От финалния срив на глобалната финансова система ни делят седмици. Светът е на прага на връщането към така наречените "тъмни векове" от Средновековието. Ако нашите прогнози се сбъднат, краят на сегашната фискална година, т.е. 30 септември, ще постави началото на колосален финансов крах. В средата на октомври паниката ще бъде неудържима. Към тези прогнози се присъединяват все повече водещи световни икономисти и политици.

Ситуацията е много лоша и няма нищо общо с игричките на борсите, особено в Ню Йорк, където една банка - Goldman Sachs, си купува и продава сама някакви акции с последното мошеническо изобретение High Frequency Trading (т.е. използване на близостта на компютрите до борсата в Ню Йорк, спрямо компютрите в Лос Анжелис или Чикаго, и тази десета от секундата за извършване на борсовите операции). Но и това няма да помогне. Нещата са много лоши. Защото освен виртуалностите, които се разиграват на борсите, в икономиката има и реалности. Икономиката може би е най-реалното нещо на този свят. Заради това реалностите, така наречените фундаменталности, излизат на първо място. Неизбежно.

Така е и в САЩ. Последните данни сочат, че тази страна е фундаментално фалирала. Безработицата е около 10 на сто, но в някои промишлени центрове, като Мичигън или Охайо, цифрите са над 20 на сто. Само 29 на сто от безработните получават помощи. 38 щата не могат да впишат новите безработни за помощи, тъй като отдавна нямат пари. Това не е рецесия. Това даже не е Велика депресия. Това е крах на цялата западна финансова система, базираща на долара. Това е най-големият дългов балон в историята на човечеството - над 53 трилиона долара. Заедно с дериватните инструменти дългът на САЩ надминава 1 квадралион долара. Погледнете в енциклопедията какво означава тази цифра.

САЩ са на ръба на Ваймарска хиперинфлация. Може би до 2007 г. опитите за реформите на системата можеха да донесат някакъв резултат. Но сега вече никаква реформа не е възможна. Цялата система е фалирала. Ако не бъдат предприети извънредни мерки, през октомври-ноември, човечеството ще е на прага на ада, което ще доведе до неговото редуциране до около 2 милиарда. Останалите 5 милиарда ще измрат в течение на 15 години.

Но опитите да се прикрие неизбежното продължават. В края на юли Обама излезе на пресконференция в Белия дом, на която обясни, че САЩ са били на ръба на финансовата пропаст, но властите са успели да се отдалечат от нея. На какво се дължало това критично положение? Според Обама причината е била "фундаменталната несъстоятелност на действията на банките на Уол стрийт." При това той беше убеден, че ако правителството на САЩ не беше предприело извънредните мерки за стимулиране на икономиката и оказване на държавна финансова помощ на крупните банки и кредитно-инвестиционни компании в икономиката на САЩ е щяла да попадне в дълбока депресия.

Споменавайки за банките Обама лъжеше. Реално в момента в САЩ действа само една банка - Goldman Sachs. Останалите основни съперници нямаха достатъчно капитали да оцелеят и се обърнаха към Федералния резерв за достъп до необходимия им ресурс. По този начин станаха холдингови компании на Федералния резерв. И започна поредната измама. Получиха достъп до федералната помощ и харчеха все повече капитали. Но трябваше да поемат и повече рискове. Goldman не хареса последната част. Тя прави пари от парични спекулации. И поиска от Федералния резерв да бъде изключена от закона за поемане от банките на техния риск.

На 5 февруари 2009 г. Федералният резерв удовлетвори искането на Goldman. Това означава, че Goldman получава не само огромни федерални субсидии, но няма да носи никакви рискове. Странното е, че именно действията на финансовите динозаври на Уол стрийт и групата на икономическите съветници на президента и Федералната резервна система доведоха на крах тази финансова система. Това предполагаше, че или става дума за някаква тънка игра или за легализиране на източването на парите от държавата и от милионите американци. Вярно е и едното и другото.

Ще припомня, че основният механизъм за икономическото развитие на САЩ през последните десетилетия беше надуването на финансови балони на различни пазари. Източникът за надуването бяха емисионните пари и кредитните емисии, осъществявани за поддържане на частното потребление и оборотът на паричните сурогати. Постоянният ръст на дълговете се подпомагаше от понижаване на стойността на кредита, което позволява постоянно да се погасяват стари дългове за сметка на ръста на новите.

Към есента на 2008 г. обаче този механизъм престана да действа (лихвеният процент падна до нула). Но негативните явления на балоните, особено на пазара на ценните книжа, обезпечени с ипотеки, започнаха да растат още по-рано. И тъй като тази система за осигуряване на финансовите пирамиди се намираше във финансовите институции, именно те попаднаха под основния удар. А тъй като тези институции държат цялата финансова система на САЩ, с тяхното разлагане се разпадаше и цялата финансово-икономическа инфраструктура. Най-напред бяха застрахователните компании, които поемаха риска от невръщаните кредити.

Но финансистите контраатакуваха и през есента на 2008 г. върху тях се изсипа златен дъжд от бюджетни пари и пари от печатницата на Федералната резервна система, която е частна кантора, чиито акционери са най-крупните банки на Уол стрийт. Ставаше дума за трилиони долари, които в нормална ситуация частните компании не биха могли да получат от бюджета по никакъв начин. Така голямата част от кредитите получаваха банките, които инициираха цялата тази операция. Разбира се, те не са във възторг, че трябва да разрушат създадената от тях от векове финансова инфраструктура. Но заради това получиха възможност да натрупат печалби за един момент, която в други условия биха получили за 100 и повече години. Така стана и най-голямата в историята операция по приватизиране на държавните пари. Пълна параноя.

Но има още един важен момент. Въпреки твърденията, че кризата приключва, е обратното. Кризата не свършва. Потреблението, надуто през последните три десетилетия, продължава да е много над реалните доходи на населението. Значи и кризата ще продължава. Реалният обем на лошите активи в САЩ е осем пъти. Не 8 процента, а 8 пъти.

Какво да се прави в тази ситуация. Ясно е, че годзилите от Уол стрийт отново сбъркаха. Загубите от разрушаването на финансовата инфраструктура не могат да бъдат компенсирани от трилионите, които те източиха и източват от бюджета на САЩ с помощта на различните планове на Обама.

Какво означава това?

На първо място, тъй като представителите на Уол стрийт продължават да контролират икономическата политика на американската държава, мащабите на подкрепата за тях от бюджетната и Федералния резерв ще нарастват заедно със задълбочаването на кризата.

На второ място, те отчаяно ще се борят за своя монопол във финансите, икономиката и политиката, и ще пресичат всякакви опити за обяснение какво и защо се случва.

На трето място, кризата ще продължи по максимално най-лошата за обществото траектория, тъй като без да се обсъждат и анализират причините за болестта, не е възможна борбата с нея.

Тук се появява въпросът, защо лидерите на Запада не обсъждат причината за кризата и изхода от нея. Защото народите няма да се съгласят с влошаването на своето положение заради мерките необходими за излизане от кризата. В резултат, същите тези власти от една криза навлизат във втора, още по-голяма.

Споменахме за траекторията. Главният виновник за кризата са САЩ. Те ще започнат да излизат от нея тогава, когато намалят бюджетния дефицит. Само тогава борсовите индекси ще отразяват истинското следкризисно състояние на американската икономика. Това е много тежък за американците път и те се опитват да прехвърлят проблемите върху другите, които засега предпочитат да не правят резки движения.

Но и това не решава нищо. Напротив. Отлагането във времето само влошава нещата. Светът трябва да се избави от самата система. Заради това казваме, че това е системна криза и излизането от нея трябва да стане чрез унищожението на самата система. Просто и ясно. Всъщност много малко неща в съвременната икономика са толкова прости и ясни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ