Конспирация ли е теорията на конспирацията

През последните години "Строго секретно", като единствено издание в света, разкри редица неизвестни кулиси на атентата срещу Йоан Павел II през май 1981 г. на площада "Свети Петър" в Рим. Нерядко тези наши анализи бяха използвани неоторизирано или пиратски (като например появилата се неотдавна книжка на някаква френска "изследователка") за замазване на истината. Това се дължи на един важен факт - само ние разполагаме с информацията от онези години и можем да направим връзката с тогавашния политически контекст и огромната идеологическа битка Изток-Запад, в която Ватикана стана основно оръжие на САЩ и НАТО срещу СССР и световния социализъм.

По този начин католицизмът и неговият върховен глава станаха инструмент и марионетка. Кардинал Карол Войтила не знаеше каква роля му е отредена в задкулисния сблъсък.

Ще припомним, че кандидатурата му мина чак при осмото гласуване и на 16 октомври 1978 г. прозвуча Habеmus Papam. Карол Войтила стана Йоан Павел II.

Вътрешни източници твърдяха, че Войтила е бил задкулисно определен за папа още след смъртта на Павел VI, т.е. през лятото на 1978 г. Но това не стана. Вероятно изборът на неиталианец още не беше узрял, заради което временно беше избран Йоан Павел I, който след това беше елиминиран.

Изборът през октомври 1978 г. беше драма с изненадващ финал.

На първия етап беше елиминиран консервативният Джузепе Сири. След това започнаха кулоарните игрички около Уго Полетти и Джовани Коломбо, но до гласуване за тях не се стигна. За това се постараха двамата приятели на Войтила - кардиналите Джон Крул - от Филаделфия, и Кьониг от Виена (и двамата с полски произход).

В третия акт се появи кандидатурата на Войтила, която в кулоарите въобще не беше обсъждана. Решаваща роля за нея имаше кардинал Кьониг. Той заяви, че на църквата е необходим млад, динамичен, интелигентен, интелектуалец, енергичен духовен пастир. Едва ли някой от присъстващите в този момент си даваше сметка, че дълбоко зад кулисите Рейгън, Буш-старши. Бжежински, вече монтираха световната схема срещу съветската "империя на злото", предвидена за демонтаж, в която изключително важна роля трябваше да играе полският кардинал Войтила.

В 18,44 ч. на 16 октомври 1978 г.на централния балкон над площада Свети Петър в Рим, изпълнен с 200-хилядна тълпа, се появи кардинал Феличи и съобщи: "Имаме радостна новина... Habemus Papam.

На избора на Войтила за папа масонерията реагира с ентусиазъм. Береш от Линц, един от най-активните масони, оказващ натиск върху Ватикана по въпроса срещу антимасонския канон 2335, оцени Войтила със суперлативи. Последва и кардинал Кьониг, който заяви, че скоро ще бъдат преразгледани отношенията на Ватикана и масонерията.

Зарадва се и американският кардинал Коди. С Войтила ги свързваше дружба, минаваща през ... доларите. През Коди вървяха милионните дотации за полската "Солидарност", които идваха от ЦРУ, от банките на Ватикана, които перяха мръсните пари на мафиотите от Р-2, Джели и Синдона, Марчинкус.

Почти веднага след избора за папа, през декември 1978 г, Йоан Павел II извика директора на Ватиканската банка IOR Марчинкус на финансов доклад. Говориха един час. Преди това кардиналите Бенели и Феличи бяха съставили точен отчет на финансовата ситуация на Ватикана. Пол Марчинкус беше в окото на този циклон. Назряваше не само финансов, но и политически и медиен скандал. Ватикана беше една огромна пералня на мафията, ЦРУ, масоните и т.н. Но папката с цифрите за Ватиканската банка остана непокътната на бюрото на Йоан Павел II през цялото време на едночасовия му разговор с Марчинкус, който не се съмняваше за миг, че папата много подробно се беше запознал с нейното съдържание.

Защо папата не отвори папката и я оставя за после? Какво означаваше това "после" след избухването на скандала за стотици милиони долари с Banko Ambrosiano и IOR. И защо папата не посмя да разпита Марчинкус за тези финансови престъпления? Дали защото знаеше, че именно на масоните дължеше възкачването си на престола и още не можеше да се ориентира в свирепия задкулисен сблъсък във Ватикана между ЦРУ, италианското разузнаване, масонската Propagande 2 и неофашистката Gladio. Всичко това фокусираше в избора на Карол Войтила и всичко имаше един общ знаменател - парите.

Ставаше дума за:

• финансовия кръвоизлив на Ватикана, свързан с гигантската афера на неговата банка IOR;
• реализирането на очакванията на олигарсите на западния свят и на мисията, възложена от тях на папата за демонтажа на "съветската империя на злото";
• битката с предизвикателството за католицизма под наименованието "теология на освобождението от бога";
• бунта на йезуитите срещу папската институция в основните догми на вярата;
• необходимостта от отношение на Ватикана към масонерията.

Да започнем от финансите на Ватикана.

През ноември 1979 г. Йоан Павел II свика в Рим всичките 130 кардинали от целия свят на тайна среща. Информира ги за трагичната финансова ситуация на Апостолската столица. Срещата трябваше да бъде тайна, но скоро стана явна. Появи се книгата "Ватикана" на небезизвестните Гордън Томас и Макс Морган, получаващи информацията си от MI-6 и Моссад. Най-вероятно по тяхна поръчка авторите съобщиха данни, които илюстрираха онова, което можеше да се нарече "финансов кръвоизлив" на Ватикана. На 130-те кардинали папата заяви, че е крайно време да се приключи с легендата за огромните богатства на Ватикана и призова да не допускат изтичане на информацията.

1979 г. завърши с дефицит от 20,2 милиона долара. За 1980 г. се предвиждаше дефицит от 28 милиона. Ако тенденцията се запазеше и през 1984 г. Ватикана би трябвало да обяви фалит.

Заради това - продължаваше Йоан Павел II - необходимо е да се гледат нещата реалистично.

След това Йоан Павел II премина към приходите. Легендите за огромните суми се оказаха скромните 80 милиона долара. Митът за огромните богатства на Ватикана се пукна.

Защо Йоан Павел II разсекрети тези данни. Всички гледаха към Пол Марчинкус, шефа на Ватиканската банка. Защо папата говореше за бюджетна криза щом като кардиналите Бенели и Феличи оценяваха, че в банката IOR има депозити за над 1,6 милиарда долара, а недвижимите имоти на Ватикана се оценяваха на още 2 милиарда.

Финансовата драма подкопала Ватикана, започна в момента, в който Ватиканската банка се оказа в ръцете на Пол Марчинкус и на мафиотския банкер Синдона, двама мошеници, толерирани от Папа Павел VI, а в началото и от Йоан Павел II.

Дуетът Марчинкус-Синдона вкара Ватиканската банка в престъпни машинации с масонската ложа Р-2. Чак до 1968 г. Ватиканската банка не плащаше данъци, които от 1962 г. бяха 15 на сто. Когато правителството на Италия поиска от банката да плати неизплатените данъци и да съобщи капитала си и неговото участие в промишлените и банкови структури на Италия, папа Павел VI се изправи пред проблем - как да излезе от тази ситуация. Помощта можеше да дойде само от Марчинкус и неговите приятели от ложата Р-2.

Но тъй като Марчинкус нямаше никакъв банкерски опит му дадоха за помощ банкера Микеле Синдона, който бързо си спечели прозвището "банкер на мафията". Синдона работеше за известния мафиот Гамбино още от 1957 г., когато получи от него задачата да извършва операции, които днес се наричат пране на мръсни пари от наркотици, оръжие, мокри поръчки и т.н.

Синдона започна да разработва и влиятелните ватикански кръгове. И установи тесни връзки с директора на Ватиканската банка Масимо Спада. Последва и друг влиятелен член на банката - Луиджи Манини. През 1964 г. Синдона купи швейцарската Fina Bank, която в голяма степен беше собственост на Ватиканската банка, както и миланската Вапса Private Finanziaria. Двете банки му служеха като перални на парите от търговията с наркотици.

Синдона нямаше никакви морални задръжки, беше безогледен и лъжлив.

Благодарение на това, беше приет в масонската ложа Р-2, чийто създател беше още по-опасната креатура - Личо Джели.

По този начин Синдона стана най-важният финансов посредник на Ватикана. Последиците щяха да бъдат трагични.

Всъщност криминалистиката завърши с обесения под лондонския мост Black Friars през юни 1982 г. шеф на Banco Ambrosiano Роберто Калви. Скотланд Ярд оповести, че сам се е обесил. Но няма съмнение, че Калви е бил обесен.

Banco Ambrosiano беше една от най-големите европейски финансови групи с дейност от Хелзинки до Бахама, и от Панама до Рим. Този обхват беше възможен заради нейното сътрудничество с банката на Ватикана - Института за религиозни дела IOR, чийто директор по онова време беше Марчинкус, който, както се полага в такива случаи, беше и човек на ЦРУ.

В началото на 70-те години Роберто Калви установи контакти с банката IOR, която благодарение на Banco Ambrosiano, можеше да изнася капитали в чужбина без да плаща данъци.

Калви разчиташе, че доброто обществено мнение за свързания с Ватикана финансов концерн ще му помогне да закупи контрола над Banco Ambrosiano. Но през 1978 г. централната банка на Италия започна проверка на Banco Ambrosiano. За нарушения Калви беше вкаран за кратко време в затвора. Това обаче беше тежък удар за неговата институция и началото на края на Banco Ambrosiano. Калви търсеше спасение. През 1980 г. Марчинкус се съгласи да стане член на управителния съвет на един от филиалите на Banco Ambrosiano - Cisalpinen Bank в Насау, на Бахамските острови. Това възвърна доверието в Калви. През 1981 г. Banco Ambrosiano разшири отново своята дейност предлагайки кредити, които като че ли официално бяха гарантирани от IOR. Но дълговете на фирмите, подчинени на ВА постоянно растяха. Калви вече нямаше средства за най-неотложните плащания. Липсваха му 1,3 милиарда долара. Крахът беше неизбежен.

След фалита на Banco Ambrosiano Ватикана можа да върне на кредиторите само 240 милиона долара - малка част от огромните задължения на двойката Калви-Марчинкус.

Ho истинският кръстник, "третият връх" на триъгълника, беше Личо Джели, великият магистър на ложата Пропаганда 2. Този 80-годишен старец през септември 1998 г. беше осъден на 8 години затвор след продължилия над десет години процес за фалита на Banco Ambrosiano, като преди това Джели случайно беше арестуван във Франция.

Преди да избяга там в средата на 1998 г. той спокойно наблюдаваше събитията от своята Villa Wanda. През септември 1998 г. полицията намери в голямата градина на вилата 164 кюлчета злато, укрити в саксиите, в които Джели поливаше любимите си цветя. Засега не е известно откъде е това злато. Джели, чрез Пропаганда 2, ръководеше цяла Италия. Когато през 1981 г. ложата беше разобличена Джели избяга в Швейцария, откъдето беше екстрадиран чак след няколко години.

Към края на 80-те години банката на Ватикана IOR смени структурата си по подобие на съвременните търговски банки и започна да публикува годишните баланси. През 1997 г. приключи с рекордна печалба от 19 милиарда лирети (13 милиона долара).

Роберто Калви вече няма да каже нищо. Личо Джели със сигурност нямаше основания да бърбори, а Марчинкус отпътува за САЩ, където почина.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ