Историята не обича да се повтаря. Но за съжаление сегашната рецесия, в която се намира цялата световна икономика, прилича на така наречената Велика Депресия отпреди 80 години, т.е. от 1929 г.

Тогавашната имаше почти същите причини като сегашната. По-лошото е, че сегашната се задълбочава много по-бързо от 1929 г. Реалната ситуация няма нищо общо с онова, което говорят политиците, икономистите и банкерите.

Ще илюстрираме този анализ с няколко важни графики - "две кризи - две депресии". Те показват по колко стръмна плоскост се свлича днешната икономика, по-стръмна, отколкото преди 80 години. Ситуацията е толкова лоша, колкото и по времето на Великата депресия. Даже по-лоша.

Виждаме, че така нареченото оживление на западните борси няма покритие в графиките. Светът вече се намира в депресия поне толкова голяма, колкото тогавашната и онова, което ни очаква, може да бъде още по-страшно.

Ако се вземе за начало на кризата април 2008 г., когато промишленото производство на света достигна апогей от този момент, то се срива толкова бързо, колкото в началото на Великата Депресия. Тогава процесът започна през юни 1929 г. в тогавашния апогей на промишленото производство. Но във Франция и Италия днес то спада много по-бързо, отколкото тогава, същото се отнася и за САЩ, Германия и Англия, повтарят абсолютно същия тренд като през 30-те години.

Концентрирането само върху САЩ дава фалшива картина. Сегашната Велика Депресия, както и тогава, е глобално явление, тъй като се дължи на самата система на Запада. През 30-те години в международен мащаб тя се ускоряваше от световната търговия, цените на суровините и движението на капиталите. Същото се отнася и за сегашната. През последните месеци световната търговия се срина по-бързо, отколкото преди 80 години. Износът на Германия е с 22 на сто по-малък, отколкото преди една година, а на Япония - с 54 на сто. Даже Китай, който е най-големият износител, намали експорта си с 25 на сто.

И на пазара на акциите сривът през последните 14 месеца е по-голям, отколкото между юни 1929 г. и август 1930 г. Стойността на компаниите на световните борси падна с 40 на сто. Преди 80 години крахът на финансовите пазари завърши чак след три години. До 8 юли 1932 г. най-популярният американски борсов индекс Dow Jones падна с 90 на сто. И след това цели 25 години не можа да се върне до предишните равнища. Както тогава, така и сега преди кризата настъпи период на диво спекулиране. Преди 80 години всеки, който имаше поне малко спестени пари опитваше щастието си на борсите. Политиците и медиите им обещаваха началото на ерата на всеобщо благоденствие. Лъжеха. На 24 октомври 1929 г. спекулативният борсов балон се спука.

И сега американските медии са пълни с бодри предположения, че най-лошото е останало назад, че започва излизането от рецесията. Целта е да се създаде чувство в американците да започнат отново да теглят кредити и да навиват потреблението, което е двигател на американската икономика.

Трябва ли да се вярва на бодрите рапорти, че пикът на световната криза е отминал? Не. Нито една от фундаменталните причини не е отстранена. Продължението следва.

Да се спрем на някои от тях.

Една от основните причини е фактът, че в света има колосално количество излишна парична маса, преди всичко доларова, което се дължи на факта, че единственото производство, което сега работи в САЩ е печатането на долари. Те са със стотици пъти повече, отколкото са необходими за обслужването на секторите на реалното производство и услугите. Дали тази маса намалява? Напротив. Продължава да расте главоломно, тъй като САЩ извършиха най-мащабната емисия на долари, за да спасяват своята икономика. Доларовата лавина е надвиснала и всеки момент може да тръгне.

САЩ не правят нищо за ликвидиране на дефицита на платежния баланс и както преди харчат повече, отколкото изкарват, покривайки разликата с печатане на долари.

Продължава да съществува и проблемът с астрономическия дълг на САЩ, надминаващ 60 трилиона долара. Рекорден е и дефицитът на американския федерален бюджет. Към това се добавят и дефицитите на бюджетите на отделните щати. Значи, дълговият проблем продължава да е бомбата, която всеки момент може да взриви цялата световна икономика.

В САЩ банковата система вече не създава печалби и се храни от държавни помощи. Това е още по-лошо, тъй като няма никакъв технологичен скок напред на Запада, който да позволи на САЩ да създават нови пазари и предприятия, каквито преди години станаха Интернет или мобилната телефония. При липсата на такива отрасли американските банки няма от какво да правят печалби. И кризата във финансовата сфера ще продължава. Може ясно да се каже, че след известно затишие през последните седмици, продължението на системната глобална криза е неизбежно. Реалностите не могат да бъдат заменени със заклинания.

Отдавна говорим, че тази криза е системна, т.е. криза на системата и от нея не съществува конюнктурен изход. От системната криза няма изход в сегашните нейни системни координати. Ако те не бъдат променени кризата няма да завърши никога. Тя може да завърши само с пълно трансформиране на системата. И от нея ще излезе само онзи, който успее да трансформира системата си, т.е. да избяга от принципите на работата на съвременната глобална американска икономика, която е във фаза на системна криза.

Изчакването на кризата също е невъзможно. Защото става дума за фундаменталните причини за кризата, т.е. по-просто казано, докато САЩ не престанат да печатат празни долари и не отпишат празните си баланси.

Но парите се печатат в огромни мащаби, а балансите продължават да са без никакво покритие.

Глобалната икономика няма никакви перспективи в бъдеще. Катастрофата приближава. Тя даже още не е започнала. Тепърва предстои.

Ако се инжектира на един смъртно болен човек колосална доза наркотик, той няма да оздравее. Значи, необходими са радикални мерки със системен характер. По-просто казано - погребение на капитализма. То вече е започнало. Ковчегът го носят, музиката свири.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ