Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Всичко поскъпва, ще е още по-лошо
04.2011

Цените бяха изстреляни нагоре. Всичко поскъпва без видими причини. Оптимистите твърдят, че през 2011 г. храните у нас ще поскъпнат с 10-15 процента. Песимистите - че поскъпването ще бъде два пъти повече.

Когато един пожарникар, някакво сбъркано момченце, седяло в банково гише в САЩ, и ямболско крадливо порнофотографче започнат да говорят за икономика, нещата стават страшни. Този път в празните им глави е влязло съчетанието "фискален борд" пак за фискална стабилност и европейски пакт за конкурентност.

Ще припомним, че първата крачка към съсипването на реалната икономика в България, а оттам и към нейното унищожение, беше въвеждането на валутния борд, който сам по себе си беше най-глупавото ограничение в рамките на възприетата след 10 ноември монетарна политика.

Сега следва още по-голяма глупост, която ще ни ликвидира окончателно - искат въвеждане на фискален борд в рамките на валутен борд, в рамките на монетарната политика, в рамките на разпадащата се еврозона, в рамките на глобалната криза. По-голям идиотизъм не е имало в историята на човечеството.

Това ще е окончателна смърт на всяко производство у нас. Още по-лошо е, че тези странни персонажи, са плагиатчета на прочетеното в "Строго секретно", от което не са разбрали абсолютно нищо.

Какво е ясно? В момента най-важното е, че храните в целия свят поскъпват и ще поскъпват след станалото в Япония (виж стр. 7). Това ще засегне целия свят. Но богатите ще бъдат засегнати по-малко от бедните. А ние сме сред бедните.

В арабските страни, през които минава вълната на революцията, за храна отиват над 50 процента от домашните бюджети. В САЩ - 10 процента, средно в ЕС - 15 процента. В България за храна отиват 36,5 процента от домашните бюджети. Значи, нещата са лоши. И няма да се подобрят. Защото и другите разходи растат.

Вторият голям разход са сметките за поддръжка на жилището (ток, парно, вода). За тях отиват чак 20 процента от нашите пари. На трето място се изкачиха разходите за транспорт - над 10 процента, заради растящите цени на горивата.

От какво да се пести? До неотдавна пестяхме от дрехите и обувките, но сега и те ще поскъпват заради по-скъпите кожи, вълна и памук.

Протестите се пренесоха и по улиците на България. През пролетта ще има взрив на народното недоволство. Вероятно ще се стигне до сваляне на управляващата шайка.

Политическото оръжие само влиза в ръцете. Едно от най-простите решения е да се търсят улеснения за най-бедните, като се наложат допълнителни данъци върху богатите. Но тъй като в България има чуждестранен банков монопол, те ще прехвърлят новите тежести обратно върху бедните.

Храните поскъпват по целия свят не само заради лошата реколта, природните бедствия или по-големия внос на китайците и индийците. В ЕС, а България е негов член, това е резултат на Единната селскостопанска политика, която от началото стимулираше производителите, а не потребителите. Но тъй като влязохме в ЕС в най-лошия за нас момент тя удря у нас и производителите и потребителите.

Ще припомним, че общата селскостопанска политика в ЕС през втората половина на XX век помагаше на фермерите като изкуствено вдигаше цените на селскостопанските продукти, затваряйки границите пред по-евтиния внос. И попадна в собствен капан. Фермерите увеличаваха производството без да се съобразяват с потреблението, тъй като Брюксел имаше задължение да го изкупува по определени цени. Така растяха планините от масло, месо и зърно. С парите на данъкоплатците трябваше да се плаща тяхното складиране или да се доплаща износа им извън границите на ЕС. Заради дотираното и евтино производство в ЕС (и в САЩ) производителите в бедните страни, например в Африка, нямаха сметка да сеят и орат. Богатите страни ги заливаха с храни, които иначе щяха да се развалят в техните складове. Така се стигна до ситуацията, в която запасите растяха, тъй като световното потребление растеше по-бавно от потреблението на хранителни продукти.

Но Брюксел промени своята аграрна политика. Сега помага на фермерите иначе - доплаща им да не произвеждат. Доходите на фермерите вече не зависят от обемите на реколтата. Не трябва да интензифицират производството. Трябва да се грижат за пейзажа, дивите животни и т.н. Това доведе до изостряне на стандартите и постепенно поскъпване на производството.

Но сега потребителите в ЕС, въпреки че са по-богати от нас, също търсят по-евтина храна. Ниската цена става отново основен критерий за покупката. Тъй като фермерските продукти са все по-скъпи, храната поевтинява с различни "рецепти", заради които в саламите има все по-малко месо, а за производството на кило шунка са необходими ... 300 гр суровина. Всички в ЕС ядат по-лошо, но плащат все по-скъпо. А най-скъпо в България (виж стр. 4).

В течение на няколко години се стопиха планините от запаси, "подпомагани" от природните катаклизми. Прогнозите се оказаха тотално погрешни. Сега се очаква световен ръст на потреблението и че на Земята ще липсва земя, която ще ни храни. И спекулантите се върнаха в играта. На борсите отново се продава повече зърно, отколкото се потребява. Настроенията на потребителите се влошават по-бързо от климата.

Но в рамките на ЕС нещата не се променят. Фермерите получават щедри доплащания, осигуряващи им постоянен ръст на доходите, независимо от обемите на производството. Това се дължи на дотациите, които никой няма да им вземе. От друга страна и спекулативно растящите в момента цени им осигуряват допълнителни приходи, от които те не искат да се откажат.

Теоретично България има огромни резерви и би могла да спечели, ако не бяха разтурени от един смахнат селски философ ТКЗС-та и кооперациите, които бяха естествена еволюция на аграрната политика у нас. И ако не бяха "върнати" земите в реални граници. Това доведе до най-ниска производителност в Европа и най-ниска трудова ангажираност на един хектар. Можем да произвеждаме повече и да печелим повече. Но не го правим. Защо?

Селскостопански производители могат да бъдат наречени само около 10 процента от българските фермери. Останалите нищо не продават или съвсем малко, но продължават да не използват земята и да очакват някакви доплащания от ЕС.

Тази политика замрази оборота със земята и държи много ниски цени на този пазар. А именно от него може да тръгне възстановяването на икономиката. Но ниските цени на земята го лишават от инвестиции. Заради това около 50 процента от обработваемата земя в България не се използва.

Износът на български селскостопански продукти намалява, тъй като не е конкурентен (откъде взимат данните за неговия ръст, не е ясно. Или не си дават сметка, че вносът е два пъти по-голям). Заради това се стигна до парадокса да купуваме зеленчуци от Холандия, Македония и Турция. Същото е и при плодовете. Дребният български фермер не е партньор за никого. Трудът и земята му се маргинализират.

Няма да изненадаме Европа и света със суперсъвременни селскостопански технологии, но поне можем в по-голяма степен да изхраним самата България и да започнем да изнасяме. България разполага с огромни площи неизползвана земя и хора, които поне на хартия се наричат "селски стопани" и които биха могли да работят и печелят от растящите цени и сегашната конюнктура. Но парите от ЕС трябва да се насочват към селскостопанските производители, а не за социални помощи.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 191, April 2011
Апокалипсисът се нарича "Фукушима 1"
На 11 март 2011 г. в Тихия океан, срещу североизточния бряг на Япония се отвориха вратите на ада в тектонично-водно-ядре...
    "Операция Либия" - войната за нефта
На 19 март 2011 г. започна войната срещу Либия. В нея участват САЩ, Англия, Франция, Канада и Италия, но реално войната ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com