Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Горбачов - 20 години по-късно под стената
12.2009

На 9 ноември 1989 г. падна Стената в Берлин, която беше построена през 1961 г. 20 години по-късно наблюдавахме тържествата по повод този юбилей със смесени чувства. Може би защото още от 1965 г. имахме възможност да преминаваме през Checkpoint Charlie от Източен в Западен Берлин и да виждаме нещата в тяхната историческа обусловеност.

Преди 20 години падането на Берлинската стена символизираше края на Студената война. Но никаква "Солидарност" или Йоан Павел II, никакъв пражки драматург от "Луцерна" Вацек Хавел, никакви дисиденти в ГЕСП, ПОРП, ЧКП или БКП, никакви артисти като Рейгън или "цереушници" като Буш-старши. Нищо подобно. Стената беше свалена от един човек - Михаил Горбачов, който с това постави началото на разгрома на СССР, на социализма в Източна Европа и на трайното глобално дестабилизиране. Нарекохме го "най-добрият немец".

20 години по-късно пресъздаването на падането на Стената от стиропорови блокчета беше наистина ефектна гледка на фона на последните анкети, в които 68 на сто от източногерманците заявиха, че са готови отново да я построят, работейки и в събота и неделя.

Но 20 години по-късно в Берлин, Горбачов, вече като рекламен агент на фирма за куфари и сакове, продължаваше да се гордее, "че тръгнахме към обединението на Германия." А представителите на Франция и Англия, които тогава бяха срещу обединяването на Германия, сега бяха наопаки. Саркози издекламира, че "падането на Берлинската стена, стана освобождение и пример за нас." Гордън Браун пък беше въодушевен от "тогавашните вдъхновяващи достижения". Пригласяха им и разни други официални лица, присъстващи на юбилея в обединен Берлин.

Истина е, че такова събитие се случва веднъж в човешкия живот. Заради това ни е страх да помислим какво щеше да стане, ако Горбачов беше пробутал своята перестройка и на китайците, и ако те на 4 юли 1989 г., не бяха смазали протестиращите на Тянанмън. Успя обаче да я пробута на СССР. И на Европа, в която днес обаче политическият пейзаж е различен. Това е Европа на другия Вацлав - Вацлав Клаус, който със скърцащи зъби подписа Лисабонския договор и заплаши, че Чехия ще излезе от ЕС. Това е Европа на англичанина Дейвид Камерон, представител на островната национална ограниченост. Това е Европа на затъналите в нарцисизъм политсадисти от Франция, Германия, Полша, Прибалтика, Балканите.

И така, 20 години по-късно, от онази Европа, за която събаряха Стената не се получи нищо. Не помагат и опитите за фалшифициране на събитията от ноември 1989 г.

Става дума преди всичко за периода октомври-декември 1989 г., когато по заповед на Горбачов бяха извършени превратите във всички социалистически страни, в това число в България. Това бяха месеците, които той и шефът на КГБ - Крючков, бяха определили за приключване на акцията. Неслучайно в деня на падането на Стената - 9 ноември 1989 г., и Живков подаде оставка. И ако не беше същият Горбачов, днес Стената щеше да е там за радост на САЩ, Англия Франция, самата ФРГ, на СССР и социалистическите страни.

Заради това си заслужава да се върнем към онези събития в тяхната истинска светлина.

Стената символизираше разделението на следвоенна Германия. Тя беше най-важната последица от Студената война. В ГДР пребиваваше 400-хилядната съветска Западна групировка. Ако беше останала, нямаше да има дворцови преврати и цветни революции в Източна Европа и в самия СССР.

Както става в историята, бащите на събарянето на стената днес са много - християндемократите и социалдемократите във ФРГ, "Солидарност", ЦРУ и т.н. Това са глупости. В началото на 1989 г. нито един политик на Запад не можеше и да мечтае, че Стената ще падне. Имаше размразяване, нови очаквания, либерализиране на контактите и пътуванията между ГДР и ФРГ. Но падането на Стената никой не очакваше, най-малко в САЩ. Напротив. Режимът в ГДР беше най-малко застрашен в цяла Европа, не само защото СССР и САЩ не можеха да позволят той да падне, а защото най-горещи поддръжници ГДР имаше във... ФРГ, където цялата политическа класа от десетилетия живееше от новата "източна политика" започната от Вили Брандт и се бяха пожизнено ангажирали със "стабилизирането" на отношенията между двете държави. Не само Егон Бар, бившият кардинал на всички поредни кабинети на социалдемократите, но и Хелмут Кол, разчитаха на трайното разделение на Германия. Срещу нейното обединяване бяха и лидерите на Франция и Англия, страхувайки се, че след евентуалното обединяване на тази страна нейната политическа и икономическа сила ще стане доминираща в Европа (както се случи).

Статуквото отговаряше на всички с изключение на перестройчика Горбачов, който трябваше да спасява себе си и искаше да разтури ръководството на ГДР, което не му харесваше. Взаимно.

На 6 и 7 октомври 1989 г. ГДР честваше 40-годишнината от своето съществуване. По онова време това беше може би най-стабилната и наистина социална държава в Европа. На тържествата беше и Горбачов. Ерих Хонекер четеше реч. Горбачов се цупеше, и на тържественото събрание заяви, че "времето наказва онези, които закъсняват", т.е. че Източен Берлин и лично Хонекер закъсняват със своята перестройка. Хонекер му отговори по учтив начин да не се бърка в работите на ГДР. Но явно беше, че дните му са преброени. Вече финишираше операцията по неговото сваляне, която се водеше от Крючков и Маркус Волф (последният за по-сигурно работеше и за израелския Моссад). И само 10 дни след споменатите тържества за 40-годишнината на ГДР Хонекер беше отстранен с дворцов преврат и на негово място за първи секретар на ЦК на ГЕСП беше избран от представителят на "младите" Егон Кренц.

Започнаха манифестациите. Няколко дни новите шефове се двоумяха. И след това без преговори с ФРГ на 9 ноември беше отворена границата между Източен и Западен Берлин. Източноберлинчани хукнаха на Запад да пазаруват в "Билка" и Ка-Де-Ве, въпреки че при тях стоките бяха по-добри и много по-евтини. Хелмут Кол беше с визита във Варшава, когато разбра, че берлинчани пеят под Бранденбургската врата Deutschland, Deutschland, Uber ales. (За отварянето на КПП-тата Егон Кренц по-късно беше награден със затвор в "нова Германия" при облекчен режим. През деня работеше в града, през нощта се връщаше в килията.)

Но никой не знаеше какво ставаше в Москва и какъв хаос цареше там няколко дни преди 9 ноември.

Какво ставаше? Горбачов реално вече беше пътник. На 3 ноември на секретно заседание на Политбюро на ЦК на КПСС той и Крючков бяха в паника. Ето част от записките направени по неизвестен начин за това секретно заседание.

Владимир Крючков (тогава шеф на КГБ): Утре 500 000 души ще излязат на улиците на Берлин и други градове.

Горбачов: Дали Кренц ще запази властта. Няма да можем да обясним на нашите хора и на съюзниците, ако загубим ГДР. Не можем да запазим без ГДР без помощта на ФРГ.

Едуард Шеварднадзе (тогавашен министър на външните работи на СССР): По-добре сами да свалим тази стена.

Крючков: Ще им създадем огромни проблеми, ако сами я свалим.

Горбачов: Западът съвсем не иска обединяването на Германия и иска да го торпилира с нашите ръце. Иска да доведе до конфронтация между ФРГ и СССР и в бъдеще да изключи "заговора" между СССР и немците.

Това беше цялата тактика и стратегия на Горбачов. На същото заседание при същия суперсекретен режим беше докладвана и подготовката на превратите в другите социалистически страни - ЧССР, Полша, Унгария, България, което пролича веднага и в събитията станали в София между 4 и 10 ноември и свалянето на Живков.

Но и това не беше всичко. Половин година по-късно Горбачов отново се изяви като "най-добрия немец". След няколкомесечно двоумене за конфедериране на двете държави, ФРГ предложи обединяване. Съгласи се и на валутен съюз, което позволи на източногерманците да обменят своите марки на западни 1:1.

Но немците още нямаха пълен суверенитет. За обединяването им беше необходимо съгласието на победителите във Втората световна война. Нямаше и мирен договор. Съседите на Германия, в това число Чехословакия и Полша, мечтаеха за многостранна мирна конференция, като онази от 1919 г. Но "силите на деня" кооптираха само Франция. Варшава и Прага получиха "утешителна награда". Изслушаха ги на едно от заседанията.

Но и между "големите" имаше противоречия. САЩ искаха бързо обединяване на ФРГ и ГДР.Франция и Англия искаха да изчакат.

Кол замина да се види с Горбачов. Срещата беше в интимна обстановка в хижа до Ставропол. И тук Горбачов поднесе най-големият подарък на Кол. Съгласи се с всичко, в това число и с изтеглянето на могъщата Западна групировка на Съветската армия от ГДР. Поиска само ФРГ да го финансира.

Това предопредели резултатите от конференцията 4+2 в Париж. Мирният договор "За окончателно регулиране на проблема с Германия" беше подписан през септември 1990 г. в Москва. Но Горбачов вече слизаше от сцената. Междувременно му бяха обещали, че Германия ще излезе от НАТО, че НАТО ще се разпусне едновременно с Варшавския договор, че СССР ще спечели от обединяването на Германия най-малко 100 милиарда долара. Горбачов се съгласи с... 8 милиарда.

Кол обещаваше и други неща. Че в нова Германия ще обкръжат със специални грижи няколкодесетки хиляди хора от ГДР, които знаеха руски език и ще ги използват за бъдещото сътрудничество със СССР. Удържа на думата си само по отношение на бившата източногерманска комсомолка Ангела Меркел, която днес е канцлер на Германия и разговаря с Путин на двата езика.

Но след разпадането на СССР от тези обещания останаха само думите. Германия остана в НАТО. Пактът стигна до границите на Русия. Резултатите от Втората световна война, Ялта и Потсдам бяха зачерквани въпреки десетките милиони жертви, дадени от народите на СССР, и Източна Европа.

20 години по-късно в Берлин, човекът на който възложиха символичното бутане на макета на някогашната стена, обаче не беше Горбачов, а бившият ел.техник Лех Валенса. Даже и той преди това заяви, че Горбачов е "много слаб политик."

Ласкаеше го. Други го определят като най-жалката фигура в историята на СССР, Русия и Източна Европа. За съжаление са прави.


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 175, Dec. 2009
Бандитската сделка с дълга
Милен Велчев, който бил някакъв "финансов министър", се опитва да оправдава престъпната сделка с дълга, за която, ако то...
    Албания и Косово - гангстерите на балканите
Навлизането на американците на Балканите поставя един важен въпрос за Косово и за албанските гангстери, които са най-мал...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com