Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Wikileaks - шпионска клоунада
01.2011

Грандиозната интернетна супер-кибер-шпионска сапунка приближава към своя край, който няма да е добър. Нито един шпионин не би могъл да си представи, че ще получи даром 251 287 секретни американски телеграми и циркулярни писма на Държавния департамент на САЩ.

Никога още в историята си супердържавата не е изпускала от контрол такова гигантско количество секретна информация.

Преди това сайтът Wikileaks отвори 92 000 секретни документа от "афганистанския дневник", където се изреждаха всички операции, в това число убийствата на мирни граждани. След това започнаха публикациите на "иракския дневник", който съдържаше почти 400 000 документа за военните действия в Ирак. Накрая дойде последното изтичане на шифрограми и инструкции на Държавния департамент до посолствата на САЩ по света. И обратното. Сюжет, достоен за сценарий на холивудски трилър на Оливър Стоун, според който целият световен шпионаж и дипломация могат да останат без работа. Защото ще бъдат заменени от няколко сайта в Интернет. Впрочем преди много години Оскар Уайлд говореше, че "откакто изнамериха вестниците защо са ни необходими шпиони".

Това е истина. Днес почти 95 на сто от информацията си шпионските централи получават от открити източници - вестници, радио, телевизия, интернет. Останалите 5 на сто са с различи грифове на секретност. И именно такива създателят на сайта Wikileaks австралиецът Джулиан Ассандж пусна свободно в Интернет. Всеки може да ги чете, анализира, препраща и т.н. Интернетен шпионски публичен дом. Героят на нашето време, напълно неизвестен допреди няколко месеца, човекът от далечна Австралия, зае позата на новия супершпионин. Президентът на САЩ, Пентагорът, ЦРУ и Държавният департамент станаха заложници на един хакер. Другите шпионски централи сега трябва да изчетат този огромен масив, за да разберат дали е истина, или дезинформация.

Но още отсега по детайлите на Wikileaks може да се види доста четлив план, който съвпада не само с геополитически дневен ред на САЩ - от Китай и КНДР до Иран и Венецуела, но и крупно американско шпионско мошеничество, което най-вероятно ще се използва за полицейски мерки в Интернет.

Разбира се, и в този сценарий в началото има един хомосексуалист. Това е недоволният 22-годишен войник от армията на САЩ в Багдад Бред Менинг, който обаче не криел своята ориентация. Въпреки това този хомо-интернетен фанатик цели 8 месеца в своята секретна стая на една от военните бази 40 мили северно от Багдад е имал достъп по 14 часа дневно, седем дни седмично до супертайната електронна преписка на Държавния департамент на САЩ с целия свят и правел записи, преструвайки се, че слуша лейди Гага.

След това Менинг намерил някакъв известен хакер - Ламо, в САЩ, за да му даде 250 000 суперсекретни телеграми от Държавния департамент за пускане в Интернет така, че да ги прочете целият свят. Менинг бил казал на американския хакер, че тези документи съдържат "невероятно ужасни неща, които трябва да станат обществено достояние, а не да се държат на сървъри в тъмни стаи във Вашингтон". Но хакерът Ламо предал Менинг на властите. Според конфиденциална версия Менинг е задържан и в момента е във военен затвор в щата Вирджиния, заради което никой не можа да му задава никакви въпроси. Очаква се, че предварителното слушане по неговото дело ще бъде в началото на 2011 г. Ще припомним, че Пентагонът редовно наема добри хакери за проверка на своите системи за сигурност.

След това заговорът продължил да се разширява и споменатите 250 000 документа се озовали на масата на някакъв Джулиан Ассандж, 39-годишен австралиец, основател на опозиционния уеб-сайт с привлекателното име Wikileaks. Асандж избрал да работи с някои от най-проелитните медии - New York Time, Spiegel, Guardian, въпреки че е в опозиция към тях. И те, вместо него, правели подбор и филтрирали материалите. Но самият той беше пуснат за издирване от Интерпол не заради изтичане на секретна информация, а заради сексуални отношения с две шведки, които решили че ги е изнасилил, тъй като бил без кондом.

Накрая Ассандж сам се предаде на Скотланд Ярд в Лондон, откъдето беше пуснат под парична гаранция. От американската прокуратура заявиха, че са длъжни да открият онзи, който стои зад нарушаването на американското законодателство, в частност разгласяване на конфиденциална информация. "Длъжни сме да привлечем виновника към наказателна отговорност. Публикациите от този род поставят под заплаха американските дипломати и лица, сътрудничещи на САЩ."

В началото Ассандж избра като ексклузивен партньор за публикациите на Wikileaks New York Times, който беше рупорът на лъжливата пропаганда на САЩ срещу Саддам, която доведе до войната срещу Ирак. Ассандж не е имал време да прегледа всички документи и ги е предал на доверени редактори от това издание, за да решат какво да публикуват. New York Times даже назначил един от своите сътрудници - Дейвид Сангер, да контролира печатането на материалите на Wikileaks. Този Сангер съвсем не е аутсайдер, а е член на американския Съвет за международни отношения и на института Аспен, заедно с Кондолиза Райс, бившият секретар на отбраната Уилям Пери, бившият шеф на ЦРУ Джон Дойч и сегашният директор на Световната банка Роберт Зелик. Наистина много странен избор на медии за човек, който твърди, че е в опозиция срещу върхушката.

Това поставя следващия въпрос - кой е този Джулиан Ассандж и къде го намериха.

На пръв поглед Ассандж е типичен хипар. Родил се е в Северна Австралия в семейство на активисти на антивоенното движение. Момчето от малко се е увличало по компютрите. Още 16-годишен се е свързал с хакери и е бил арестуван за взлом в мрежата на крупна компания. Ассандж се е покаял и не са го пратили в затвора. Но май тогава е дал подписка за сътрудничество. След това са се сменяли водещите офицери. Дружествените служби са си предавали младежа като щафета и сега да се разбере кой пръв е дал парите за появата на Wikileaks е трудно.

Самият Ассандж твърди, че порталът е основан с пари на немски хакер умрял през 2001 г. Но веднага се появиха въпросите защо някои сървъри със секретните документи на Ассандж се намираха в САЩ, как е пътувал по света без средства за издръжка, дали родителите са били наркомани от LSD-култа, защо Ассандж нямаше никаква информация за Буш, Обама, Белия дом, за Федералната резервна система, защо няма нито един материал за престъпленията на Израел и Моссад в Ирак, Кюрдистан и другаде по света и нищо за събитията от 11 септември 2001 г. и т.н.

Нещата са странни, даже смешни. Главното е, че тези 250 000 депеши не са "строго секретни", както мислят повечето хора. Два-три милиона държавни американски служители имат достъп до това равнище на секретни документи и около 500 000 в целия свят имат достъп до Secret Internet Protocol Network (SIPRnet), където са били съхранявани телеграмите. SIPRnet не се препоръчва за предаване на секретна информация. Нещо повече. Сред бумагите на Wikileaks въобще няма документи с грифа "Строго секретно". Половината от файловете въобще нямат гриф за достъп. 40,5 процента са за "служебно ползване". Най-интересни могат да са 15 652 файла с гриф "Секретно", като 4330 от тях имат отметка Noforn, т.е. че не трябва да попадат в ръцете на чужденци. За хората, които разбират от тази материя, са ясни няколко неща.

На първо място, за Wikileaks не е работил някакъв 22-годишен единак-хомосексуалист, а поне 5-6 професионалисти с различна степен на допуск до секретни материали в САЩ, Англия и Израел.

На второ място, ясно е, че това е поредна информационна битка, която се отнася за така наречения "секретен Интернет" на Департамента на отбраната на САЩ, който не е свързан с глобалната мрежа.

На трето място, онези които познават съвременната информационна война разбират, че внимание се отделя на определени геополитически целеви страни - Иран, Китай, Северна Корея, Русия.

На четвърто място, трябва да се очаква, че в близките години най-страшното престъпление за световния елит ще станат действията срещу този елит.

Елитите се страхуват от такива събития и изтичанията на Wikileaks ще бъдат използвани за въвеждане на полицейски терор в Интернет. Администрацията на САЩ вече започна да отключва сървъри, въпреки че не е нарушен никакъв закон. Агенцията за националната сигурност (NSA) вече въвежда киберполицейщина. След тях върви и Департаментът на правосъдието.

Кой конкретно стои зад Wikileaks? Въпросът се поставя от повечето експерти по следния начин. Дали Wikileaks е Израел, или по-точно Моссад, английската MI-6, ЦРУ или всички заедно. Въпросът е основателен. Израел има необходимото проникване в Държавния департамент, Департамента на отбраната и в оперативните информации в Ирак и Афганистан. Няма съмнение, че Wikileaks е шоу на шпионски агенции с агенти във висшите институции на САЩ, като в крайна сметка атаката ще се насочи срещу Иран, Афганистан, Пакистан, Китай, КНДР, Русия.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 188, January 2011
НЛО-армада лети към Земята
Укриваните новини за ставащото в близкото и далечно космическо пространство около Земята са все по-тревожни и странни.В ...
    Да не забравя и Шести US-флот
Като човек, който 40 години се занимава с политика, имам трайното убеждение, че политиците са избягали клиенти на лудниц...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com