Мистерията около товарния кораб Arctic Sea, чиято съдба беше следена през юли и август, продължава да интригува. Наред с версиите, на които се спряхме в предишния брой на "Строго секретно", се появиха нови. На една от тях ще се спрем сега, а именно, че с натоварен на Arctic Sea от "международни пирати" зенитно-ракетен комплекс С-300, вероятно е трябвало да бъде свален над Капо-Верде самолетът, с който тогава летеше държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Фактите са достатъчни, за да се констатира провокацията. Но тя не успя, войната беше отложена.

Да припомним накратко онова, което беше известно за Arctic Sea от предишния брой на "Строго секретно".

Събитията около регистрираният в Малта товарен кораб Arctic Sea c технически оператор финландската компания Solchart Management (чиито собственици са руски изселници), с екипаж от 15 души - всичките рускоговорящи, от които 8 граждани на Латвия и Естония, впоследствие арестувани за международно пиратство, със сигурност са една от големите загадки в началото на XXI век.

Всичко започна повече от изненадващо. Ставаше дума за малък кораб - 4700 тона, натоварен с дървен материал във финландското пристанище Якобстад за около 1,3 милиона долара, който преди това е бил 2 седмици на ремонт в Калининград - от 1 до 17 юли, потеглил на 23 юли от Финландия за алжирското пристанище Беджайа, където трябваше да пристигне на 4 август.

Трябваше, но не пристигна. Междувременно се разиграваха странни събития продължили три седмици, през които Arctic Sea се оказа в центъра на вниманието на световните медии.

Корабът е тръгнал от Калининград на 17 юли и, натоварен от Финландия - на 23 юли. През нощта на 24 юли, около 23,00 часа, недалеч от Швеция, до Arctic Sea с гумена лодка са се приближили 8 души, с черна униформа с нашивка Policia, въоръжени с "помпи", автомати "Калашников" и пистолети. Екипажът на кораба е бил неутрализиран. Спящите моряци са били вързани направо в леглата. Трима души са били пребити, мобилните телефони - счупени. Неуправляемият кораб в 2,30 ч. шведско време се е отклонил от курса и е започнал да се върти на място, след което е легнал в дрейф, който е продължил до 7 часа сутринта в района на шведския остров Готланд.

Всеки кораб има средства за предупреждение за опасност - бутон за тревога (Ship Security Alert System - SSAS), прибор, който четири пъти дневно предава сигнала AIS за местонахождението на кораба, като при изключване също изпраща излъчване, система за подаване на авариен сигнал, спътникова система inmarsat c distress за подаване на авариен сигнал, радио-телекс, минимум два радиопредавателя с различни диапазони, аварийна радиостанция. Но бутонът за тревога се оказал изключен и редовният сигнал от Arctic Sea престанал да постъпва.

Вторият помощник-капитан успял да изпрати SMS на техническите служби в Архангелск. Оттам започнали да се обаждат. Капитанът отговорил и потвърдил, че е имало въоръжено похищение. Но заявил, че това е шведска полиция, която е търсила наркотици и че вече са напуснали кораба.

Странно е било поведението на властите на Швеция. По същество те бяха обвинени в нападение срещу кораб, но отговориха, че не е имало никаква операция. След това един от ръководителите на бреговата охрана на Швеция заяви, че Москва е информирала Стокхолм за похищението на Arctic Sea от пирати чак след четири дни. Според него корабът се е движел на зиг-заг. Повече нищо подозрително. От Малта запитване към шведите дойде след три дни, на 27 юли. По-рано, веднага след съобщението за нападението, до Швеция са били изпратени от Министерството на външните работи на Русия запитвания и ноти. След това в Москва е дошла информация от външното министерство на Финландия, че корабът е похитен и че пиратите още са на него.

Финландия и Русия се обърнаха към властите на страните, покрай които би могъл да се движи Arctic Sea. Ако шведите, за проверка и разпит на екипажа, бяха изпратили няколко кораба на бреговата си охрана, когато Arctic Sea се е намирал в тяхната досегаемост, цялата история щеше да свърши там. Но те като че ли нарочно не са взели най-очевидното решение.

Последната официална структура, с която на 29 юли е преговарял Arctic Sea, е била британската брегова охрана на Дувър. Няколко часа след това Интерпол най-накрая съобщи за отвличането на кораба. Англичаните още тогава можеха да го задържат в Ла Манша. Но не си мръднаха пръста. Междувременно Arctic Sea сменил своя флаг и името си и е бил частично пребоядисан. Вече бил севернокорейски товарен кораб "Чендин-2".

Последният сигнал на Arctic Sea по системата AIS е фиксиран през нощта на 30 юли край бреговете на Португалия и Бискайския залив. Според испанската брегова охрана, корабът не е преминал през Гибралтарския пролив, значи трябваше да го търсят някъде в Атлантическия океан.

И чак на 17 август, 20 дни по-късно, Arctic Sea беше открит в океана от руски военни кораби, недалеч от Капо-Верде (Острови Зелени нос).

Най-напред се появиха чисто криминални версии за нападението - че Arctic Sea е возел контрабанден кокаин, че това е разчистване на сметките на руската мафия, че корабът е бил нападнат два пъти при бреговете на Швеция и Португалия. След това се появиха версии, че е превозвал за Иран уран, оръжие, руски крилати ракети Х-55, установките С-300 и т.н. Разбира се, трябва да се разглежда и версията, че корабът не е превозвал нищо и че това е било успешна руска контраоперация срещу провокация на Израел, Англия и САЩ.

Появи се и въпросът - как всъщност се товарят тези кораби.

Ясно беше, че Arctic Sea принадлежи на регистрирана в Малта компания, че превозът се осъществяваше от финландска компания-оператор, чийто собственици вероятно са и собственици на споменатата малтийска фирма. Службата за техническа поддръжка е в Архангелск. Там е набран и екипажът.

В навечерието на рейса, корабът е бил 16 дни за планов ремонт в Калининград под надзора на квалифициран пристанищен и корабен персонал. Към това трябва да се прибавят и видеокамерите. Митницата го е прегледала преди да отплува. Два дни по-късно е натоварен във финландското пристанище Якобстад.

Ако западните медии бяха попитали експертите или моряците от търговския флот преди да съчиняват фантасмагории, щяха например да разберат, че в трюмовете на товарните кораби няма допълнителни отсеци или тайни помещения. Преди натоварването отговорното лице получава плана за разполагане на товара, който след това се съхранява и в пристанището. Ако в трюма вече е имало нещо, то трябва да бъде обозначено на плана, защото товарът се разполага така, че да се балансира кораба и да не предизвика крен. Пакетираната дървесина идеално запълва трюмовете.

Ако на дъното на трюма преди това е бил натоварен някакъв друг товар - ракети, установки С-300 и други, тяхното изваждане оттам в открито море или в неприспособено пристанище е невъзможно. За да се стигне до дъното на трюма трябва да бъде изхвърлен преди това в морето целият товар.

На 11 август беше разпространено открито писмо на жените на моряците до властите на Русия. На следващия ден президентът Медведев поръча на министъра на отбраната Анатолий Сердюков да вземе необходимите мерки за откриване и освобождаване на кораба.

След това, като по сигнал, започна огромна информационна атака срещу Русия. Естонският вицеадмирал Тармо Кутс заяви, че корабът е возил оръжие, най-вероятно ракети. Американски и даже руски медии започнаха да внушават нелегално транспортиране на различно оръжие за Иран. Вероятно бяха забравили, че през Каспийско море всеки товар до Иран от Астрахан стига за два дни без да прави околосветски пътешествия.

Присъедини се и Украйна - "руски крилати ракети Х-55 за Иран". Но именно Киев през 2000-2001 г. беше нелегално продал на Иран и Китай такива ракети.

След това се появи и версията, че Arctic Sea е бил отвлечен от агенти на израелския Моссад и Москва е побързала да си върне кораба, за да избегне скандала.

На 17 август на 200 мили от Капо-Верде, руският есминец "Ладний" настигна Arctic Sea. Капитанът му заяви, че корабът принадлежи на КНДР и се движи към Сиера Леоне от Куба. Същият ден посолството на Русия в Пхенян отправи въпрос, на който севернокорейската страна отговори, че корабът "Чендин-2" стои в едно от пристанищата на Ангола. Все пак това показваше осведомеността на "пиратите" за местонахождението на еднотипния кораб, под който се бяха маскирали. Ако същия ден истинският "Чендин-2" беше в океана, доказването на фалшификата щеше да бъде сложно.

Специална руска група се качи на борда на Arctic Sea и арестува осем "пирати".

Сега - да се върнем към различните версии.

Според една от тях, корабът е бил откраднат, за да се получи откуп за него или за дървесината. Но такива кораби сега в кризата стоят със стотици по всички пристанища по света, а кейовете са пълни с дървесина, която никой не иска да купи.

Следващата версия е, че е превозвал наркотици на руска криминална група с помощта на техни сътрудници в Таджикистан. Ставало дума за 5 тона афганистански хероин. Операцията е била прехваната от разузнаването на САЩ и Англия, които са искали да нанесат удар по международния имидж на Русия. Пълна глупост. Тези мафиоти трябва да са идиоти. Защо да се организира трафик на наркотици от Финландия, а не направо от Мурманск или Архангелск. Защо да се плава до Финландия, прочута със зоркия митнически контрол, щом като в същия Мурманск не хероин, а цяло стадо слонове могат да бъдат натоварени и да отплуват накъдето искат. Пълен кретенизъм. По-лесно е да се повярва в превоза на малки зелени човечета. Да се карат наркотици в Латинска Америка е да се продават на краставичар краставици. В обратната посока - да. Но от Русия към Латинска Америка, наркотици? Начинание за избягали от малка районна психиатрия.

Същото се отнася и за версията за превозване на С-300 за Иран от руската военна мафия. Какви С-300, откъде и накъде? И защо не през Каспийско море, а през половината световен океан.

"Севернокорейската версия" отпадна още преди да е била сдъвкана от западните медии.

Наред е поредната версия - че Arctic Sea е превозвал руски крилати ядрени ракети Х-55 за Иран. Тази версия се появи след първите съобщения за отвличането на кораба и се поддържаше от западни медии и от небезизвестния украинец - провокаторът Владимир Филин (истинско име Литовченко). Ракетите според него са били натоварени в Калининград за Иран или Сирия, като е било необходимо сериозно преустройство на кораба с рязане и заваряване. В този случай прехващането на Arctic Sea е било организирано от Моссад. Отново шизофрения. Защо не през Каспийско море и кой би се осмелил да спира в неговите води руски кораб? Но споменатият Филин си беше харесал тази версия и се опитваше да я наложи. Според него в Калининград са били натоварени за Иран четири крилати ракети Х-55 (без бойните глави). Натовареният във Финландия дървен материал е бил прикритие за ракетите, които е трябвало да бъдат разтоварени в Алжир и оттам предадени на иранския Корпус на стражите на ислямската революция.

Така стигаме до още една версия - че Arctic Sea беше провокация , съчинена от Израел.

Измислицата с "пиратите" е била, за да се спечели допълнително време за подхвърляне на версията за отвличането на кораба. Заради това и президентът на Израел Перес набързо замина за Русия на 18 август - само един ден след откриването на Arctic Sea, а още по-странната визита в Москва на 7 септември на Нетаняху беше типична за паниката на израелското ръководство - чрез арогантно поведение да прикрие провокацията.

В тази супа наистина нещо липсваше. Корабът не е руски, дървата не са руски, пунктът на потегляне не е руски, пунктът на предназначение не е руски, превземането от пиратите не е в руски води, освобождаването от пиратите не е в руски води. Даже пиратите не са руснаци, т.е. ставаше дума за нова провокация срещу Русия. Arctic Sea може да е още един кадър от този филм.

Постепенно започнаха да се появяват и други въпроси:

1. Кой и защо отвлече кораба в Балтийско море.
2. Защо корабът не беше спрян от властите на Швеция или Русия веднага след нападението срещу него за изясняване на ситуацията, а като че ли нищо не се беше случило, продължи пътя си до "изчезването".
3. Защо корабът изчезна чак след като премина през Ла Манша.
4. Защо, ако се има предвид, че автономността на Arctic Sea не надминава 22-25 дни, той се е отправил именно в района на Капо-Верде, рискувайки да остане без гориво.
5. Защо, ако от Пензанс до точката на 400 мили северно от Капо-Верде, т.е. 1620 мили, при скорост 10 възела са необходими 170 часа или 7 дни, на Arctic Sea са били необходими 16 дни. Какво е правил и къде е бил през останалите.

Отговорите са трудни и съвпаденията могат да са случайни, но те потвърждават версията, че става дума за грандиозна провокация, предотвратена, по един или друг начин, с усилията на Русия, Франция, Швеция, Финландия и Малта, насочена срещу Русия, Иран и ... САЩ.

Провокацията не успя, войната беше отложена.

Достатъчно е било пиратите да натоварят на кораба един комплекс С-300 (или Искандер) и Хилъри Клинтън, която точно в онези моменти летеше над Атлантическия океан към Капо-Верде, щеше да се превърне в ролята на третата кула на Световния търговски център в Ню Йорк, т.е. да бъде свалена насред океана. Само че вместо от арабски, от руски или даже от севернокорейски "терористи". Вероятно заради това корабът е бил пребоядисан и на него е бил вдигнат флагът на КНДР.

Странностите са още в началния, т.е. Балтийския етап. Започнаха да се появяват слухове за товара на кораба. Но тук Русия нямаше нищо общо. Корабът беше пуснат от финландската митница. Трудно е да си представим, че ако е ставало дума за контрабанда на оръжие, тя не би я забелязала. Товар от 100 тона, толкова например тежи установката С-300, веднага се забелязва. И какви мошеници трябва да са финландските митничари, да не забележат натоварените С-300, Х-55, танкове Т-90 или каквото да е било натоварено. И какви идиоти в Русия са натоварили тези оръжия като са предполагали, че финландците няма да проверяват кораба.

Похищението от пирати, пристигнали с надуваема лодка е станало между островите Оланд и Готланд, като разстоянието между тях е над 25 морски мили. Да се изминат 12 мили с надуваема лодка е много сложно, даже при липса на голяма вълна. Освен това трябва точно да се знае времето на преминаването на кораба, чиято скорост е 11 възела. Това означава, че лодката е могла да бъде пусната от друг кораб, който е бил наблизо, или даже от подводница.

Онова, което е ставало в Балтийско море с Arctic Sea е странно, но е факт. Според схемата, неговото движение в определени моменти е било със скорост 10 възела, в други - 2,9 възела, т.е. с най-малък ход, или е лежал в дрейф. Защо? Какво е чакал?

Откъде станаха известни подробностите за отвличането на Arctic Sea - гумена лодка, черните костюми с надписи Policia, белезниците за екипажа...

Началникът на криминалната полиция на Швеция Мария Лонегард заяви, че след залавянето на Arctic Sea шведската полиция е получила писмени показания и фотографии на пострадалите руски моряци от екипажа. Освен това шведският вестник Metro написа, че на 31 юли се е състоял телефонен разговор с капитана на кораба, според който пиратите са приличали на "елитни американски войници, много професионални. Те заявиха, че търсят кокаин, който според тях, е могъл да бъде натоварен в Калининград. Хората бяха облечени в черна униформа и говореха на английски с акцент."

Въпроси към този етап. Писмените показания значи са били изпратени не с радиограма и са били пригодени за почеркова експертиза. По какъв начин шведската полиция е взела писмените показания от екипажа. Дали полицията се е качвала на борда на Arctic Sea след неговото пленяване от "пиратите". Или пък писмените показания са били изпратени с електронна поща или пък Arctic Sea е влизал в шведско пристанище.

Защо на пиратите е трябвало екипажът да съобщава на шведската полиция за отвличането. Защо, ако полицията е била озадачена от странното поведение на Arctic Sea, не е изпратила до него кораби от бреговата охрана. Защо въобще на полицията е било съобщено, че пиратите са напуснали кораба. Защо след похищението на кораба в Балтийско море и ако пиратите са го напуснали, той въобще е продължил движението си, а не е бил върнат на брега за разследване на първия от 150 години случай на пиратство в Балтийско море.

Защо, ако властите на някои страни са знаели, че корабът е под външен контрол, не са го блокирали още в Балтийско море по същия начин, по който руските военни кораби направиха това около Капо-Верде.

Междувременно английският Sunday Times написа, че на борда на Arctic Sea е имало ракети. Според израелски военни източници корабът е возил за Иран комплекси С-300 руско производство, като това е било разгадано от израелското разузнаване, което е изпратило свои командоси на кораба, за да се вдигне шум и да му се попречи да стигне до Иран.

При това операторът на финландското пристанище Пиетерсаари говореше, че трюмът на кораба е бил празен и не е предизвикал никакво подозрение. Но инспекторът Кари Ниеми отбелязва, че корабът е пристигнал във Финландия без товар, заради това трюмът му не е бил проверяван. Има разлика. В началото финландците твърдяха, че трюмовете са били празни, а след това, че не са ги проверили, тъй като са мислили, че са празни. Интересно, коя митница не проверява куфарите ,защото мисли, че са празни.

Имаше и друга промяна на съобщенията - ракетите най-напред бяха стратегическите крилати Х-55, след това станаха комплексът С-300, но и в двата случая пътуваха за Иран.

Има и друга важна особеност - опровержението на Португалия, че корабът преди да тръгне от Капо-Верде е влизал в едно от португалските пристанища. Не, не е влизал.

Дали е влизал в португалско пристанище може да се изчисли лесно, след преминаването на Ла Манша на 28 юли покрай южното крайбрежие на Англия след Пензанс (Penzance).

На 14 август директорът на отбраната на Капо-Верде неочаквано съобщи, че Arctic Sea се намира на 400 морски мили северно от острова Сао Винценте, извън икономическата зона на републиката. Получава се, че корабът е изминал от точката на изчезването до точката на откриването около 1800 мили.

И тук започва нещо много интересно. Нормалният ход на Arctic Sea е 10-11 възела, т.е. нормално е той да измине това разстояние за 7,5 денонощия. Но той ги е изминал за 14 и повече дни.

Тук версията, че корабът е возил руско оръжие за Близкия Изток се проваля напълно. Къде всъщност Arctic Sea е изчезнал цяла седмица?

Единствената достоверна версия е, че се е готвила чудовищна провокация срещу Русия и тя се е състояла в унищожението на самолета на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, заедно с нея самата.

Ще припомним, че именно на 14 август на Капо-Верде се намираше с визита Хилъри Клинтън. Оттук, след своята африканска обиколка, тя се връщаше в САЩ. Ако се предположи, че маршрутът на самолета е същият, който се ползва от гражданските авиокомпании, той минава над мястото, където беше открит и задържан Arctic Sea - северозападно от островите Капо-Верде.

За реализацията на плана, на кораба е трябвало да бъде натоварен някъде по пътя комплекс С-300 и корабът да бъде изведен в район на океана, от който може да бъде свален самолета на Хилъри.

Срещу граждански самолети С-300 (или Искандер) работи безотказно. С-300 е монтиран на едно шаси. Има и достатъчен обхват - 100 км. Игла и Стингер нямат достатъчна далечина за поразяване на граждански самолети на височина 11 км.

Допълнително доказателство е, че в началото руските власти не бяха въобще в курса на ставащото. Липсата на тяхна реакция срещу балтийското отвличане показва, че на борда на кораба в Балтика не е имало нищо незаконно, или иначе корабът щеше за броени часове да бъде блокиран от силите на Балтийския флот от Калининград. Но след като корабът беше изведен от Балтийско море той "изчезна", или е бил насочен към едно от пристанищата на крайбрежните страни - Англия, Франция, Испания и Португалия, най-вероятно Англия. В това пристанище на борда на Arctic Sea е бил натоварен поне един готов за бой комплекс руско производство С-300. Откъде са го взели? Със сигурност не от Русия. НАТО разполага с руски комплекси в достатъчни количества, в това число и С-300. Може да са им помагали и украинците.

След натоварването на зенитната установка на Arctic Sea, той е бил насочен към района на Капо-Верде. Изстрелването на ракетата е могла да стане от него или от съседен чужд военен кораб (например английски), който за всеки случай се е навъртал наблизо.

Граждански самолет като Air Force 1 не е проста цел. Той е много проста цел за С-300. Единственото, което е необходимо е да е по близо до маршрута на полета на самолета. Заради това именно на 14 август беше съобщен правилния район на разположението на Arctic Sea по време на визитата на Клинтън. По-рано щеше да бъде глупаво. Корабът можеше да изманеврира или маршрутът на полета на Клинтън щеше да бъде променен.

Още един аргумент в полза на версията с визитата на Клинтън на Капо-Верде. На 14 август тя се намираше на северния остров Сал, в градчето Санта Мария, което има най-дългата писта от 3200 метра и е основният международен порт на Капо-Верде. Той е и запасен аеродрум за аварийни кацания на американските совалки. Това обяснява и защо в края на африканския си маршрут Клинтън избра именно Капо-Верде. Ако се вярва на съобщението, че Arctic Sea е бил на 400 км северно от Сао Винценте, само един поглед върху картата е достатъчен, за да се разбере, че той практически е бил на огнева позиция за обстрел на трасето на полетите към САЩ.

Иначе защо този кораб, натоварен с оръжие за Иран, ще стигне чак до Капо-Верде. Къде е Иран, къде е Капо-Верде. Ако ни отговорите, ще ви бъдем благодарни.

На този фон стават понятни и визитите на президента на Израел Перес в Русия на 18 август и на премиера Нетаняху на 7 септември, и опитът им да хвърлят отговорността върху Москва, като създадат впечатлението, че протестират, че Русия доставя С-300 на Иран.

Провокацията не успя, войната беше отложена. Временно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ