Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дали Иран има Х-55
Дали "ядреният консорциум" е доставил на Иран ракети х-55
09.2009

В САЩ, Израел и НАТО продължава ускорената подготовка за атака срещу Иран. Налице са политически и военни признаци, че се поставят последните декори на сцената за унищожението на тази страна.

Разгръща се отново мощна психологическа кампания. Последните войни на САЩ имат тази особеност, че са предшествани от дългогодишна пропагандна подготовка и различни международни срещи, така че когато дойде времето за атаката, тя вече е "нормално, даже очаквано и неизбежно събитие", а не агресивна или каквато и да било друга война.

Сега, след като подготовката за агресията срещу Иран при Буш продължи около 6 години, щафетата пое Израел. През втората половина на юли вицепрезидентът на САШ Джо Байдън и държавният секретар Хилъри Клинтън дадоха "зелена светлина" на Тел Авив, който за пръв път от години съобщи за преминаването на своя подводница и военни кораби през Суецкия канал на път към Иран. Това беше потвърдено и от Египет, който най-напред отрече преминаването на израелска подводница "Делфин", тъй като това е нарушение на Конвенцията от Истанбул от 1880 г., която позволява преминаване през Суецкия канал само на военни съдове, които не представляват заплаха за друга страна. Не е тайна, че именно тези израелски подводници са въоръжени с ядрени ракети. Първите три бяха доставени на Израел от Германия през 90-те години, като две бяха подарък. Тогава Израел поиска, освен установките от 533 мм за крилати ракети с малък обхват, да имат и 4 допълнителни - за изстрелване на 659 мм крилати ракети с далечен обхват до 1500 км с ядрени бойни глави. Тези подводници - U 212 имат скорост 20 възела, обхват на действие 4500 км и повишена чуваемост.

Според военни експерти една от трите подводници патрулира в Червено море и Персийския залив, а втората е разположена в Средиземно море. Третата е в резерв и също е готова за ядрена атака срещу Иран.

Това е само част от израелския ядрен потенциал, изчисляван на 200-400 ядрени бойни глави, което се равнява на 4000 бомби хвърлени над Хирошима, носени от 300 F-15 и F-16 и около 50 балистични ракети "Джерихо" на мобилни установки.

Израелското правителство, което не се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия, не признава, че притежава ядрени глави, но дава да се разбере, че ги има и ще ги използва.

Първоначалната атака на Израел срещу Иран ще предизвика отговор на Техеран, което ще "принуди" Вашингтон да се намеси в конфликта. Едновременно с информацията за преминаването на израелските подводници Техеран предупреди, че има потенциал да нанесе удар по израелските ядрени обекти, ако бъде нападнат. "Имаме тази възможност" - заяви ръководителят на Революционната гвардия Мохамед ал Джафари. Цялата територия на Израел е под покритието на нашите ракети. Отговорът ни ще бъде твърд и точен." Подобно изявление Джафари направи и през март, а през май президентът Ахмадинеджад съобщи, че Иран е направил успешни опити с нови ракети Сежил-2, които имат обхват 2000-2500 км, т.е. покриват не само Израел, но и голяма част от Европа.

Погледнете публикуваната тук карти и ще видите, че Иран вече е заобиколен от половин дузина държави, в които има военни бази на САЩ.

Русия и Китай в момента са доста дебалансирани в своята евентуална подкрепа за Иран, което се потвърждава от последните събития около тях. Украйна и Грузия бяха посетени от вицепрезидента Джо Байдън с антируска насоченост. Напрежението в Китай от Тибет беше пренесено в Синцзян.

Русия отрича да е доставила на Иран антиракетните системи С-300, които ще подсилят съществено неговия отпор срещу евентуална атака на Израел.

Китай продължава своята необяснима политика да финансира американските войни чрез изкупуване на държавни облигации на САЩ.

След последната визита на Обама в Москва Медведев се съгласи да даде руско въздушно пространство на военни самолети на САЩ за доставки в Афганистан, като по този начин косвено укрепва позицията на САЩ в бившата съветска Централна Азия и около Иран. Създава се ситуация, в която една банкрутирала държава - САЩ, може да започне нова агресивна война срещу един импотентен свят.

Какво ще стане ако Израел и Иран си разменят ядрени атаки, т.е. ако се приеме хипотезата, че разполагат с ядрени оръжия, че Иран има например руски крилати ракети Х-55 с бойни глави по 200 килотона, а Израел - споменатите 200 ядрени заряди.

Ядрен удар на Иран по Тел Авив с глава от 100 килотона за три седмици ще убие около 1 милион израелци. Ако ударът е с няколко бомби от 200 килотона, това ще е пълно унищожение на Израел.

Унищожителен ще бъде и ударът на Израел по Иран. Една израелска ядрена бомба, хвърлена над Техеран от 500 килотона, до една седмица ще доведе до смъртта на 1,4-4 милиона иранци. Пълномащабна ядрена атака на Израел с по-голямата част от неговите 200 ядрени оръжия ще убие 16-28 милиона иранци в течение на три седмици.

Близкият Изток е пред ядрен Армагедон.

Дали Иран разполага с ядрени оръжия? Или над този въпрос се крие поредна психологическа операция на САЩ и Израел, чието начало беше поставено още преди години чрез прословутата фирма на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни Halliburton, която вкара в капан Иран с ракетите Х-55, за да имат САЩ в подходящ за тях момент повод за война.

В миналото се спирахме на тези странни информации. Ставаше дума за доставката на съветски ракети с въздушно базиране Х-55, с обсег 3000 км, носещи бойни глави от 200 килотона. 6 или 12 такива ракети Украйна е доставила на Иран и Китай. Първоначално тази информация се поддържаше само от израелски и американски източници, но напоследък - и от други. На 30 юни 2006 г. предишният вицепремиер и министър на отбраната на Русия Сергей Иванов съобщи, че "Украйна е доставила на Иран и Китай по шест крилати ракети Х-55. Украинската фирма "Прогресс", която е дъщерно предприятие на "Укрспецекспорт" през 2000-2001 г. е доставила на Китай шест крилати ракети Х-55 и още шест такива ракети на Иран, с което Украйна е нарушила режима за контрол на ракетните технологии. Заради това руските органи са започнали наказателно дело" - съобщи Сергей Иванов.

Известна е и кипърската офшорна фирма, през която е било направено нелегалното заплащане на тази сделка. След износа на ракетите, от украинска страна е бил представен фалшифициран сертификат за доставка на ракетите в Руската федерация. През май-юни 2001 г. граждани на Украйна и Австралия, използвайки нови фалшиви документи, от името на държавната руска компания "Росвооружение", са осъществили износ в Иран на още 6 ракети и комплекси за наземно оборудване за тяхната проверка КНО-120.

Какви са ракетите Х-55?

Съветските Х-55 са малогабаритни стратегически крилати ракети, разработени от фирмата "Радуга" през 1974 г. като влязоха на въоръжение през 1984 г. Х-55 е дозвукова стратегическа ракета, предназначена за борба с най-важните стратегически обекти на противника с предварително известни координати. За носители на Х-55 се използват стратегическите бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160. Х-55 е с нормална аеродинамична схема, с право крило, с относително голямо удължение в неработно положение, събираща се във фюзелажа на тялото. Двигателят е разположен на излизащ подфюзелажен пилон (в неработно положение и се намира вътре в ракетата). В конструкцията на ракетата са реализирани идеите за намаляване на радиолокационната и топлинна откриваемост. Модификацията на ракетата Х-55СМ се отличава с увеличена далечина на полета.

След разпадането на СССР голямо количество такива ракети останаха на териториите на Украйна и Казахстан и се връщаха в Русия за сметка на погасяването на газовите и други дългове.

През 2005 г. представител на иранската опозиция Джафарзаде заяви, че Иран успешно е усвоил технологията за производство на крилатите ракети Х-55, получени от Украйна. Според него, от 12-те украински ракети (въпреки че Иванов говори за 6), постъпили в Иран, две са били изпратени във военния комплекс в Парчин за обратен монтаж. След това министърът на отбраната на Шран Али Шамхани е потвърдил, че Иран успешно е усвоил технологията на производството на Х-55.

Ако това е истина, означава няколко важни неща. Иран разполага с крилати ракети, които могат да нанесат удар по противник в радиус до 2500-3000 км и могат да носят конвенционални и ядрени бойни глави. Ракетите може да са 6, но ако Иран е усвоил тяхното производство, може и да са повече.

За първи път Русия обвини Украйна в незаконен износ на ракетите на 22 юни 2006 г., но Киев отговори, че това е политизирана атака.

През последните дни обаче тази ядрена афера получи ново развитие. На 7 юни 2009 г. излизащият в Австралия вестник Herald Sun пусна статия, в която Сам Хайдер, син на убития в Кипър международен търговец на оръжие Сарфраз Хайдер, заяви че през 2001 г. на Иран са били продадени не само украински крилати ракети Х-55, но и две ядрени бойни глави по 200 килотона всяка. Според Сам Хайдер, за това му е разказал Руслан Саидов, глава на незаконното разузнаване на Чечня и вицепрезидент на частната компания Far West (на която в "Строго секретно" се спирахме в миналото.)

Според Сам Хайдер, баща му - Сарфраз Хайдер, е бил убит в инсценирана катастрофа в Кипър през януари 2004 г. Сарфраз Хайдер, австралийски гражданин с афганско-ирански произход, живееше в Канбера и Сидней почти 20 години. След това замина за Лондон, а през 2000 г. за Кипър, където стана един от големите световни търговци с оръжие. Имал е кодовото име Декс.

Ще припомним, че след разпадането на СССР ядрените арсенали в бившите съветски републики бяха демонтирани и върнати в Русия. Но според някои руски източници една сенчеста група от бивши украински и руски военни разузнавачи са откраднали до 20 крилати ракети Х-55. Какво е станало с това оръжие? И дали чрез търговеца Хайдер не е попаднало в Иран и Китай, като посредник е била спомената Far West.

Съставът на тази компания включва служители от военното разузнаване на министерството на отбраната на Украйна Владимир Филин (истинско име Литовченко) и Алексей Лихвинцев (роден Колосовски), генерала от КГБ на Беларус Валери Лунев (псевдоним), генерала Руслан Саидов (роден Садулаев) от Министерството на отбраната на Узбекистан. Филин и Саидов са вицепрезиденти на компанията. Президент е саудитският принц Рашид ар Рашид, старши офицер от разузнаването и родственик на саудитския принц Турки ал Фейсал. Семейството на Турки притежава 37 процента от Far West. Съветът на директорите включва Руслан Беренис - старши офицер от английското военно разузнаване, който представлява и интересите на американски компании.

Основни партньори на Far West в САЩ са Фриц Ермарт, Робърт Гейтс, бивш и настоящ секретар на отбраната и бивш шеф на ЦРУ, Зейно Баран и Фиона Хилл - главен специалист на ЦРУ по Русия.

С други думи, зад фирмата Far West стои широка международна групирвка, която има представители в САЩ, Англия, Израел, Саудитска Арабия и в пантюркското подземие. И именно споменатият Саидов е разказал на сина на убития в Кипър оръжеен търговец Хайдер за сделката между Украйна и Иран с ракетите Х-55.

Семейството на Хайдер не прие официалната версия за неговата "случайна смърт". Според сина му ракетите Х-55 са били транспортирани от Украйна до Кипър като стоки на SH Heritage Holdings, чийто директор и собственик е бил Сарфраз Хайдер. Ръкетите са били в сандъци с маркировка "части за турбини" за иранския нефтен бизнес.

Но синът на Хайдер не знае или мълчи за участието в тази сделка на американските Halliburton и Dilidgence. Това е така нареченият "ядрен международен консорциум". Най-вероятно зад доставките на Х-55 е американската Dilidgence, в чийто управителен съвет е "цветът на разузнавателния военно-промишлен комплекс на САЩ. Така, в крайна сметка, чрез хора, близки до Чейни Буш-старши и Буш-младши американците са вкарали в капан иранците със сделка с Х-55, за да могат в подходящия за САЩ момент да имат повод за война, т.е. че Иран наистина разполага с оръжия за масово унищожение (нещо, което не можаха да докажат на Саддам Хюсеин в Ирак).

Тази информация получи драматично потвърждение на 12 юни 2008 г. по време на срещата на Джордж Буш с канцлера Ангела Меркел. Според надеждни източници, Буш е заявил, че "неотстъпчивата позиция на Германия срещу приемането на Украйна в НАТО ще доведе до това, че украинските военни и някои политици планират връщането на Украйна на ядрения статут." При това Буш е обяснил на Меркел, че военнополитическото ръководство на Украйна се опира на наличието в техни ръце на средства за доставяне на ядрено оръжие - тактическа авиация, познаване на производството на ядреното оръжие, наличие на запаси от плутоний за няколко бойни заряда. Освен това Украйна имала и много радиоактивни вещества за така наречената "мръсна бомба".

Разбира се, Буш по този начин шантажираше Меркел заради несъгласието й с приемането на Украйна в НАТО и че това ще доведе до ядрено милитаризиране на оранжев Киев, за което ще бъде виновна Германия.

Но ядреният шантаж на Буш, посредством неговите украински политически и военни марионетки, е насочен преди всичко срещу Русия и придобива зловещ смисъл в контекста на новата спирала в стратегията на напрежение на Киев към Москва.

В Турция рязко нараства влиянието на познатата и у нас подмолна фашистка организация "Сивите вълци", която от десетилетия се ръководи от ЦРУ и Моссад, турския генералитет и спецслужби. Стратегическата цел е създаването на Велик Туран - от Истанбул до Ферганската долина.

Стратегията беше очертана още при Клинтън. Тя се основава на използването на Полша, Украйна и Турция като плацдарм за тайна, а в случай на необходимост - и явна война срещу Русия. В рамките на тази стратегия на западното направление се създава "нова Полша" във формата на украинско-полски-литовски алианс, който води борба на два фронта: вреди на Германия, като пречи на достигането на руските газопроводи до Европа, и работи за унищожението на Русия.

На югоизточното направление се активират два вектора - ислямско-халифатският и пантюркистите. Особено значение американците отделят на последния. Основната идея за проамериканската империя на Велик Туран на първия етап се състои не в създаването на единна тюркска държава, а в постигането на контрол от Турция над тръбопроводите от Средна Азия и Каспия, обхождащи Русия. Тази идея е антируска, антикитайска, антиевропейска и антииранска.

Но и това не е всичко. Има доказателства, че цялата тази мрежа е свързана и с Виктор Бут и решението за неговото екстрадиране в САЩ от Тайланд, което се разглежда в момента. Самолетите на Бут са били използвани за доставките на ракетите за Иран. Ако Бут бъде предаден на американците, това може да доведе до сътресения сравними със световната икономическа криза. Става дума не само за доставки на ракети, но и на ядрени бойни глави на Иран с участието на висшите американски кръгове - политически, разузнавателни, военни. Представете си какво ще стане, ако американците и светът разберат, че хора в Белия дом са въоръжавали аятоласите с ядрено оръжие. Това ще е краят на техния свят в политически смисъл. И Обама с един удар, ако иска, ще може да унищожи своите най-опасни врагове и да започне нова епоха в американската история.

В началото американските власти обвиняваха Бут в доставка на оръжие за страни от Централна и Западна Африка, въпреки международното ембарго. От началото на 90-те години Бут е снабдявал с оръжие въстаниците в Ангола, Конго, Либерия, Руанда, Сиера Леоне и Судан. Срещу оръжието, извозено от военните складове на бившия СССР или от някои страни от Източна Европа, той получаваше така наречените "кървави диаманти". Последната доставка на Бут в Африка според западните служби, беше за 15 милиона долара и в нея влизаха 122-милиметрови артилерийски оръдия, зенитно-ракетни комплекси и мини.

От Бут се интересува и антинаркотичната агенция на САЩ заради връзки с колумбийските партизани от ФАРК. Бут, според американците, като собственик на авиокомпанията Great Lakes Business Company, е организирал мрежа от около 60 авиопревозвачи за търговия с оръжие по целия свят.

През 2002 г. Бут беше обвинен и във връзки с Ал-Кайда. През същата година в Белгия беше задържан собственик на диамантени мини в Кения по подозрение в пране на пари, който разказа на следователите, че Бут се е съгласил да прехвърли в Афганистан оръжие за лидерите на Ал Кайда. Белгия пусна заповед за неговия арест и го обяви в международно издирване. Оказа се, че след ареста му в Бангкок, Белгия е свалила претенциите си към руския бизнесмен.

Останаха два варианта. Бут може да бъде лишен от свобода до 10 години в Тайланд по обвинение в подпомагане на тероризма, или да бъде екстрадиран в САЩ, където може да получи до 15 години заради престъпленията, в които е подозиран. Руските органи нямат никакви обвинения срещу Бут и към Тайланд за неговото екстрадиране в Русия, но заявиха, че се интересуват от съдбата му.

Но можем да анализираме този случай от други аспекти, тъй като той може да доведе до последици по-тежки за американската върхушка и дуета Буш-Чейни от прословутия скандал Иран-гейт.

За какво става дума? От онова, което е известно, може да се направи изводът, че Виктор Анатолиевич Бут е доста компетентен ръководител на едно от крупните и добре организирани общества, водещи специфичен бизнес със съгласието, под покровителството и нерядко по поръчка на най-големите спецслужби и управляващи кръгове в САЩ, Англия, Израел, Русия и другаде. Много е вероятно "шапката" на Бут да е бил Генералният щаб на Министерството на отбраната на Русия и отделни елементи в политическото ръководство и спецслужбите на САЩ около Чейни и Вулфовиц.

Известно е, че Бут е работил в системата на ГРУ, т.е. на военното разузнаване на Русия, и когато в началото на 90-те години руски групировки започнаха да разпродават оръжие на албанските мафиоти Бут правеше същото, но в Африка. Това беше най-крупният грабеж на военно имущество в световната история, покровителствано от върхушката, особено при Елцин.

През 2002 г. делови партньор на Бут стана бившият посланик на ОАЕ във Вашингтон шейх Абдула Бин Зайед бин Сак ран Нахайан, глава на авиокомпанията Flying Dolphin, правеща два пъти в седмицата редовни товарни полети от Шаржа до Кандахар (Афганистан). След това Бут продаваше оръжие на Афганистан и на Хизбула - по време на последната война с Израел. Но това може да е дезинформация на ЦРУ и Моссад и тяхно мероприятие срещу Бут.

Така или иначе, от началото на 2002 г. Бут правеше превози за Департамента на отбраната на САЩ като поръчките идваха от неоконсерваторите в Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, т.е. направо от Буш-Чейни.

Трябва да се каже, че документираните сделки на Бут едва ли възлизат на 6 милиарда долара, както някои западни източници оценяват, защото това физически не е възможно. Бут возеше и товари с мирно назначение, но основните сделки по "черните схеми" бяха известни на най-големите спецслужби.

Такава сделка може да е участието в контрабандата на шестте крилати ракети Х-55 от Украйна в Иран. И може да се предполага, че арестът на Бут в Тайланд беше свързан по някакъв начин с участието му именно в това престъпление. Организирането на контрабандата на ракетите Х-55 в Иран е било поръчано от Чейни и Вулфовиц. Под организация на такова нещо трябва да се разбира не само доставката на "стоката", но и конспиративната страна, т.е. заличаването на следите. Последваха няколко смъртни случая на хора, свързани с нея в Украйна, ЮАР и Кипър.

По-просто казано, Бут може да се окаже оръжие срещу неоконсерваторите и плановете да атакуват Иран. Някой може да иска да каже - ако ударите Иран, ние, чрез Бут ще ви устроим втори Иран-гейт. Може и да имат някакво основание, тъй като Бут е бил част от заговора на висши длъжностни лица в САЩ, в това число Чейни и Вулфовиц.

Не става дума само за доставките на Х-55. Става дума за документираната му работа за армията и спецслужбите на САЩ при забрана за министерството на правосъдието на какъвто и да било бизнес с Бут.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 172, Sept. 2009
САЩ са пред крах, драмата започва
От финалния срив на глобалната финансова система ни делят седмици. Светът е на прага на връщането към така наречените "т...
    Русия-САЩ: reset или delete
От няколко години руското ръководство изразява тревога от опасността от възобновяване на Студената война. САЩ и НАТО отг...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com