Досие - актуална тема България

С освобождаването на либиеца Абдел Басет ал-Меграхи от затвора в Шотландия по обвинението във взривяване на 21 декември 1988 г. на полет PanAm 103 над Локърби, завърши една от най-големите международни афери от края на XX век.

На един етап в нея бяха включени и българските медици. Либийският лидер Кадафи ги използва като разменна монета. Той избра България, защото при Костов, Стоянов и Кобургготски-Паси тя беше близък съюзник на САЩ и Англия и стана обект за ответна политическа операция. След това чрез "търговията" със сестрите, Кадафи постигна освобождаването на ал-Меграхи и вероятно ще си върне и 4-те милиарда долара, които се съгласи да изплати на семействата на загиналите в катастрофата.

По този начин завърши и срамният провал на българската дипломация с огромни морални и финансови загуби за цялата ни държава. Споменаваните напоследък 100 милиона долара даден "откуп", вероятно се нуждаят и от ревизия на президента Първанов - какво и с какво е правил с шефа на "шпионите" Киров.

Лично аз не съм изненадан, че на нито един етап, нито една наша администрация не ме потърси, въпреки че знаеха, че като единствен постоянен кореспондент на източноевропейската медия през периода на избухването на епидемията на СПИН в Африка разполагах с информации и контакти, с които бих могъл да бъда полезен. Безплатно.

Пътуванията ми тогава в най-засегнатите от "новата чума" африкански страни (както и контактите ми с откривателите на вируса и с медицински капацитети на черния континент) - Зимбабве, Замбия, Заир, Конго-Бразавил, Ботсвана, Лесото, ЮАР, Намибия, Ангола, Уганда, Кения, даваха възможност за изводи, които от перспективата на времето най-вероятно дават и отговор на същността на проблема, как и защо се появи епидемията на СПИН. Не е тайна, че едно от моите задължения през онези години беше да изпращам анализите и за СПИН в Политбюро, откъдето някои от тях стигаха до Москва, Берлин, Варшава, Прага в рамките на действащите тогава информационни канали.

Ще припомня, че България беше една от първите държави в Европа, която въведе профилактични гранични прегледи за СПИН, което не беше посрещнато добре от обществото, но от перспективата на времето се оказа оправдано.

Връщам се към тези епизоди не заради сантимент към миналото, а защото този страшен проблем продължава да е на дневен ред. Нещо повече. Епидемията от СПИН в момента се разширява все повече, особено в Африка. Нищо не се е променило. Напротив. Нещата стават все по-лоши. Налице е една от най-страшните операции в световната история на изкуствено създадената епидемия на Синдрома на имунната недостатъчност заради политически, икономически, геополитически и военни причини.

През последните години в "Строго секретно" често се спирах на епидемията, аферата в Локърби и на трагедията с българските медици в Либия. Отминаващото време само затвърди версията, че СПИН беше и е една от най-мръсните операции на САЩ от времето на Студената война и първото расово биооръжие, наследено от прословутия "доктор смърт" - Менгеле. Пандемията беше изтървана и срещу нея и до днес няма ваксина и лечение. Тя застрашава не само населението на Африка, но и на Азия и Латинска Америка.

Основният въпрос е откъде дойде СПИН. От зелените маймуни, които африканците са яли може би недоопечени? В това само идиоти можеха да повярват.

Но имаше и други слухове (през онези години всичко беше в сферата на слуховете). Те гласяха, че американските учени са получили вирус в една от своите лаборатории. След това са го репликирали, размножили и са напълнили с него ваксините, които Световната здравна организация (СЗО) препоръчваше на всички африканци.

Въпросът "кой печели" също беше на дневен ред. Ставаше дума за нефта, златото, диамантите, металите преди всичко на "черния континент, разбира се, ако неговото население вземе и изчезне. Най-добре от някаква необяснима пандемия, която е избирателна, т.е. генетично биооръжие на расова основа, мечтата още от времето на Хитлер и Менгеле. Това, разбира се, нямаше нищо общо с тезата на западните лекари за необуздания полов живот на африканците, за тяхната нестабилна имунна система, нарушена от други болести и епидемии. Имаше и по-безумни глупости - за гладните африканци, изяждащи или правещи секс с шимпанзета.

Но причината беше различна и се съдържаше в една разработка на Хенри Кисинджър от 1974 г. за Националния съвет за сигурност под заглавието "Последици от ръста на световното население за сигурността на САЩ и техните интереси по света", в която беше написано:

1. Допопулацията е висш приоритет на външната политика на САЩ спрямо страните от Третия свят.
2. Намаляване на населението в тези държави е от жизнен интерес за американската национална сигурност.
3. Икономиката на САЩ ще се нуждае от големи количества минерали от чужбина, особено от по-малко развитите държави.

Кисинджър написа това през 1974 г., точно 10 години преди съобщението за "откриването на вируса" на СПИН.

Но научната общност констатира, че HIV-вирусът на СПИН е влязъл в населението на Африка за първи път през 1975 г., т.е. няколко месеца след тази суперсекретна разработка. Кръвни и тъканни проби от Централна Африка от 1964-1974 г. нямаха никакво присъствие на HIV.

Но нещо драматично се случи именно през 1975 г. Какво беше то?

В началото на Студената война в САЩ и СССР започнаха разработка на биологическо оръжие. Руснаците се съсредоточиха върху антракса и чумата и възможността да бъдат използвани в голяма война. Тогава руснаците откриха, че американците са по-напреднали от тях, особено в генното инженерство, раковете и вирусите, което се дължеше на изследванията и разработките на лекарите на Хитлер. Неслучайно едно от първите съобщения за изкуствения характер на СПИН дойде от ГДР. Там знаеха за какво става дума. И от СССР, откъдето посочиха американската лаборатория, която беше разработила и "изтървала" вируса на СПИН.

През 1976 г., 8 години преди "откриването" на HIV-вирусът, СССР призова към забрана на екзотичните оръжия, което трябваше да бъде разширение на Конвенцията за забрана на биологичните оръжия от 1972 г. През същата година САЩ и СССР подписаха и Договора за забрана на противоракетната отбрана, който стана основа на ядреното равновесие в света.

Няколко години по-късно руснаците предупредиха света за ужасните последици, които расовите оръжия, получени с генетично инженерство, могат да имат за човечеството.

Кой би спечелил от разпространението на СПИН? От съобщението за откриването на неговия вирус на 23 април 1984 г. предвидената пандемия в страните от Запада не настъпи. Основният засегнат беше Африка, като в момента степента на инфекцията надмина 40 на сто от населението в някои райони, а в други - 25 на сто. Според последни данни на ООН, вероятността от смърт от СПИН при африканците над 15 години и над 50 процента. Това означава изчезване до 20 години на цялото население на Африка. В момента цели поколения вече са изчезнали. Появяват се общества, в които има повече хора на 60 и 70 години, отколкото на 30 или 40. Това е нещо нечувано. Въпреки че сексуално пренасяните болести - трипер и сифилис, в Африка не са повече, отколкото в други части на света, именно "сексът" е сочен като основна причина за разпространението на СПИН. Ниската образованост е сочена като причина в най-засегнатите страни - Зимбабве, ЮАР и Ботсвана, въпреки че те имат по-висока степен на грамотност от САЩ. 90 на сто от населението им могат да четат и пишат.

Заради СПИН населението на Африка намалява безвъзвратно, което води до масивна политическа, икономическа и социална нестабилност. Производството на селското стопанство спада, всяка седмица хиляди умират от СПИН, което ще има унищожително влияние върху най-бедните страни на континента.

Не беше изненада и участието на Римокатолическата църква в тази ужасяваща пандемия. Нещо повече. Може би именно тя участваше активно в първоначалното разпространение на СПИН след 1975 г.

Според научната общност първото избухване на СПИН в Африка беше причинено от многократното използване на спринцовки при ваксинни кампании в католическите мисионерски болници в Африка.

Широко се използваха "мръсни спринцовки" в Конго-Заир в болниците на католическите мисионери, което лично установих през 1985-1986 г. Взривът от първоначалните HIV-инфекции продължи до "откриването" на вируса в края на 1984 г. Първите образци на вируса се появиха едновременно в Белгийската католическа мисионерска болница в Ямбука (Заир) и в Италианската мисионерска болница в Нзара (Судан), която е далеч на 1000 мили разстояние.

Но докато за някои африкански държави причината можеше да са мръсните спринцовки, това не може да се каже за взрива на СПИН в юга на Африка - ЮАР, Зимбабве, Замбия, Ботсвана, Намибия, в които, за разлика от другите африкански страни, медицинската профилактика още от 70-те години беше на висота. Още по-озадачаващо е, че случаите от СПИН в ЮАР преди края на режима на апартейда бяха най-ниските на континента. А сега са най-високите. Само една година след изборите, които сложиха край на апартейда през 1994 г., HIV-инфекциите от 0,76 на сто, предимно сред белите хомосексуалисти, скочиха до 10 на сто, предимно сред чернокожото хетеросексуално коренно население. Тази скорост беше безпрецедентна и надвишаваше първоначалния взрив от СПИН през 70-те години.

Никаква сексуална теория не може да обясни това. Защото епидемията от СПИН няма нищо общо с нея. Истината е друга. Става дума за биооръжие, насочено предимно срещу чернокожото население на Африка.

Вълната от политическа независимост през 60-те години напълно разруши контрола на европейските многонационални структури над Африка, които експлоатираха нейните природни ресурси - минерали, каучук, дървесина, нефт, мед, диаманти, злато и т.н. Но Западът не искаше да се откаже от тях. И не е случайно, че страните с най-големи природни богатства - ЮАР, Зимбабве, Заир, Замбия, Ботсвана в момента са най-тежко ударени от епидемията от СПИН.

След конференцията в Дърбан (ЮАР), повечето африкански държави вече бяха убедени, че СПИН е заговор на Запада срещу тях.

Но каква беше структурата, стояща зад СПИН? Става дума за наследниците на нацисткия лекар от Втората световна война Йозеф Менгеле и за неговите опити в Аушвиц, за американската фармацевтична компания Merck-Bayer, които бяха в основата на създаването на биооръжието на САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ