Както се очакваше, изострянето на "газовата война" настъпи, когато в Европа газ се употребява най-малко, т.е. през лятото. Това не беше случайно. В Европа, Русия и Украйна този път никой няма да чака декември и избухването на поредния руско-украински газов спор.

Заради това и последните срещи на ЕС са газови. Така беше на срещата на високо равнище на 19 юли, която според руската страна, трябваше да реши два главни въпроса, и двата газови, а именно транзитът на газа до Европа през Украйна, и заплащането на газовите дългове на Киев.

Втората среща беше на 2 юли в Брюксел, където се състоя заседание на Координационната група на ЕС по газа, на която беше обсъдена информация за готовността за поява на извънредна ситуация в доставките през есенно-зимния сезон, т.е. ново спиране на руския газ през Украйна към Европа.

Но и двете срещи не решиха нищо - нито транзита на газа през Украйна, нито нейните дългове към "Газпром".

Тъй като от юли Швеция пое председателството на ЕС от Чехия, на дневен ред е и въпросът за окончателното съгласие за прокарването на газовия "Северен поток", чието ръководство планира да получи всички разрешения през 2009 г. и да започне строителството през 2010 г.

Ще припомним, че "Северен поток" е пряката тръба между Русия и Германия по дъното на Балтийско море, като споразумението беше подписано в началото на септември 2005 г. Трасето е с дължина 1200 км и трябва да мине от Виборг до Грайфсвалд (Германия) и ще прозволи на "Газпром" да доставя газ пряко на Европа, заобикаляйки Украйна.

Лидерите на ЕС не можаха да се договорят за финансова помощ на Украйна за покупка на руски газ. Както каза председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, "разчитането на газа между Украйна и Русия не е отговорност на ЕС." Става дума за големи пари - 4,2 милиарда евро, кредит за Киев, за да може да купува руския газ. Киев призна, че не разполага с тези пари. И едва ли има специалист в Европа, който се съмнява, че поредната газова война може да избухне още през следващите седмици. Покупката на руски газ може да става и от създаден за тези цели консорциум, който да отпусне кредит на Украйна да купува руски газ. Вторият вариант е ЕС сам да купува и складира в украинските газохранилища, намиращи се в западната част на страната количествата необходими за нормалните доставки на милиарди кубометра газ през зимата.

Именно с такива предложения Русия се обърна към ЕС още през януари, веднага след приключването на газовата криза. Руската страна беше готова на паритетни начала да участва в предоставянето на целеви кредит.

По-реален е първият вариант на кредита. Въпросът за консорциума сега не стои нито за Европа, нито за украинската политическа власт.

На второ място в Европа няма консенсус по въпроса за такъв консорциум.

Получаването на кредит е по-реално, но както европейските инвеститори, така и в Москва, питат за гаранциите, които не могат да са само облигации или държавни книжа, но и конкретни украински обекти, които ще бъдат приватизирани в случай на непогасяване на този кредит. А Украйна в сегашното си състояние не може да даде такива гаранции. И от своя страна предлага на ЕС да участва в модернизирането на нейната газотранспортна мрежа, което обиди Москва, която постави въпроса - добре, модернизирайте украинските тръби, но откъде ще вземете за тях газ. А газ може да дойде само от руския "Газпром".

Истина е, че напоследък се наблюдава снижаване на потреблението на Европа на руски газ. Но това преди всичко е сезонно намаление. Щом започнат студовете Европа няма да може да се откаже от руския газ или да продължи да намалява руските доставки. Русия, от своя страна, не може да изключи Украйна от своите партньори-транзитьори.

Нереална е и появилата се идея в Брюксел за преразпределение на контрактите и преминаване към "ръчно управление" в газовата сфера, което е невъзможно на фона на последните избори за Европарламента, които дадоха преимущество на десните сили, които са за конкуренция и по-малко централно вмешателство в икономиката и търговията.

Москва постави и един важен за нея въпрос. Защо изведнъж Киев и Брюксел решиха да развиват мрежата, минаваща през Украйна, без да се замислят, откъде ще вземат за нея газ. А както обясняват от "Газпром" доставките през Украйна през близките години няма да растат, защото "Газпром" ще задоволява растящите нужди на Европа по новите си тръбопроводи - Северен и Южен поток.

С всяка година Европа ще иска все повече газ. Според различни оценки, през 2020 г. нейните нужди ще нараснат с още 65-105 милиарда кубометра годишно. Откъде ще ги вземе? Нарастването на добива вътре в Русия е напълно реално. Само Щокмановият залеж при достигането на проектната му мощност ще дава 67 милиарда кубометра годишно.

Въпросът значи е различен - кой ще го доставя в Европа? Именно за тези милиарди кубометра се бори Украйна. По-точно някой нейни лидери. Оръдието в тази борба стана и подписаният на 23 март 2009 г. меморандум между Украйна и ЕС. Тогава руската делегация напусна Брюксел не само защото ЕС отдели 2,5 милиарда евро за ремонт на украинските тръбопроводи. Главният проблем е, че Брюксел обеща на Киев 5,6 милиарда евро за строителството на нови мощности, като в резултат пропускателната мощност на украинския транзит ще нарасне точно с тези 60 милиарда кубометра, с които ще се увеличи потреблението в Европа.

С други думи, на Русия заповядаха, че целият допълнителен газ към Европа следва да минава само през Украйна и да забрави за всякакви южни и северни потоци.

Защо "Газпром" не се възползва от тези предложения? На първо място Украйна не е надежден транспортьор. Значи, на Русия предлагат да остави голямата част от своя износ като заложник на настроенията на "оранжев" Киев.

Какво предлага Русия? Сега "Газпром" е зает с подготовката на изграждането на нови газопроводи - Северен и Южен поток, и с разширението на вече действащите Син поток и Ямал-Европа. Общата им мощност ще възлезе на над 110 милиарда кубометра годишно. Това почти отговаря на онези 120 милиарда, които "Газпром" в момента транспортира през Украйна. Значи, ще елиминира предварително всякакви бъдещи проблеми с Украйна и ще я заобикаля.

От какво се страхува Украйна? От загубата на своето основно политическо оръжие в отношенията с Русия при Буш, и сега - при Обама.

Заради това Русия предлага да прокара в района две нови тръби - Северен поток - по дъното на Балтийско море, и Южен поток - по дъното на Черно море. Тяхната обща мощност е над 86 милиарда кубометра годишно, т.е. ще задоволява нарастването към 2020 г. на европейските нужди. Тези тръби са осигурени с газ и с финансиране. Трасетата според безопасността им са близки до идеалния вариант. Транзитни страни извън ЕС няма.

Налице са и други фактори с геополитическо и военно естество. Войната в Южна Осетия от Август 2008 г. трябва да се разглежда като опит на САЩ с ръцете на Грузия да получат достъп до ресурсите на Каспийския басейн, изтласквайки Русия и откъсвайки от нея Причерноморския район. След провала на този опит САЩ не са се отказали от тази цел и ясно са решили да пренесат акцента към Украйна. Вероятният замисъл за действие на САЩ, съдейки по украинското и грузинското ръководство, и на някои дейци на ЕС, е следният.

Първоначално формиране на конфликтна ситуация в този район, която най-силно ще засегне интересите на гражданите на Украйна и на страните от ЕС, като се наложи представа за Русия като за агресор, опитващ се с енергиен шантаж да постигне политически и икономически изгоди, като наложи своя диктат на Украйна и Европа.

След това, на фона на изострянето на напрежението в отношенията между Русия и Киев и социалния конфликт в самата Украйна, заради неизбежното спиране на газа през зимата, да се обвини за всички вътрешни проблеми Русия, да се инспирира въоръжен конфликт в Крим с въвличане в него на руски въоръжени сили. Едновременно да се създадат условия на социален взрив в кавказките републики на Русия - Дагестан, Кабардино - Балкария, Северна Осетия и Чечня, и да се възстанови боеспособността на грузинските въоръжени сили.

След като Русия затъне в сблъсъка в Крим, да се подпали нов въоръжен конфликт Грузия-Южна Осетия и Грузия-Абхазия, и да се разшири в кавказките републики на Русия. В съвкупност да се изгради една локална война, която Русия няма да може да реши.

В по-далечно бъдеще (заради разрастването на тази война) да бъде принудено руското ръководство да се съгласи с въвеждането на чужди войски - преди всичко на САЩ и НАТО, в рамките на миротворчески операции под мандата на ООН. След това, според модела на разгрома на Югославия, да се признае независимостта на някои кавказки, преди всичко прикаспийски републики, естествено под контрола на САЩ.

Евентуалната нова газова криза с Украйна ще бъде основа за окончателното формиране от Русия на образа на врага, което да доведе до предприемане на най-остри политически мерки срещу нея. Когато кризата стигне критична точка в Крим и в районите на разположението на руските войски, ще бъдат инспирирани стълкновения и въведени украински войски от западните райони, като по този начин ще се стигне до пряк военен сблъсък между Русия и Украйна.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ