Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Quel Bordel - какъв бардак
07.2009

В какъв бардак ни се падна да живеем? Бардак в двойния смисъл. Класическият, в който тази френска дума означава бъркотия, хаос, безпорядък. И българският - в който тя си е бардак. На нас ни се падна да живеем и в двата смисъла на думата - сбъркан, хаотичен, безпорядъчен бардак. А тъй като днешният ден е вчерашното утре, този бардак покрива три времена - минало, сегашно и бъдеще.

От няколко години с още няколко автора по света се опитвам да анализирам кризата на капитализма в тези три аспекта и твърдя, че и в трите, особено в бъдещия, той няма никакъв шанс. Защото това е криза на самата система.

Онези, които са ме чели и през 80-те години вероятно помнят, че като първи анализатор в тогавашната Източна Европа, обърнах внимание на транснационалните (многонационални) корпорации и "тяхната роля в съвременния капитализъм". Явлението беше важно, но не се забелязваше от икономистите. На Запад им запушиха устата, а на Изток никой не се интересуваше, тъй като "вече бяхме победили". Напразно. Защото именно корпорациите могат да са основната причина на сегашната криза.

Ще започна с един анекдот: "С какво се различава комунизмът от капитализма. В комунизма банките се национализират и след това фалират, а при капитализма фалират и след това са национализирани."

За капитализма това може да е истина, ако се отнасяше не за банките, а за корпорациите.

Банки, като самостоятелно съществуване, вече де факто няма. Тяхното място от 80-те години започнаха да заемат транснационалните корпорации, които от една страна станаха носител на глобализирането, а от друга - ликвидатор на капиталистическата система. Едновременно те отпускаха кредити, играеха на борсите, правеха собствени инвестиции, събираха от хората депозити и т.н. Институциите, които традиционно се наричат банки, днес са собственици или съсобственици на корпорации. И обратното - корпорациите са собственици или съсобственици на банките. Всичко е така объркано, че никой не знае за кого работи, откъде идват парите и къде отиват.

Този хибрид няма нищо общо с капитализма, описан от Кейнс, Фридман или Маркс и Вебер. Роди се някакво чудовище, което изяде самата система.

Централният играч в капитализма беше отделният собственик на капитала. Днес собственици на капитала са корпорациите. С тях никой не може да спечели. Пипалата им обхванаха цялата планета и душат всеки конкурент. Ако не направо, то чрез лобисти, политици, журналисти и юристи.

В повечето страни държавата беше погълната от корпоративните чудовища, чиято мощ е колосална. Приходите на най-големите корпорации през 2008 г. бяха както следва (в милиарди долари): Wal-Mart - 380, Exxon Mobile - 373, RoyalDutchShell - 360, BP - 292, Toyota - 230, Chevron - 211, ING Group - 202, Total - 188, GM - 183, Conoco Philips - 179.

Както виждате, почти всичките действат в енергийния бизнес, което обяснява и колосалното увеличение на цените на петрола до 150 долара за барел преди да паднат на сегашните 70. Печалбите в този бизнес са в дистрибуторската и преработваща промишленост, а не в добива. Според Световната банка, само 25 държави на планетата имат брутен продукт по-голям от оборотите на Wal-Mart и нито една не е по-силна от оборотите на първите 15. Това е съвременният свят и истинските му господари.

Пикът на корпорациите се падна на първия мандат на Джордж Буш-младши, чието обкръжение беше от представители на най-големите корпорации. Но през втория му мандат стана ясно, че възможностите за тяхното по-нататъшно глобализиране, т.е. разширение, се изчерпаха. Бяха глътнали всичко, което беше за гълтане. Излязоха извън контрола на правителствата и започнаха да ги контролират.

Но за същността на корпорациите е присъщо чувството на безотговорност, което им дава чертите на психопат. Заради това типичният за корпорациите метод за увеличаване на печалбите стана така нареченото екстернализиране, т.е. прехвърляне на разходите върху другите.

В САЩ корпорациите излязоха извън контрол и започнаха да изнасят капиталите си в други държави, където беше по-евтино за тях, заедно с работните места и плащаните данъци. Това не можеше да не доведе до крах на цялата система. Причината е залегнала в нейните основи, т.е. във вярата, че сумата от егоизмите може да даде положителна величина. Не може. Даде глобален корпоративен олигополизъм, т.е. съчетание на олигархията и монополизма чрез корпорациите. Стигнаха до края, в който вече няма какво да се яде. И започва обратният процес - на имплозията. Потреблението, което беше техният основен двигател, намалява, което обезцени напълно US-долара.

В момента седим на бъчва, пълна с неравенство, несправедливост, опасност, т.е. с барут.

За настъпването на кризата не бяха нужни някакви външни фактори. Всичко беше вградено вътре в самата система. В нея потреблението стана ключов елемент. Именно то затваря цялата икономическа верига и оправдава производството, инвестирането, обслужването и т.н. Ако няма потребление, икономиката спира.

Именно в рамките на тази система се създаде ситуацията, в която делът на потреблението на САЩ в световното е нереално висок, докато тяхното производство намалява. От средата на 40-те години производството им се съкрати повече от 2,5 пъти, до 18 на сто от световното, но потреблението им е 40 на сто от световното. Поддържането на тази система е невъзможно, тъй като иска постоянно стимулиране на потреблението. Сривът на това стимулиране е причината за сегашната криза. Под удар попадна глобалният свят на корпорациите, наричан още Западен проект.

По-нататъшното развитие на кризата ще има още по-унищожителни последици. Тъй като половината от актуалното потребление на САЩ идва от вноса, а спадът на тяхното потребление ще бъде минимум с 40 на сто, върхушката на Америка ще трябва да избира или да спре вноса и да свали жизненото равнище на населението до 50 на сто от сегашното, или да запази вноса, като продължи да свива вътрешното производство, да увеличава безработицата и да се докара до социална революция.

Както виждате, и двата варианта не са работещи за тях. Ситуацията е безизходна. Ще става по-лошо преди да стане още по-лошо - It’s going to get worse before it gets worse.

С други думи, трябва да се готвим за социалните и политически катаклизми, очаквайки от огъня на изгарянето на кризата да се роди нова система. Вероятно доктрината за бъдещето ще се появи скоро. Не е изключено тя да бъде нов вариант на социализма. Дано обаче не е първобитен вариант на комунизма, върху отломките на унищожената в ядрен катаклизъм цивилизация.

Заради това тишината, която е легнала върху човечеството, е изключително опасна. Всички очакват нещо. Всички знаят, че то ще се случи през тази или следващата година. Всички чуват съскането на змиите. Всички са се вторачили в отворената врата на глобалния капан. Дали ще има нов 11 септември в САЩ или другаде? Дали свинският грип H1N1 ще се ожени с птичия H5N1 и ще дадат на човечеството "меден месец", който то никога няма да забрави.

Дали нашият вид се приближава с бясна скорост към своята последна инкарнация?

Quel Bordel - какъв бардак!


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 170, July 2009
Булава отново на старт
Новата руска балистична ракета "Булава", ако влезе на въоръжение, ще остане в историята като най-коментирана въобще във ...
    За Аврора и пожарната
С присъствието на сцената на един пожарникар, цветната контрареволюция в България, започната през 1989 г., достигна свое...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com