Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация ли е теорията на конспирацията
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Преди Йоан Павел II беше Йоан Павел I
06.2009

През последните години "Строго секретно", като единствено издание в света, разкри редица неизвестни кулиси на атентата срещу Йоан Павел II през май 1981 г. на площада "Свети Петър" в Рим. Нерядко тези наши анализи бяха използвани неоторизирано или пиратски (като например появилата се неотдавна книжка на някаква френска "изследователка") за замазване на истината. Това се дължи на един важен факт - само ние разполагаме с информацията от онези години и можем да направим връзката с тогавашния политически контекст и огромната идеологическа битка Изток-Запад, в която Ватикана стана основно оръжие на САЩ и НАТО срещу СССР и световния социализъм.

По този начин католицизмът и неговият върховен глава станаха инструмент и марионетка. Кардинал Карол Войтила не знаеше каква роля му е отредена в задкулисния сблъсък. За съжаление и тогавашна България, с нейни основни пропагандни институти и служби, също не разполагаха с нужната информация, въпреки че я получаваха от други социалистически страни - от техните централни комитети и служби, на първо място от ПНР и ЧССР, които по линията на своето контраразузнаване имаха дългогодишни традиции в борбата срещу агресивния католицизъм и неговите афери.

***

Годините минават, но въпросите остават. Множат се и опитите за изопачаване на истината.

Много пъти обръщахме внимание, че за да се разбере какво стана с Йоан Павел II, причините за атентата и кои бяха извършителите, трябва да се върнем назад, към неговия предшественик кардинал Албино Лучани "смеещият се пата", който стана Йоан Павел I, като само след 33 дни, през нощта на 28 срещу 29 септември 1978 г., беше отровен, за да отвори пътя на краковския кардинал Карол Войтила, който стана Йоан Павел II.

А за да разберем кой беше кардинал Лучани, т.е. Йоан Павел I, трябва да се върнем още по-назад, във времето, когато Ватикана стана част от мафията чрез октопода от банките за пране на пари IOR и Banco Ambrosiano, на масонските ложи, преди всичко Р-2, и нейните шефове Джели, Синдона, Калви, Марчинкус и т.н.

Началото вероятно беше договорът между папа Пий XI и Мусолини от 1929 г., който "узакони" съвременното богатство на католическата църква. Пий XI, който е източникът на повечето съвременни злини във Ватикана, продаде църковните права срещу планина от пари, същите, които бяха прокълнати от неговата религия. Вместо нея се появи огромна машина за правене на пари. За тази цел на 7 юни 1929 г. Пий XI създаде Специалната администрация. Той назначи за неин началник Бернадино Ногара, конвертиран евреин, който поиска само едно нещо от Пий XI - да му позволи да се разпорежда с богатството като банкер, т.е. без оглед на законите на църквата и на божия наместник - папата. При тези условия Ногара обещаваше да прави пари за Ватикана. Така през 1929 г. Ватикана стана финансов консорциум с активни спекулации на международните пазари, пране на мръсни пари, неплащане на данъци и т.н. Спекулациите със злото в навечерието на войната, за която Пий XI знаеше, че е неизбежна, позволиха на Ногара да увеличи парите на Ватикана неимоверно.

През юни 1942 г. цялата собственост и имоти на Ватикана излязоха на борсовия пазар със създаването на IOR (Институтът за църковни дела), т.е. банката на Ватикана. Чрез нея даренията на вярващите не бяха използвани според техните благородни намерения, а за борсови спекулации. IOR не беше религиозна институция, а просто банка, експлоатираща подаръците на вярващите по начин, който не беше известно на тях. Това беше IOR - финансовото "копеле" на Ватикана.

През 1942 г. Мусолини, в условията на Втората световна война, изключи Ватикана от плащането на такси върху дивиденти, т.е. върху капиталистическия приход. Ногара и неговите наследници използваха IOR като безданъчна зона в центъра на Рим. Ногара беше официално пенсиониран през 1954 г., и умря през 1958 г. Преди това обаче осигури приемствеността на "златния телец" във Ватикана, чийто бог станаха парите, а неговият закон - печалбата.

Заради това "корпорацията Ватикана", чийто генерален директор беше самият папа, не се съгласи с искането на италианската държава през 1967-1968 г. фискалните улеснения, дадени им от Мусолини да бъдат отменени и най-голямата финансова империя на полуострова да плаща данъци като всеки друг. Ватикана искаше да играе на пазара, но да не плаща. Започна сериозен сблъсък с държавата. Ватикана прибягна към шантаж и заплаши със срив цялата икономика, ако хвърли своите акции на пазара. Но държавата не се поддаде на блъфа и Ватикана поиска time-out - почивка, за да намери изход и резервен маршрут за капиталите на "църквата на бедните". Но следващият папа - Павел VI, имаше сериозен проблем и потърси Горилата и Акулата.

Горилата, т.е. бодигардът, беше Пол Марчинкус, роден в Чикаго, районът на Ал Капоне. Той доказа, че е достоен негов имитатор. В Милано беше приятел с Паскале Мачи, който беше частен секретар на Павел VI. За да може да извърши нелегалната деликатна маневра и да изнесе богатството на Ватикана предимно в САЩ, Павел VI направи Марчинкус свой личен бизнесмен. Но тъй като Горилата нямаше никакви познания в тази област, освен пълна липса на съвест, той назначи за свой помощник Акулата, т.е. Микеле Синдона, член на миланската, но реално на сицилианската мафия. Напълно корумпиран и жесток, Синдона беше родом от Сицилия и практикуваше омертата, т.е. законът на тишината и безмълвието, в нейното сицилианско решение - убийството, като нормален начин за гарантиране на тихия и спокоен бизнес.

В Милано Синдона беше показал доста качества за местене на пари в и извън Италия без да занимава с тях данъчните. Той беше директор на много компании, свързани според закона на големите световни мошеници "най-добре се краде от банка, ако се купи една банка." Разбира се, с чужди пари.

За Синдона казваха, че неговото лице е мафията, а силата - свободната масонерия. Това беше истина. Ложата беше Propagandа Due или Р-2, чийто велик майстор беше Личо Джели. Това беше секретна и нелегална ложа, която напълно нелегално и всестранно контролираше целия живот на Италия, правителството, армията, службите и законът. В Милано кариерата на Микеле Синдона тихо се подпомагаше от Личо Джели. В замяна, Синдона инсталира "сифони" в своите банки, които трябваше да умножават съдържанието на куфарите на масоните от Р-2.

Чрез езотеричния кардинал Бертоли, Джели успя да получи достъп до Ватикана. Той обядваше с Пол Марчинкус, имаше аудиенции при папа Павел VI, поддържаше приятелство с кардиналите Баджо, Касароли и с адвоката Умберто Орталони. По този начин - от мафията към банката и от банката към масонската ложа, Ватикана получи странни патрони.

Трупането на капитали беше благословено от Павел VI, но финансовите машинации на Ватикана доведоха Италия на остра криза в началото на 70-те години.

Тогава до Ватикана приближи нова акула - Роберто Калви. Станал асоцииран директор на Banco Ambrosiano в Милано, той беше представен през 1971 г. на Пол Марчинкус, който междувременно беше повишен от Павел VI в епископ. Така Калви се включи в клана на богоизбраните ватикански мошеници. Banco Ambrosiano стана мощен център за пране на мръсни пари, за трансфери на валути и за спекулации. Реално Ватикана беше собственик на цялата тази пералня. Приносът на Калви беше, че разпространяваше ватиканската криминалност по целия свят. И онова, което трябваше да се случи, се случи. Този силен отбор от мошеници започна да захранва от ватиканските своите собствени сметки, сметките на своите приятели и на техните кръстници.

Започна да се появява дупка. По свои канали в акцията се включиха ЦРУ, Интерпол и ФБР. Най-накрая се самосезираха и италианските данъчни власти. Р-2 трябваше да работи все по-усърдно, но финансовите нужди на Ватикана и на Banco Ambrosiano постоянно растяха. Шантажът и корупцията се придружаваха от така нареченото "италианско решение", т.е. елиминиране или убийство на магистратите, които знаят твърде много.

Но рано или късно се стигна до деня, в който някой банков чиновник или акционер открива дупката. Понякога такава банка фалира и срива цялата организация по целия свят.

През 1972 г. вече имаше един човек, който виждаше това много ясно. Това беше кардинал Албино Лучани. След като успяха да превземат Banco Ambrosiano, те я превърнаха в пералня за мръсни пари от продажбата на наркотици, оръжие, момиченца и момченца и всякакви други мръсотии. Опитваха се да превземат и Католическата банка на Венеция - Banco Cattolica del Veneto.

От всички венециански епископи, само Лучани се осмели да протестира. Той направи някои проучвания и разбра, че с позволението на Павел VI Пол Марчинкус е продал тази банка на Роберто Калви без знанието на епископите в провинцията. Лучани се запъти към Рим, за да протестира, но там срещна Марчинкус, който направо го изпъди.

През 1973 г. секцията на Държавния департамент на САЩ по криминалистиката и рекетирането откри, че с благословията на Павел VI Ватикана иска да продаде пакет от фалшиви облигации с номинална стойност 1 милиард долара. Авторът беше отново Марчинкус, а негов съучастник - Синдона. Ватикана отрече, но това нямаше значение.

Но даже сумата от 2 милиарда долара не попречи на фалита на Franklin Bank в САЩ през 1974 г. Това беше най-големият банков банкрут в историята на САЩ. Федералните фондове загубиха милиарди депозити в тази банка. Тогава инспекторите откриха, че банковата ватиканска империя на Синдона е фалшива. Марчинкус и неговият съучастник Роберто Калви наблюдаваха как Синдона потъва. Направиха огромни заеми в други големи международни банки под "моралната гаранция" на Ватикана, с които рефинансираха Ambrosiano и спасиха нейното реноме на международния пазар. В замяна Марчинкус получи по-високи дивиденти от тази банка. Реално през 1978 г. Калви вече се движеше по острието на бръснача. През Август той вече беше притиснат от всички страни. Неговата империя се разпадаше. Тогава почувства остра нужда да смени климата и замина за Южна Америка, където и Личо Джели търсеше спокойствие, докато техният приятел Синдона вече беше в затвора в Ню Йорк и трепереше да не бъде екстрадиран обратно в Италия.

Само една точка ги свързваше. Това беше Пол Марчинкус, който продължаваше да бъде шеф на ватиканската мафия. Ако и той се провалеше, това щеше да означава затвор или самоубийство, или фалит. Или и трите заедно за всеки от тях.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 169, June 2009
Тактическата Точка-У
Ракетният комплекс Точка-У е предназначен за поразяване на малко размерни цели - наземни ударни комплекси, пунктове за у...
    Промените в руското военно разузнаване
Президентът на Русия Дмитрий Медведев освободи ген. Владимир Корабелников от длъжността началник на Главното разузнавате...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com