Реално в момента в САЩ има само една банка - Голдман Сакс (Goldman Sachs). Разбира се, има и други, но само една е основен играч в американските и световни финанси. Кризата удари другите банки, но нея не. По-точно само нея избраха и оставиха като основна инвестиционна банка, наред с Федералната резервна система, чиято основна задача е да печата и залива света с американски долари.

Без да се разбере ролята на тези две банки и по-точно на Goldman Sachs, не може да се разбере същността на сегашната криза.

Goldman Sachs, като огромен кръвопиец-октопод, се е впила в лицето на човечеството и изсмуква от него всичко, което мирише на пари. Заради това историята на сегашната криза изглежда като списък на бившите сътрудници на тази банка.

Главните действащи лица са известни. Последният секретар на финансите на Буш, бившият директор на Goldman Sachs Хенри Полсън измисли така наречения bailout, прекрасен план за източване на трилиони долари от обикновените американци. Робърт Рубин, бившият секретар на финансите при Клинтън преди това работеше 26 години в Goldman, след което оглави Citi Group, получила от Полсън 300 милиарда. Джон Тейн, бившият шеф на Merril Linch, получи от Полсън многомилиардно подаяние за Bank of America за сметка на данъкоплатците, Робърт Стил, бивш голдмановец, глава на Vachovia награди себе си и колегите с 225 милиона долара премии, когато банката се саморазпадаше. Джошуа Болтън, Марк Патерсън, Ед Лидди - всички бяха ръководни чиновници в Goldman Sachs.

Безпрецедентното могъщество на тази банка превърна САЩ в гигантска мошеническа пирамида. Дългогодишните нейни манипулации на секторите на икономиката, залагането на краха на един или друг пазар, доведоха до колосални загуби на цялото общество във вида на високи цени на горивата, растящи кредитни лихви, масови уволнения, ликвидиране на пенсионните фондове. Goldman стана огромен механизъм за превръщане на общественото ценно богатство в най-ненужна отровна и вредна гадост, т.е. в печалба за шепа супербогаташи. Това се правеше отново и отново по една и съща схема. Goldman удобно се разполагаше в центъра на поредния спекулативен балон, продавайки активи, които по същество бяха боклук, като в този процес от долните и средни слоеве на обществото изсмукваше огромни суми с помощта на корумпираната държава.

След това, когато схемата се разпадаше, оставяйки милиони граждани в пълна нищета, процесът започваше отново. И така, от 20-те години на XX век редовно се повтаряше една и съща схема, която завършваше с невиждан със своите мащаби пореден балон.

Ако искате да разберете как САЩ попаднаха в тази криза, най-напред трябва да се разбере къде изчезват парите, т.е. как Goldman ги краде. Тази история наброява вече пет балона.

Балон № 1. Великата депресия

Банката беше основана през 1869 г. от имигрантите от Германия Маркус Голдман и Самуел Сакс. Те станаха пионери в областта на търговските бумаги, което в превод на човешки език означава, че кредитираха за кратък срок търговците в центъра на Манхатън. Но още тогава те изработиха схемата на краха от 20-те години, която след това щяха редовно да повтарят. Главен финансов инструмент в работата с инвеститорите бяха инвестиционните тръстове, които взимаха пари от крупните и дребни инвеститори и поне на теория ги инвестираха в ценни книжа, като въвличаха цели поколения прости хора в спекулации.

Goldman по-късно от другите влезе в инвестиционно тръстовото дело, но изпревари всичките. Първият негов проект стана Goldman Sachs Trading Corporation, банка пуснала милион акции по 100 долара парчето, купила след това със собствени средства 90 на сто от тях и предложила ги отново на публиката за 104 долара парчето. След това корпорацията отново изкупи собствените си акции, вдигайки курса нагоре и нагоре. След това продаде част от своите активи и основа нов тръст Shenandu Corp. Вече се досещате, че и от негово име пусна милиони акции, които след това използва за основаването на нов фонд Blue Ridge. Всеки от фондовете беше фасада на безкрайна инвестиционна пирамида. Goldman се укриваше зад Goldman, който се укриваше зад Goldman. От 7 250 000 акции на Blue Ridge 6 250 000 принадлежаха на Shenandu, който от своя страна принадлежеше на Goldman Trading.

В края на краищата се получаваше верига от заеми, в която всеки следващ зависеше от предишния. Основната идея беше проста - вие взимате долар и заемате още 9 , след това взимате фонд с тези 10 долара и заемате 90, след това с тези 100 долара взимате 900. Ако фондовете започнат да губят стойност, тогава бързо губите всички пари и нямате с какво да се разплащате с инвеститорите. Всичко пропада.

Така тръстовете станаха основна причина за историческия крах, останал в историята като Великата депресия. В днешни пари загубите на банките бяха 475 милиарда долара.

Балон № 2. Бумът дот-ком

Да се пренесем 65 години напред. Goldman не само успешно преживя кризата, унищожавайки милиони инвеститори, но стана основен помощник във финансирането на най-силните корпорации на страната. Странно, но фирмата имаше все още имидж на сравнително етичен и търпелив играч, който не преследва печалбата на всяка цена.

Но тогава се случи нещо. Точно когато един от ръководителите на Goldman Робърт Рубин, след идването на власт на Бил Клинтън, стана шеф на Националния икономически съвет, а след това секретар на финансите. Скоро американските медии се просълзяваха над Рубин - този почти най-умен човек на Земята, оставил зад себе си Моцарт, Айнщайн и Нютон. Рубин си беше типичен голдмановец, т.е. мошеник и половина. Когато Рубин се появяви на корицата на Time заедно с шефа на Федералния резерв Грийнспан и със зам.-секретаря Лари Сандерс под заглавието - "Кабинет за спасението на света", тогава се появи нова колосална опасност за същия този свят. Типичното мошеничество на интернет-епохата беше просто. Компании, които нямат нищо повече от така наречените "марихуанни идеи", нахвърляни върху салфетки, ставаха публични, привличаха вниманието на медиите и продаваха акциите си за много милиони. Това примерно изглеждаше така - взимате една диня, налепвате върху нея красив етикет и я хвърляте от прозореца на 50-ия етаж, като успявате да я продадете докато пада. В тази игра другите можеха да бъдат победители, ако успеят да изтеглят парите си преди динята да се разбие на тротоара. След като малко известната и нископечеливша компания Yahoo излезе на борсата през 1996 г., започвайки интернет-бума, Goldman стана крал сред дот-комите, наречени така със своите интернетни адреси. Goldman получаваше много по-големи печалби от своите конкуренти - средно 281 процента срещу 181.

Как постигаше това? С помощта на практиката, наречена Laddering, т.е. с помощта на манипулации на цените на новите предложения. Друга любима практика на Goldman беше подкупът.

Благодарение на тези практики, които няма смисъл да описваме подробно, Интернет-балонът се превърна в един от най-великите катаклизми в историята. 5 трилиона долара се изпариха само от борсата NASDAQ. Но за Goldman това означаваше нещо друго - колкото по-големи бяха балоните, толкова по-големи бяха и бонусите. Между 1999 и 2002 г. компанията изплати 28,5 милиарда заплати и премии, средно по 350 000 на един сътрудник. Бонусите бяха възможни благодарение на балоните. Пазарът вече не беше управляемо място за разумни печалби и контролирани бизнеси. Той стана океан от чужди пари, които банкерите активно превърнаха в свои заплати и бонуси.

Тогава Goldman започна да се чуди къде да надуе следващия балон. И се оказа, че за него всичко е готово.

Балон № 3. Домобезумието

Ролята на Goldman в глобалното нещастие, наречено "балон на пазара на недвижимостите" не е трудно да бъде проследена. Те приложиха стария трик с намаляване на стандартите при ипотеките. Десетилетия наред ипотечните дилъри изискваха от клиентите минимум 10 на сто предплата, добър кредитен рейтинг и стабилен доход. След това в началото на XXI век всичко това беше изхвърлено на боклука и кредити започнаха да дават на всеки, който имаше поне пет долара и една дъвка. Без инвестиционните банки това нямаше да е възможно. Именно Goldman измисли как да обвива тези кредити в красиви хартийки и да ги продава на застрахователните компании и пенсионни фондове. Никога по-рано не е имало масов пазар на токсичния дълг. В старите добри времена банките не даваха на известни наркомани разсрочени заеми знаейки, че няма да получат нищо.

Но за да скрие съдържанието на продукта Goldman използваше два метода. На първо място стотици разсрочки се групираха в инструмента под названието CDO, т.е. сборни дългови задължения. Те се продаваха на инвеститорите с легендата, че даже ако в пакета са попаднали некачествени кредити, другите - качествените, ще ги уравновесят и особен риск няма да има. И така, неизпълнените разсрочки се превръщаха в инвестиции от суперкласа ААА.

На второ място, за да осигури собствените си лихви Goldman привличаше компании от типа на AIG за застраховане с помощта на суаповете. По същество това беше надлъгване между Goldman и AIG.

Тук имаше един огромен проблем. Дереватите от типа CDO и CDS така развързаха рацете на Goldman, че в пика на ипотечния бум през 2006 г. банката продаде 76,6 милиарда обезпечени с ипотека бумаги, една трета от които на пенсионните фондове и застрахователни компании. И сред тези недостижимости имаше океан от боклук.

Самият Goldman не рискуваше нищо. Той беше застрахован. Раздразнението на инвеститорите нарастваше. Практически се повтаряше историята на интернет-балона. Goldman получи купища искове за продажба на некачествени ипотечни бумаги.

Резултатите от този балон са известни. Той доведе до колапса на Bear Sterns, Lehman и AIG, чиито портфейли с кредитни суапове в значителна степен бяха запълнени със застраховки, които Goldman и другите купуваха срещу ипотечните активи. И отново докато цялата система се сриваше Goldman награждаваше своите сътрудници. През 2006 г. сумата за заплати скочи до 16,5 милиарда, средно по 622 000 на човек.

Но най-доброто предстоеше. Goldman надуваше още един балон, за който почти никой не знаеше.

Балон № 4. Цените на нефта

От началото на 2008 г. светът на финансите се разтрепера. Необходимо беше изнамирането на нов балон. Какво да се прави? Отчитайки непоносимостта на публиката към всичко, което се асоциираше с хартиените инвестиции, Goldman започна тихичко да се прехвърля на стоковите пазари - кафе, царевица, какао, пшеница и преди всичко енергоресурси, начело с нефта. Нефтените фючърси скочиха до небесата. Цената на барела от 60 долара, в средата на 2007 г. стигна 147 през лятото на 2008 г.

Това не беше изненада. Нефтът отдавна се беше превърнал от реален товар, в нещо, за което могат да се правят залози, като в казино. От 2003 г. до 2008 г. обемът на спекулативните пари на стоковите пазари нарасна от 13 до 317 милиарда долара - с 2300 процента. През 2008 г. барелът нефт средно се продаваше 28 пъти преди реално да е доставен и употребен. През 2008 г. минимум три четвърти от сделките на стоковите пазари бяха спекулативни. Goldman беше главният играч на стоковото казино. Техният индекс Goldman Commodities, следящ цените на 24 най-важни суровинни позиции, стана мястото, на което пенсионните фондове, застрахователните компании и други инвеститори можеха да правят огромни дългосрочни залози за цената на суровината.

Това поведение беше добро за пазара на акциите, но ужасно за суровинните пазари, тъй като движеше цените само нагоре. По това време Goldman активно инвестираше в нефта, въпреки че балансът на търсенето и предлагането оставаше без промяна. През лятото на 2008 г. спекулантите купиха и складираха фючърси за 1,1 милиарда барела нефт, т.е. количеството на хартиения нефт надминаваше количеството на реалния нефт във всички търговски хранилища на САЩ. Това беше повторение на дот-комовския бум и на ипотечното безумие. Повтаряйки познатия шаблон нефтената диня се разби в тротоара през лятото на 2008 г., предизвиквайки масови загуби. Цената на нефта падна от 147 на 33 долара. Най-големите губещи бяха отново обикновените хора.

Проблемът не беше само в нефта. Растящите заради нефта цени на продоволствието доведоха до катастрофа на цялата планета, поставяйки 500 милиона души на ръба на гладната смърт.

Балон № 5. Кризисно изкупуване на банките

След като през отминалата есен гръмна нефтеният балон, парите май вече свършиха. Заради това финансовото сафари се пренесе на друго място и главната плячка стана единственият останал за гълтане капитал - парите на данъкоплатците. Всичко започна през септември 2008 г., когато Хенри Полсън взе редица решения. Той обяви федералната програма за изкупуване на финансовата индустрия с план от 700 милиарда долара, получил названието "програма за помощ на дебитите с трудности (TARP) и назначи 35-годишния Ник Кашкари да управлява тези средства. Разбира се и този Кашкари беше от Goldman. За да получи право да борави с тези пари Goldman съобщи, че се превръща от инвестиционна банка в банкосъдържаща компания, ход, който даваше възможност да има достъп до парите от TARP и до цяло море пари на данъкоплатците, възлизащи на около 7 трилиона долара, гарантирани, разбира се, от Федералния резерв, който по никакъв начин не иска да се съгласи с външен одит, иначе "системата ще рухне". Поне това си призна.

Вече и най-големите наивници разбират, че става дума за една бандитска държава, пуснала бандитска икономика, начело с няколко бандитски банки, начело с Goldman Sachs.

Това не са наши думи, а цитат от американските медии. С това сме съгласни.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ