20 години от контрареволюцията в България

Карикатурността на българската квадратна "кръгла маса" се състоеше и в нещо друго. Тъй като в България нямаше опозиция, кръглата маса беше имитация на кръглата маса в Полша. Нашите политплагиати искаха да приличат на нещо. Но полската кръгла маса беше кулминация на един дълъг процес в тази страна, който роди "Солидарност" и който също трябваше да доведе до усъвършенстване на социализма и на отношенията между властта и "хората на труда".

Идеите бяха прехванати и тази кръгла маса доведе до фатални резултати - унищожението на социализма, нарушаване на социалната структура и равновесие в обществото. От гледна точка на приложната политика това трябваше да бъде договор между комунистическите елити и появилата се опозиция, като всичко беше дирижирано от един център във Варшава - ПОРП, и службите на ПНР. Особена роля в този процес изигра и ген. Войчех Ярузелски.

Но българската кръгла маса от началото беше пародия и подигравка със здравия разум. Спомнете си какви одиозни и жалки личности седяха от страната на така наречената опозиция и кой екип на Луканов седеше от другата страна. Целта беше да се формира набързо някаква опозиция, за да може зад паравана на някакви преговори да се започне демонтажа на социализма и държавността в България под привидността на реформи на социализма, за подобряване на материалното благосъстояние на хората, стабилни цени, намаляване на появилото се разслояване на населението, т.е. реформиране на онези черти, които бяха решаващи за привлекателността на реалния социализъм.

Вместо това се появи някакъв урод, който се нарича съвременна България.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът е ужасяващ, той ни върна не към капитализма, а към феодализма.

Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Тя стана отгоре надолу. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, тъй като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформистки преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Какво са 100 милиарда:

• това е строителството на 25 атомни електроцентрали като "Белене"
• това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия XXI век
• това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии
• това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи
• това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на "Мерцедес" за производство на 25 милиона леки коли годишно
• това е производството на 10 000 супермодерни изтребители и на 50 000 танка.

Либералният експеримент на перестройчиците от групата на Луканов беше основната причина за това историческо бедствие.

Днес така наречените либерал-реформатори и атлантисти вече признават, че за 20 години "реформирано развитие" страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който според тях, беше кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 14 800 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 6 пъти по-ниски, отколкото сега.

През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към бърза печалба на всяка цена.

Никой вече не се опитва да ни внушава, че през периода 1985-1989 г. България е била в криза. Ако това е било криза, защо тя не минава в новата либерална пазарна система? И въобще, колко дълго продължава кризата в икономиката и защо в България тя въобще не минава. Изучаването на новата история на различни държави показва, че в пределите на една икономическа система спадът обикновено е максимум 7 години. Кризи с продължителност повече от 7 години в новата история липсват.

Но ние в България вече 20 години живеем в непрекъсната криза с пълно разрушаване на иновационната инфраструктура и наука, на всички механизми на научно-техническия прогрес. Самата продължителност на кризата в България и другите бивши социалистически страни говори за нейния системен характер.

Няма никакви основания да се счита, че през 1985 г. в България или в другите социалистически страни назряваше непреодолима криза.

Друг факт също е показателен - отхвърлянето на социализма едновременно във всички социалистически страни само за една година доказва, че сривът на икономиките не беше обусловен от вътрешни фактори, а от външни. Едновременното падане на режимите в няколко благополучни страни като ГДР, Чехословакия, Полша и България потвърждава онова, което е неоспоримо - че те бяха предадени от Горбачов. Тогавашният генерален секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Милош Якеш каза: "Цялата церемония по прощаването със социализма премина стопроцентно под покровителството на тогавашния съветски КГБ." Живков отиде по-далеч и обвини Горбачов в предателство и в огромен политически примитивизъм.

Българската криза от края на XX век и началото на XXI век е уникален пример за идеологическо "радиоактивно разпръскване". Образът на нашата вселена се разруши на хиляди отломки. Всеки живее, пипайки около себе си, без да вижда. Никога още нацията не е била отхвърляна толкова назад във времето. Народът се лута между надеждата и отчаянието.

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика "приватизиране" и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи. Това е приватизиран свят в неоробовладелски, неофеодален или неофашистки вариант.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.

При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж не на социализма, а на народа.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ