Нито една система не е вечна. Капитализмът също е система и като всяка има определен срок на живот. В момента капитълизмът е в предсмъртна агония. Сега се надува последният балон - помпане на банките с емисия за сметка на държавните средства. Но скоро и този балон ще изгърми. Вероятно това ще настъпи през октомври-ноември, заедно с публикуването на данните на отминалата фискална година в САЩ и за следващата - 2010 г.

САЩ са във фактически фалит. Доближиха установения таван за държавния дълг от 12,1 трилиона долара. Таванът е утвърждаван от Конгреса и е кредитният лимит на САЩ, ограничаващ държавните разходи. В момента той е 56 на сто от брутния продукт. При преминаване на 60 процента това ще е фалит на САЩ. И ще стане в близките седмици.

Смешни бяха решенията на Г-20 в Питсбърг - ограничиха бонусите на банкерите, т.е. лекуват смъртно болен с аспирин. Още по-смешни са опитите на Обама да се измъкне от кризата чрез прехвърляне на отговорността върху другите. Какво каза той - че САЩ повече не могат да носят отговорността за икономическия ръст на планетата и тя трябва да бъде поета от другите. Но ситуацията е обратната - САЩ са виновникът за липсата на икономически ръст от десетилетия и преди да избягат, трябва да си платят. Решението е в смяна на системата, върху която се гради целият англосаксонски свят. Лидерите на западния свят отново не погледнаха реалностите в очите - че кризата е системна и в момента унищожава и последната си жалка опора, американската валута, гарантираща досега стабилността на спестяванията. Когато и тя рухне, властите на САЩ ще се изправят лице в лице с гнева на своето население. Като средство за неговото потушаване те сега прибягват към емисия на пари, която само влошава ситуацията. Щом като реалната икономика не може да погълне парите, които се печатат от Федералната резервна система, значи те трябва да бъдат пуснати за покупка на борсови активи, акции, фючърси, суровини и да се спечели от това.

По същество банковият елит на САЩ прави "рали" на борсата. Агресивните покупки покачват цените на акциите. На този фон расте оптимизмът на потребителите, които считат, че фондовият пазар е изпреварващ индикатор за бъдещ ръст, което води до поскъпване на суровините, златото, металите, нефта. Това пък ражда нов ръст на акциите на борсата. И така нататък - от пусто в празно.

Заклинанията за края на кризата и за излизане на САЩ от рецесията са илюзии. Кризата ще продължи не само във времето, но и в пространството. Последното означава, че тя е краят на процеса на глобализирането на американския долар.

Въпросът вече не е какво става, а какъв ще е изходът - управляем или неуправляем.

Опитите за управляемост се изразяват в печатане на долари, което в близко време ще доведе до хиперинфлация. Заради това доларът трябва да бъде укрепен. За това на САЩ е нужен дефлационен шок. Но той ще разруши икономиките на Европа, Китай и Русия. Укрепването на долара означава, че не трябва да има реални алтернативи като еврото или юана. И за да постигне това САЩ трябва да елиминират икономиките на Европа и Китай, което е невъзможно.

Светът ще продължи да живее в постоянна извънредна ситуация. Играта е все по-рискована, граничеща с безизходност. САЩ се доиграха. Те вече нямат избор. Това е крах на финансовата система и ураганна хиперинфлация. В тази ситуация силните, за да оцелеят, ще жертват слабите. Например в Източна Европа, където вече и без това няма никакво производство, изчезнаха социалните гаранции, хората работят за парче хляб.

Краят на глобализирането, т.е. изходът от кризата, ще донесе икономическо и военно-политическо регионализиране на планетата. Това ще е краят на сегашната икономика на финансовите спекулации.

САЩ и Англия разбират това и се опитват да спасят глобокапитализма като си въобразяват, че ще се отърват само с козметични корекции. Но системата на Запада е дерегулирана, тя няма шансове за живот. На нейно място идва регулация в нов свят, разделен на нови крупни икономически райони, състоящи се по възможност от страни с максимално еднородни икономики и равнище на развитие.

В този нов блоков свят финансовият капитализъм ще умре напълно. В блоковите региони главна роля ще има производствената икономика със своя система за регулиране и своя резервна валута. Блоковото разделение на света не е нещо ново. В недалечното минало светът живееше в блокове - НАТО, Варшавският договор, СЕНТО, СЕАТО, АНЗЮС, АНЗЮК. Но светът разделен на блокове винаги носи със себе си и опасността от война.

Потреблението е крайъгълният камък на икономиката на САЩ. То формира 78 на сто от брутния им продукт от пет основни източника:

• ипотечните кредити
• потребителските кредити
• заплатите и премиите
• социалните помощи
• дивидентите, лихвите, процентите по депозитите и т.н.

И те всичките са в криза, криза на системата, която се градеше върху потреблението. Тя е счупена и никога вече няма да се върне на досегашните си равнища. Това е ключът към всичко.

Именно тези балони бяха в основата на растящото потребление. И когато започнаха да гърмят, механизмът за стимулирането на икономиката на САЩ се оказа изчерпан. Каква е тази икономика?

Според американски официални данни, брутният им продукт възлиза на 14 трилиона долара. Реалният вероятно е около 12 трилиона. От тези 12 трилиона съвкупното потребление на домакинствата е около 9 трилиона, т.е. в икономиката на САЩ над 75 на сто се падат на потреблението. Значи, то е основният двигател, а не производството.

В започналата криза спадът на потреблението ще бъде около 3 трилиона годишно. Ако и финансовите балони гърмят, загубите ще бъдат още 1,5 трилиона, т.е. заедно 4,5 трилиона всяка година.

Какво ще стане с брутния продукт? Той ще падне с около една трета, т.е. с тези 4,5 трилиона.

От своя страна, самата икономика ще пада годишно с още 2 трилиона долара. Общо това прави 6,5 трилиона. С други думи, брутният продукт на САЩ ще бъде 12-6,5 = 5,5 трилиона. Значи, неговият спад ще бъде над 50 процента. И чак тогава ще може да се говори за някакъв "край на рецесията". Но засега той не се вижда на хоризонта.

Обобщавайки, може да каже, че основният механизъм на сегашната криза е спадът на общото потребление в САЩ. След 1981 г. то целенасочено се надуваше с печатане на долари. Днес обаче този механизъм, който поддържаше разрива между реалните доходи на населението и неимоверно високото му потребление чрез заеми и кредити, изгърмя. И дефицитът на американския федерален бюджет бие всички рекорди.

Значи, утре или вдругиден ще започне втората вълна на спада, след това трета, четвърта. И така, докато съвкупното потребление на американците не се изравни с техните много по-скромни реални доходи. За това обаче ще са необходими 10-15 години, т.е. тежките времена са дошли за дълго.

Основната причина за целия този хаос е онази малка тайна на капитализма, наричана лихва от дълга. Върху тях се гради цялата система или по-точно англосаксонският свят. Кредитирането или заемането на пари срещу лихва беше единственият начин за повишаване на жизненото равнище на огромната част от населението на САЩ във времена, в които богатството концентрираше в на все по-малко хора, наричани "елит". Стигна се до ситуацията, в която богатият стана много по-богат, а останалите въобще не забогатяват. По-просто казано, плодовете на икономическия ръст отиваха в джобовете на плутокрацията, а не на населението.

Така, тоталното дългове бреме на САЩ през март 2009 г. възлизаше на ... 53 трилиона долара, 3,5 пъти повече от техния брутен продукт. Не е лошо - по 165 000 долара дълг на всеки американец. Това е "американската мечта".

Къде се намират сега САЩ? Някъде между 1929 и 1931 г., т.е. на прага на колосална банкова паника и на хиперинфлационна криза на долара. По-лош сценарий трудно може да се измисли.

Няма начин за оцеляване на тази система. Нейното време изтече. Тя не е нещо, което може да се ремонтира, защото се е счупило. Тя не подлежи на ремонт.

Какво да се прави в тази ситуация. Ясно е, че годзилите от Уол стрийт отново сбъркаха. Загубите от разрушаването на финансовата инфраструктура не могат да бъдат компенсирани от трилионите, които те източиха и източват от бюджета на САЩ с помощта на различните планове на Обама.

Какво означава това? На първо място, тъй като представителите на Уол стрийт продължават да контролират икономическата политика на американската държава, мащабите на подкрепата за тях от бюджетната и федералния резерв ще нарастват заедно със задълбочаването на кризата.

На второ място, те отчаяно ще се борят за своя монопол във финансите, икономиката и политиката, и ще пресичат всякакви опити за обяснение какво и защо се случва.

На трето място, кризата ще продължи по максимално най-лошата за обществото траектория, тъй като без да се обсъждат и анализират причините за болестта, не е възможна борбата с нея.

В резултат, същите тези власти от една криза навлизат във втора, още по-голяма.

Главният виновник за кризата са САЩ. Те ще започнат да излизат от нея тогава, когато намалят бюджетния дефицит. Само тогава борсовите индекси ще отразяват истинското следкризисно състояние на американската икономика. Това е много тежък за американците път и те се опитват да прехвърлят проблемите върху другите.

Но и това не решава нищо. Напротив. Отлагането във времето само влошава нещата. Светът трябва да се избави от самата система. Заради това казваме, че това е системна криза и излизането от нея трябва да стане чрез унищожението на самата система. Просто и ясно. Всъщност много малко неща в съвременната икономика са толкова прости и ясни.

Колкото повече администрацията на Обама се намесва в процеса с подпомагане на фалиралите банки, манипулиране на икономиката с фискални и монетни стимули и с нарастване на колосалния дълг, толкова по-дълго ще затъват в кризата.

Затъването на американците и европейците в хиперинфлацията застрашава самото съществуване на САЩ и ЕС. Над света отново ще се развеят червените или черни знамена, паралелно с ръста на ислямския и християнски фундаментализъм. Това означава поредно дезинтегриране на човечеството и нови революции - социални, регионални, етнически, религиозни, глобални.

Засега е ясно едно нещо - капитализмът се намира в смъртна агония. Какво ще дойде, не се знае...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ