'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Всичко е въпрос на гледна точка
12.2009
Съобщението в един от предишните броеве на "Строго секретно", че Иванджийски има намерение да се оттегли от активна журналистическа дейност до 3 години събуди вълна от емоции. Започнаха да ми се обаждат. Едни ме агитираха да не правя глупости и да продължавам все така. Други - да не правя глупости, и да се откажа по-бързо.
Ще успокоя едните и другите. Съобщението беше интерпретирано неправилно. До 3 години имам намерение да подготвя нов екип за "Строго секретно", за да мога например да изпълня един отдавнашен ангажимент и да отида да чета лекции в университети в ЮАР, което обещах по времето на най-жестокия апартейд преди 1990 г. Или да се върна към любимото ми занимание - да отразявам някоя поредна война. Поне те не липсват.
С други думи, съобщението за преждевременната ми смърт, като на Хашек, не е вярно. Ще продължа, докато "началникът" горе ме остави да пребивавам "долу".
Лошото е нещо друго. Че когато и за мен прозвучат последните тръби, оценката ми ще я правят други. Това е основна грешка на всички големи публицисти по света. Че сами не си пишат погребалните речи приживе. Заради това не бързам да се пренасям във вечните ловни полета. Защото нямам сметка и защото не искам други да ми правят оценките post mortem, при които, както обикновено става, ще говорят повече за себе си, отколкото за покойника. Не съм съгласен да си правят PR за моя сметка.
Заради това доста отдавна стигнах до извода, че е необходимо сам да си напиша погребалната реч и приживе да определя човека, който ще я чете.
Няма смисъл да се умира, ако не се знае какво ще кажат погребалните оратори.
Както виждате, идеята не е лоша и когато имам повече време, ще скицирам тази реч. Основната мисъл в нея вероятно ще е инстинктът за самосъхранение на мисълта на свободния човек и че ако съм в група хора, които мислят като мен, за всеки случай няма да съм съгласен с тях.
Но ще се съглася с онези, които ми казват, че когато четат написаното от мен имат впечатлението, че огромен вентилатор чисти мозъците им от празнословието, баналностите и суетата.
С една дума, запазвам си позицията на говорител на здравия разум. Засега не виждам сериозна конкуренция. Има някакви опити на хора, които не могат да оценят собствената си смешност. Но един ден смехът ще избухне и тогава ще бъдат безпомощни като въздържатели, паднали след първата половин бутилка водка. Тогава лошо се пише на несвикналите.
Някой пееше преди години, че са му се паднали твърде "капризни коне". На мен пък ми е жал за конете, които ми са се паднали. Май не издържат.
С това се връщам към началните редове и отговарям на онези, които често ме питат "как все още си жив". С това показват, че не познават реалностите на така наречената демокрация, което съдържа две презумпции - че такъв автор и респективно вестник като "Строго секретно" въобще не могат да съществуват, или че ще съществуват докато има такава демокрация. С една дума, щом Иванджийски може да пише такива неща, значи България е една напълно демократична държава. Двете взаимно изключващи се тези ми дават шанса да присъствам на сцената още дълго време.
Така станах и публична личност, въпреки че не исках. Публична личност у нас са хората, които живеят публично в този публичен дом. За публичните личности от първа страница или от prime-time-новините медиите използват предимно думите "кретен" и "бандит". За мен епитетите са по-разнообразни - от политическо, морално и даже религиозно естество, като се използват индивидуално или се кумулират в различни съчетания. Стигна се дотам за мен да се застъпват големите международни журналистически организации. Все пак някой трябва да критикува обществото на полит-идиотите и онези, които управляват с крайник, който при нормалните хора е глава, а при тях е празна тиква.
И тъй, като имах възможността да работя почти четири десетилетия в топ-журналистиката на света, все някога количеството от натрупаните години и написаните материали трябваше да премине в качество, т.е. когато вече никой не се закача с теб като с цирея на задника на Айнщайн. Обикновено това е позицията на класика - никой не смее да го ругае, но всички очакват с нетърпение да се разкара завинаги. Още един повод овреме да си подготви погребалната реч сам. Но ще ги разочаровам. През следващите години имам намерение да удвоя постигнатото - качествено и количествено.
Ако написаните от мен статии можеха да са съдебни доказателства, всички правителства след 1989 г. би трябвало in corpore да бъдат изправени пред военен съд и разстреляни преди прочитане на обвинителния акт. Но всичко е още пред тях. Горе главата.
Въобще стигнах до извода, че напоследък България е управлявана от вампири, които трябва да смучат чужда кръв. И ако искате да намерите добри вести, трябва да четете некролозите на политиците. Някои от тях пък се правят, че не четат "Строго секретно". Не им вярвайте. По-скоро трябва да са ми пожизнено благодарни, че им наливам нещо в кратуните.
Пишехме за бандитския преход, доказвахме, че приватизацията е суперкорупция, предупреждавахме, че по-нататъшното укрепване на връзките между парите и властта ще доведе до олигархично правителство, т.е. до такава държава, в която богатите ще решават кой ще спечели изборите и че от тази схема може да се пръкне само още по-нагла бандитска мафия. Произвеждахме хиляди сигнали и предупреждения. В един момент се почувствах като човек, който е дал на маймуните бръснач, да си поиграят.
Може би това е най-важният фронт на битката - между хората и човекоподобните. Засега печелят вторите и ако така вървят нещата, първите в скоро време ще бъдат показвани по панаирите като носители на мисловно варварство. Огледайте се дали вече не ви растат опашки.
Човекоподобните обичат да се събират в стада и да имат вождове. Хората не се нуждаят от вождове. Те се нуждаят от мислене. Не забравяйте, че имате мозъци и че цялата отговорност за тях носите лично.
За мен важно е да удържа обещанието отпреди 16 години в първия брой на "Строго секретно" - да се надсмиваме над глупостите и да се смеем от тъжните неща. Както виждате, това е единствената програма, която в тази държава е изпълнена напълно, въпреки че се оказа, че пътят към приятелите е далечен, а до враговете е близък.
Заради това ви казвам да карате по-спокойно. Лошото тепърва предстои. Светът все още не е стигнал до точката на максималното си кретенизиране, което ни дава сериозен повод за радост в навечерието на Новата година.
Но и това има положителни моменти. Докарахме я дотам, че вече никой не иска даже да плюе върху нас, камо ли да ни атакува, разграбва или поробва. Работата си я свършихме сами, без чужда помощ. Което в крайна сметка означава, че укрепваме нашия национален суверенитет.
Както виждате, всичко е въпрос на гледна точка. Пожелавам ви да я намерите през Новата 2010 г.
Бъдете здрави.
...- Какви са основните причини за войната на САЩ , Англия и Израел в Украйна
- Нашият голям анализ: Всичко за „мръсната бомба“ на Украйна. Кой я даде на Киев.
- Глобалният воден дефицит става фактор на реалната геополитика
- Всичко е ясно: „ние, или те“
- Обратното броене продължава
- Европа трябва да стане „нов Афганистан“. Спиралата на ескалацията се навива
Issue 175, Dec. 2009 |
Русия: нова военна доктрина Съобщението на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, че се подготвя нова военна доктрина едва ли б... ⇨ |
Глупостта се вижда от Космоса Появил се е нов обект, който може да се види с голо око и от Космоса, съобщават от Международната орбитална станция.Обек... ⇨ |