20 години от контрареволюцията в България

Приключваме нашата едногодишна аналитична поредица "Квадратната кръгла маса - 20 години от контрареволюцията в България", която представи широкия фон от вътрешни и външни фактори, довели до събитията в България на 10-ти ноември 1989 г., които могат да бъдат определени като крах на социализма. Същото се отнася за СССР и другите социалистически страни и началото на контрареволюцията.

20 години са доста голям период, през който България би трябвало да е отишла много напред, ако обещанията на извършилите преврата на 10 ноември бяха реализирани. Но това не се случи и България продължава да затъва в блатото на грабежа, изостаналостта и корупцията. Възможностите за излизане от него стават все по-малко.

На България й беше отредена ролята на загиваща нация в сценарий, подпомаган от появилата се след 10 ноември "нулева политическа класа", която продължава да присъства на политическата сцена като метастаза на 10-ти ноември и така наречената "кръгла маса".

Вече живеем 20 години в "нова България". Цяло поколение българи не помнят времената на социализма. За тях персонажите от онези процеси и събития са твърде далечни, за да бъдат реални. Даже по-възрастните трябва да си напрягат паметта, за да си спомнят времената на "перестройката" и "реформата".

Но днес, а вероятно и в бъдеще, мислещите хора ще бъдат измъчвани от въпроса, какво се случи, какви бяха причините, накъде вървим, какво от миналото можем да вземем с нас и какво с презрение да изоставим.

Отговорът на тези въпроси не е лесен. Но вече е ясно, че в България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма.

През 1989 г. беше извършен контрареволюционен преврат - политически, икономически и социален.

Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, тъй като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформисткия преврат, в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Какво са 100 милиарда долара?

• Това е строителството на 25 атомни електроцентрали като "Белене";
• Това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия XXI век;
• Това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии;
• Това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи;
• Това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качествата на "Мерцедес" за производство на 25 милиона леки коли годишно;
• Това е производството на 10 000 супермодерни изтребители и на 50 000 танка.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 16 800 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 5 пъти по-ниски, отколкото сега.

През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към бърза печалба на всяка цена.

Няма никакви основания да се счита, че през 1985 г. в България или в другите социалистически страни назряваше непреодолима криза. Друг факт също е показателен - отхвърлянето на социализма едновременно във всички социалистически страни само за една година доказва, че сривът на икономиките не беше обусловен от вътрешни фактори, а от външни. Едновременното падане на режимите в няколко благополучни страни като ГДР, Чехословакия, Полша и България потвърждава онова, което е неоспоримо - че те бяха предадени от Горбачов. Тогавашният генерален секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Милош Якеш каза: "Цялата церемония по прощаването със социализма премина стопроцентно под покровителството на тогавашния съветски КГБ."

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика "приватизиране" и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.

При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж на социализма и на народа.

Как да се намери изход от тази ситуация? Как да се разруши тази психооперация, на която заложиха в световното политическо казино?

Последва уродството на нашата "демократична" революция, на нашите икономически реформи, приватизирането на националното богатство и т.н. Смисълът на всичко това беше да бъде отстранен народът от властта. Да бъде демонтиран народът чрез неоробовладелство.

Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политикоикономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е новият глобален фашизъм, наричан вече глобофашизъм.

Катастрофата на България след 1980 г. не може да се обясни без страшната дума "геополитика". Защото всичко през тези 20 години ставаше на фона на световната геополитическа революция и нейния вариант у нас.

В България беше извършена не само социална, но и геополитическа контрареволюция, която може да се определи като "атлантическо западнизиране". Дали именно това бяха намеренията на онези, които през 1989 г. дърпаха конците на преврата в София не е ясно. Но ясно е, че в крайна сметка геополитиката победи идеологията. Най-доброто потвърждение е, че сега, въпреки изчезването на идеологическата база на източноевропейския социализъм, атаката на Запада, под формата на геополитическото разширение на НАТО и ЕС, продължава.

Този геополитически преврат се прикриваше с някаква "реформа", "детоталитаризиране", "европеизиране" и т.н. На сцената изплуваха игноранти, които станаха угодническа прислуга, за да спечелят от ситуацията. Най-лошото е, че от нея загубиха милиони българи и че даже онези, които си мислят, че са спечелили, скоро ще загубят всичко. Защото и те не са предвидени на масата на господарите.

На този фон България е на най-неподходящото място, в най-неподходящото време, с най-неподходящите хора. Тя беше ограбена, разорена, унищожена. Такива загуби не е имало в нито една война в миналото.

Това е и отговорът на въпроса "какво и защо се случи", който анализирахме през последните месеци.

В този контекст България ще застане пред необходимостта от нова революция.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ