвидена например в календара на маите за декември 2012 г.

Тези въпроси отново се задават. Някои астрономически наблюдения дават основание да се предполага, че Х-та планета приближава Земята.

Човечеството е скачало от Палеолита (Каменния век) в Мезеолита (Средния каменен век), в Неолита (Новия каменен век) и след това в голямата цивилизация на шумерите в интервал именно от 3600 години. Това е доказан факт. Че Ану е посещавал и Земята и е донесъл знанията, науката и технологията на човечеството е сигурно.

Тези цивилизационни скокове и визитите на Земята с приближаването на Нибиру (Х-та планета или Херкилобус) не е случайно съвпадение.

Въпреки че не ни е позната, тази планета има 31 имена. Шумерите са я наричали 12-та планета или Нибиру (минаващата планета или планетата на кръстопътя). Във Вавилон и Месопотамия тя е имала най-малко три имена - Мардук, Кралят на небесата и Голямото небесно тяло. Египтяните са имали две имена - Апеп и Сет. Гърците са я наричали Тифон. Други древни народи са я наричали Небесният бог, Шива, Богът на унищожението. За древните китайци тя е била известна като Гунг гунг (Големият черен или червен дракон). Финикийците са я наричали Големият феникс, маите - небесният Куетзолкоатъл. Най-интересното е, че на латински това небесно тяло е било известно като Луцифер.

В легендите се намират и други имена - Червената или синя звезда, и хопи (на индианците).

Независимо от имената преданията описват подобни ефекти от преминаването на Нибиру в близост до Земята. Шумерите са имали и име за нейната 3600-годишна орбита - Шар. Древните индийци са дали името Трета Юга за нейната 3600-годишна орбита и унищожението, което носи, и Кали Юга, като някои от имената съвпадат с техните богове.

Дали Нибиру отново се движи към Земята?

През 1983 г. планетата Х беше наблюдавана от обсерваториите в Южна Америка, Швейцария и Аризона. През февруари 2001 г. това направиха обсерваториите във Франция. Те изпратиха съобщение, в което се двоумяха дали става дума за "комета или кафяво джудже, което е на път да стане пулсар, тъй като излъчва вълни". Последваха десетки наблюдения и спекулации, като някои от тях твърдяха, че Нибиру ще приближи Земята през 2003 г. Това не стана. Сега се правят нови - че това ще стане през следващите 3-4 години.

Истина е, че астрономите през XX век наблюдаваха нарушения в най-външните планети, които могат да бъдат причинени от друго голямо небесно тяло, което е част от нашата Слънчева система.

Ако се постави това в перспектива на древната история, много отминали цивилизации обясняват подробно унищоженията, причинявани от преминаването на орбитата на Х-та планета. Историците и астрономите отдавна са запознати с "Кометата на обречените" или Немесис, която носи метеори, потопи и земетресения.

Дали и новото преминаване на Нибиру ще донесе такава трагедия. След 1995 г. наблюдаваме драматични промени на климата на Земята. Според учените, обикновено така е започвало и в миналото, когато Нибиру се е приближавала.

Наброяващото вече 6000 години описание на шумерите на нашата Слънчева система съдържа и още една планета, която са наричали Нибиру. Описанията на шумерите отговарят на характеристиките на Десетата планета. Сравненията на модерната и древна история предполагат висока елиптична орбита като на комета, която извежда Нибиру в дълбините на Космоса, далеч зад орбитата на Плутон.

Изчисленията на Морската обсерватория на САЩ потвърждават аномалиите в орбитите на Уран и Нептун, които могат да бъдат обяснени само от една планета. Според тях Десетата планета е 2-5 пъти по-голяма от Земята и е с елиптична орбита, която я извежда 5 милиарда мили зад Плутон. През 1981 г. беше съобщено, че орбитата на Плутон предполага съществуването на Х-та планета. През 1982 г. NASA официално призна за съществуването на Х-та планета със съобщението: "Има наистина някакъв обект зад най-изнесените планети на нашата система Уран и Нептун. Някаква гравитационна сила влияе върху тези две гигантски планети, водещи до нарушения на техните орбити. Тези сили предполагат присъствието на далечен и невидим голям обект, който може да е Х-та планета."

Една година по-късно през 1983 г. изстреляният инфрачервен астрономически сателит намери планетата Нибиру. Последва съобщението: "Небесно тяло беше открито по посока на съзвездието Орион. Телескопът я откри точно там, където беше насочен да я търси."

Последваха заглавията "Мистериозно тяло открито в Космоса", "Гигантски обект озадачи астрономите", "В края на Слънчевата система има мистериозен гигантски обект". Но от този момент беше наложено ембарго и информацията беше засекретена.

През 1985 г. астрономите официално обсъждаха теорията за Нибиру предложена от Валтер Алварес от Университета в Калифорния и неговия баща, носителят на Нобелова награда да физика Луис Алварес. Те предположиха, че "звездата на смъртта" периодично носи смърт и унищожение във вътрешната Слънчева система, в това число Земята. През август 1988 г. Робърт Харингтон от Морската лаборатория на САЩ изчисли, че нейната маса е вероятно четири пъти по-голяма от Земята.

Когато планетата минава между Земята и Слънцето за известно време Нибиру става най-влиятелната планета върху Земята. Тогава въртенето на Земята ще спре за 1-2 дни, както е ставало много пъти в древността и ще настъпи космическата катастрофа.

Десетата планета се движи напред-назад между две слънца. Другото слънце е близнак на нашето. Нашата Слънчева система също е бинарна, т.е. с две слънца. Нашето слънце има близнак. То е по посока на Орион. Но не свети. То е тъмно и мъртво.

Дали Нибиру отново наближава Земята?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ