Дали през 2012 г. ще настъпи "краят на всички времена", както е предвидено в Календара на маите и дали този последен акорд за Земята и човечеството не е свързан с Десетата планета Нибиру?

Историята на Нибиру по-скоро напомня детективски роман, отколкото научно откритие. Предисторията трябва да се отнесе още към 1821 г., когато Алексис Бувард, издал "астрономическите таблици на Уран".

Ще припомним, че през 1821 г. науката е познавала само 7 планети на Слънчевата система - Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран. Откритието на 8-та планета - Нептун, е направено през 1821 г., когато Бувард е изследвал орбитата на Уран и заради съществени нейни отклонения от данните в таблицата е предположил, че някакво неизвестно небесно тяло влияе върху Уран гравитационно. През 1843 г. Джон Адамс е изчислил вероятната орбита на осмата планета. През нощта на 23 септември 1846 г. Йохан Гале правещ наблюдения от обсерваторията в Берлин, открил планетата само на един градус от направените преди това наблюдения от английския астроном. Накрая тази планета била наречена Нептун.

Но орбитата на Нептун също се отклонявала от теоретически предсказаната, което давало основание за предположението, че в Слънчевата система има и 9-та планета, която въздейства върху орбитата на Нептун.

Съществуването на 9-та планета през 1905 г. беше предсказано и от американеца Пърсивал Лоуел, прославил се с търсенето на цивилизация на Марс. Според неговите изчисления зад орбитата на Нептун се намира още едно крупно небесно тяло, имащо непосредствена връзка със Слънчевата система. Според Лоуел, отклонението на Уран и Нептун от теоретичните им орбити се дължи на влиянието на планетата Хикс, която е открита от обсерваторията в щата Аризона от Уилям Тамбо. На 18 февруари 1930 г. той открил обект в звездното небе, който се движи в противоположно направление на движението на звездите. Това е бил Плутон. След откриването му астрономите бяха убедени, че именно той влияе върху орбитите на Нептун и Уран.

Това заблуждение продължи до 1978 г., когато беше открит спътникът на Плутон - Харон, чрез когото бяха определени и истинските размери на Плутон, който дотогава беше считан за пълноценна планета.

Известният изследовател Харингтон стигна до извода, че Плутон има спътник, който се върти заедно с него по такъв начин, че постоянно виси над една и съща точка над планетата. Това беше Харон. По-нататъшните наблюдения доведоха до определяне на размера на "двойната планета", както беше прието да се нарича, тъй като диаметърът на Харон се оказа само два пъти по-малък от диаметъра на Плутон.

Така се стигна до август 2006 г., когато на световната конференция на Международния астрономически съюз в Прага беше решено да се изключи Плутон от числото на планетите на Слънчевата система. Решението по принцип беше правилно. Действително Плутон е вторична планета или комета-гигант, образувана в резултат на разпадане на планета-гигант. Плутон се намира твърде далеч, за да бъде изучен с наземни средства. Даже размерите на планетата дълго време оставаха загадка. Считаше се, че масата му надминава 10 пъти масата на Земята. И чак след 1978 г., когато беше открит Харон, стана възможно определянето на масата на Плутон, която е само 0,0022 от масата на Земята и неговият диаметър е един път и половина по-малък от този на Луната. От това следваше обаче друг извод, че тази маса е твърде малка и не може да предизвика отклонения на орбитите на Уран и Нептун.

След разжалването на Плутон като планета през 2006 г. в Слънчевата система останаха само 8 планети.

Но въпросът остана открит - какво небесно тяло предизвиква такива смущения в орбитите на Нептун и Уран. В търсенето на това тайнствено небесно тяло, което през 1978 г. беше наречено Десетата планета или Планетата Х, се хвърли американският астроном Роберт Харингтон, съучастник в откриването на Харон. И какво се случи.

През 1978 г. Харингтон и Том ван Фландерн - американски специалисти в областта на небесната механика от обсерваторията на МВС на САЩ във Вашингтон, получиха доказателства, че орбитите на Уран и Нептун търпят изменения най-вероятно от гравитационно въздействие на някакво неизвестно небесно тяло. Според изчисленията това загадъчно тяло трябва да има маса, превишаваща 3-4 пъти масата на Земята. То получи названието "планетата Хикс".

Възможно е тя да е нахлуваща планета, която е била прехваната от Слънцето и е разположена на много разтегната и силно наклонена орбита около него с много дълъг период на обиколка.

През 1982 г. NASA официално потвърди наличието в Слънчевата система на някакъв загадъчен обект, намиращ се далеч зад най-отдалечените планети и изказа предположение, че това е Десетата планета.

Една година по-късно пуснатият инфрачервен спътник IRAS откри в дълбините на Космоса огромен неизвестен обект с размери като Юпитер, намиращ се толкова близко до Земята, че трябва да принадлежи към нашата Слънчева система по посока на съзвездието Орион.

През следващите години информацията за планетата Хикс беше много малка. Учените моделираха нейните характеристики - размерите на планетата са 3-4 пъти по-големи от Земята и нейната орбита е наклонена към плоскостта на еклиптиката на 30 градуса. Освен това беше изяснено, че планетата Хикс се намира три пъти по-далеч от Слънцето и най-отдалечената от него планета - Плутон, и че това тяло се движи около Слънцето по елиптическа орбита с период на обиколка 3300 години, с най-голяма отдалеченост от Слънцето 4,5 милиарда километра. При най-голямо сближаване до Слънцето, тялото се появява с околностите на Нептун.

През 1992 г. Харингтон предположи, че това е Десетата планета - Нибиру, описвана от древните шумери. Тогава стана понятна и вероятната траектория на Нибиру - тя трябва да се търси в небесата над Южното полукълбо под плоскостта на еклиптиката.

След това Харингтон даде заявка да използва телескоп в Нова Зеландия. Но беше убит веднага след подаването й. Най-вероятно това стана чрез инжектиране на скоротечен рак. Харингтон умря на 23 януари 1993 г. в страшни мъки. Това беше сигнал към всички астрономи да не се занимават повече с тази забранена тема. Харингтон наистина имаше намерение да предупреди човечеството за съществуването и приближаването на Нибиру.

Но видимо, неговата смърт не "вразуми" астрономите, тъй като те продължават да търсят Нибиру.

На 20 февруари 2008 г. анонимен ползвател разположи на You Tube неголям видеоматериал с изображението на планетата Нибиру, съпровождайки го със следните думи: "Аз работя на станцията Амундсен-Скот на телескопа SPT. Нибиру, която наричат Десетата планета, наистина съществува. Това видео е кратко и е представено в интерес на човечеството. Причината за публикацията на този клип е, че не вярвам, че тази информация ще стигне до цялата общественост. Тук представям инфрачервени кадри на приближаващата Нибиру с пет обекта, видими на снимката. Заради понятни причини не мога да разкрия своето име, но ви уведомявам, че тези фотографии са истински."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ