Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Накъде отива Русия /5/
Перезагрузка или перегрузка
08.2009

Накъде отива Русия и каква е нейната оценка за сегашния исторически момент. Този въпрос е много по-важен от въпроса, какво ще става в САЩ и Европа.

Несъмнено един от най-важните проблеми за Русия са отношенията й с бившите съюзни републики. Изненадващо за някои експерти, но закономерно за други, се появи и усложняването на диалога през последните месеци между Москва и Беларус и лично с нейния президент Александър Лукашенко. Лукашенко, явно изваден от равновесие от изявлението на руския министър на финансите Алексей Кудрин, че "Беларус може да се окаже неплатежоспособна държава", призова "да престанат да се кланят пред Русия" и постави пред своето правителство задачата да търси щастие в други части на планетата, което се изрази и във включването на Беларус в новата така наречена Програма за източно партньорство на ЕС с явно антируска насоченост. Именно по такъв начин беше посрещната и в Москва.

Последва "млечната война" между Минск и Москва, т.е. забрана на вноса на белоруските млечни продукти в Русия под претекста за ценови дъмпинг от белоруската страна и надвишаване на определените квоти. Русия въведе забрана за вноса на 500 вида белоруски млечни продукти под претекста, че производителите в Беларус не са изпълнили изискванията за технически регламент. Но ясно беше, че "млечната истерия на Минск", както беше определена в Москва, е доста по-дълбока от проста търговска война заради млякото. Достатъчно е да припомним газовите и нефтени войни между двете страни през 2007 г. и 2008 г., както и прогнозите, че тази зима отново ще има повторение на газовия конфликт.

Нещата стигнаха дотам, че на последното заседание на Организацията на договора за колективна безопасност, на която бяха създадени колективни сили за оперативно реагиране, т.е. корпуси за извънредни ситуации, президентът Лукашенко отказа да присъства и не подписа договореностите, което от юридическа гледна точка може да се окаже и пречка за тяхното реализиране.

В отговор, на 14 юни Лукашенко разпореди да бъде въведен граничен контрол на границата с Русия.

Как е възможно такова изостряне на отношенията между "двата братски славянски народа", които, като единствени от постсъветските републики, имат договор за изграждането на съюзна държава.

На първо място, днес противоракетната отбрана на Беларус е безалтернативен елемент от противовъздушната отбрана на Русия, гарантираща нейната сигурност по целия театър на военни действия - от Малта до Мурманск. Даже частично изключване на Беларус от военния съюз ще направи Русия напълно беззащитна срещу заплаха от Запад.

На второ място, Русия и Беларус имат юридическа и фактическа равнопоставеност на правата на своите страни в образованието и свободата на движението през вътрешните граници на съюзната държава, както и на трудовия пазар.

На трето място - от 1 януари 2010 г. трябва да влезе в сила митническият съюз между Русия и Беларус, към който на 1 юли планира да се присъедини и Казахстан.

Отказът ще има катастрофални стратегически последици и за двете държави.

Заради това играта на Москва и Минск около този "неприкосновен запас" е непрозрачна и непонятна даже за експертите със своята логика и не се ползва с подкрепа на широките маси нито в Русия, нито в Беларус. Тези игри са крайно рисковани. Но именно те могат да доведат до трагичен исторически резултат.

На какво се дължи обаче основната опасност? Тя е по-скоро в идеологията, отколкото в геополитиката.

Дълбоката причина за сегашната криза в руско-белоруските отношения е, че нито руската, нито белоруската страна не са определили каква именно държава строят, или ще строят. Те обявиха за създаването на съюзна държава, но не намериха прецедент в световната практика и не създадоха своя теоретична основа, поне засега. Заради това този процес виси във вакуум. Какво е това съюзна държава и въобще на какви принципи ще се строи. Добросъседството е един критерий. Но как съвместно ще съществуват икономиките на двете страни, как ще взаимодействат изгражданите в момента на тях съвършено различни структури на обществото: социалистическо - в Беларус, и капиталистическо - в Русия.

Тези въпроси нямат отговор. И все повече се налага впечатлението, че руските лидери засега въобще не планират да строят съюзна държава и само декларират намерения в тази насока. Оттук произтича и онова, което сега става по линията Москва-Минск. Характерно е, че все по-малко хора в Беларус се обявяват за интегриране с Русия в съюзна държава. Това е опасно. Но за Русия е двойно по-опасно, тъй като тя още не е определила своя стратегия в създаването на единно интеграционно пространство на постсъветските територии. Защото в ръководството в Москва не знаят какво да правят и какви методи да използват. Поставиха в основата пазарната конкурентна среща. Но ясно е, че това не е достатъчно за интегрирането на пространството, тъй като в Беларус действа социалистическа система в нейния даже съветски вид. Постановлението на пазарния принцип като основа означава, че Русия, даже ако не иска, трябва да наложи икономическо подчинение и диктат върху единното пространство с другите страни от Общността. Но в момента Русия не е пример нито за Беларус, нито за Казахстан. Нещо повече. Руският пример е опасен за Беларус и Казахстан.

Какви са реалностите? Беларус в момента е единствената страна в света, която не само запази социалистическите методи на управление, "защото социализмът преди всичко са методите на управление на държавната собственост", но и доста добре се развива. Тя произвежда селскостопанска продукция, трактори, автомобили и оръжие. Икономиката й реално работи. И всичко това се управлява добре. За разлика от Украйна, която избира прозападната ориентация, която я доведе до тотална катастрофа, Беларус взе правилно политическо, а оттам и икономическо решение да строи с Русия съвместна държава. Но трябва да се знае, че в областта на реда и законността в Беларус, положението е много по-добро, отколкото в Русия, където вилнее корупцията и грабежът. В Беларус действа чист социализъм в сферата на преразпределението и ролята в него на държавата. В резултат, средното равнище на живота в Беларус е по-високо, отколкото в Русия. И разривът между бедните и богатите е по-малък. От гледна точка на социалната стабилност, Беларус е по-успешна страна от Русия. Да не говорим за алкохолизма, наркоманията и престъпността. В този смисъл авторитетът на Лукашенко не само в Беларус, но и в Русия е голям. Когато преди предишните президентски избори беше направена анкета, за кого биха гласували в Русия - за Лукашенко или Путин, Лукашенко победи с 65:35. При него има ред и порядък. А на руснаците това им харесва. Освен това Беларус доставя на Русия големи количества качествени продукти. При това евтино. И какво получава - безмитен нефт, който частично препродава. Тук руснаците могат да имат претенции. Но това е в сферата на търговията. Ясно е, че системата на Беларус в условията на актуалната криза, ако бъде приложена в Русия или даже в Украйна, ще гарантира много бърз техен икономически ръст. Но тогава трябва да бъде ликвидирана тоталната корупция в Киев и преди всичко в Москва. И да бъде заменена политическата върхушка. Но актуалният руски елит е част от актуалния световен и западен елит и той не иска да губи властта. Заради това за него Беларус представлява заплаха. По-голяма даже от Китай. Защото Беларус притежава реален метод, който ще й позволи в условията на хаоса да оцелее и да излезе с добри резултати. А Русия именно в тази област е в голяма беда. Щом паднаха световните цени на нефта, руските монетарни лидери осъзнаха своята несъстоятелност. Бедата е, че кризата съхрани възможността да се корумпират и разхищават държавните и обществени пари. Но Беларус изгради свой собствен елит със съвършено други методи на поведение на управление на предприятията и държавата, грижещи се за обществото и хората.

И именно това противоречие е в основата на отношенията между Беларус и Русия. Съвременният руски елит живее във Франция и Англия, техните деца се учат на Запад и често не знаят даже руски език. Те са готови да използват възможностите на руската държава за лично обогатяване. Значи, и да се договорят с ръководството на Беларус, не могат. Лукашенко е готов на отстъпки спрямо Русия в рамките на договореностите. Но на отстъпки спрямо руските олигарси не е готов. И взаимодействието се усложнява. А тъй като външните пазари са необходими, за да оцелее в кризата, белоруската икономика, той започна да търси други партньори, даже в ЕС, които до неотдавна го определяха като "последният диктатор". Но сега, заради възможността чрез него да оказват давление върху Русия, те са готови да му дават кредити или да го включат в Програмата за източно партньорство. На този фон напоследък се разпространяват няколко доста примитивни теории.

Първата е, че Беларус изоставя Русия и отива на Запад и в лицето на Лукашенко Москва губи своя последен съюзник в Европа. Но на практика участта на Лукашенко като съюзник на Русия беше решена не през 2008-2009 г., а още през 1999 г., когато в Москва стана президент Владимир Путин, който през 2002 г. заяви, че Беларус може да влезе в Русия, но на правата на шестте области, което беше напълно неуместно.

В края на 2008 г. ЕС формулира програма на икономическо и структурно доминиране над европейските и кавказки републики на бившия СССР, в това число и Беларус. Задачата на това "източно партньорство" е контролът над транзитната инфраструктура на територията на Беларус, Украйна, Молдова и Приднестровието. Вашингтон обаче до края на 2008 г. водеше спрямо Беларус конфронтационна и враждебна политика, за която в Минск подозираха, че е съгласувана между Буш и Путин.

Трудно е обаче да се прогнозира колко далеч ще стигне сътрудничеството на Лукашенко със Запада, още повече, че плановете на Минск относно ролята на Беларус в това "източно партньорство" се различават кардинално. За Минск това е временна тактическа крачка, а за ЕС и САЩ е стратегическа цел за постигане на пълен контрол над цяла Европа, в това число над Русия и Беларус. Лукашенко явно има намерение да лавира между ЕС и Русия като печели от двете страни време и кредити, за да превърне белоруската икономика в независима и самозадоволяваща се.

Но още в близко време ще се появи основната цел спрямо Белорус. Глобализмът не търпи суверенитет и не може да се примири с него. Давлението върху Лукашенко ще расте. Влизането на Беларус в "семейството на европейските народи" ще означава пълен демонтаж на белоруската система и разрушение на социалната и държавна икономика. Фактически това ще бъде минивариант на унищожението на СССР до края и началото на 90-те години. Това ще е краят на белоруската държава, такава, каквато я знаем.

Пред Беларус има два варианта за бъдещето: първо влизане в зоната на влиянието на Запада с последващо десуверенизиране и икономически и политически крах, или дълъг постсъветски дрейф, постоянно балансиране и нарастване на собственото тегло.

Ясно е, че отиването на Беларус на Запад ще бъде самоубийство. Но тази гибелна игра ще се отрази още по-гибелно върху самата Русия и перспективите на съюзната държава.

Времето за взимане на решения изтича, още повече, че в условията на кризата, тяхното вкарване в пазарно русло, както иска Русия, е невъзможно.

В Минск нямат възможност да отговарят на Русия с икономически средства. Отговорът може да бъде само геополитически. Но именно това очакват във Вашингтон. Лукашенко обаче има едно огромно предимство, криещо се в позабравеното словосъчетание "зад него е белоруският народ". Дали именно то в крайна сметка няма да се окаже решаващо.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 171, August 2009
Краят на евтиния нефт
Светът има сериозен проблем. Нефтените доставки намаляват, което води до глобална нестабилност - политическа и икономиче...
    Адреналинът за Обама свърши
В началото на годината никой не предполагаше, че президентството на Барак Обама ще завърши само след четири месеца с пор...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com