Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
"Операция Либия" - войната за нефта
Картата на Африка отново се променя
04.2011

На 19 март 2011 г. започна войната срещу Либия. В нея участват САЩ, Англия, Франция, Канада и Италия, но реално войната отново е англо-американска.

В Съвета за сигурност на ООН при приемането на резолюция 1973 се въздържаха Китай, Русия, Германия, Бразилия и Индия. Москва и Пекин обаче не наложиха вето. За Русия това е поредно отстъпление пред САЩ. Въпреки опитите на Медведев да се оправдава, петното ще остане. Позицията на Москва напомня въпроса "защо ви е телефон, щом не можете да говорите?". Китай пък се оправда с позицията на страните от Арабската лига, която, присъщо за тези страни, след това беше променена.

Войната срещу Либия започва по сценария срещу Ирак. Тя ще бъде продължителна. След въздушната блокада ще последва водна и блокиране на ресурсите на Кадафи.

Крайната цел е заграбването на нефта на Либия. Това е поредната война за нефта.

Опитът за въстание в източната част на Либия беше организиран, въоръжаван и подкрепян от САЩ, Англия, Франция и Израел.

Зад паравана на избухналите племенни междуособици НАТО подготвя нова "хуманитарна" интервенция. Геополитическите последици за района и за целия свят ще са дългосрочни.

Защо толкова бързо, буквално за няколко дни, беше взето решението за агресията срещу Либия.

На първо място е връзката на "Операция Либия" с ядрената катастрофа в Япония. Очевидно организаторите на войната срещу Либия се надяват, че тя ще мине по-лесно в хаоса около ядрения катаклизъм и ще предотврати срива на световните пазари, като отклони вниманиетот към друг обект.

На второ място е политическият труп Саркози, станал основен двигател на агресията срещу Либия. Разкритията, че той е бил спонсориран от Кадафи са не само край на неговата политическа кариера, но и дълги години затвор, който той няма да отърве.

На трето място е поредното рязко влошаване на икономическата ситуация в САЩ, която напомня лятото на 2001 г. преди събитията от 11 септември. И сега, както тогава, на Вашингтон е нужен външен виновник. Самата Либия няма този мащаб, но можем да си представим, че след кялоко седмици "либийски терористи" ще взривят например една АЕЦ във Франция. Но най-важната причина е нефтът на Либия.

"Операция Либия" е част от по-широкия военен дневен ред на САЩ в Близкия изток и Централна Азия. Целта да се постигне контрол върху 60 процента от световните резерви на нефт и природен газ и пътищата за тяхното транспортиране. Мюсюлманските страни - Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт, ОАЕ, Катар, Йемен, Либия, Египет, Нигерия, Алжир, Казахстан, Азербайджан, Малайзия, Индонезия, Бруней притежават между 66,2 и 75,9 на сто от глобалните резерви от нефт.

С 46,6 милиарда барела доказани резерви от нефт Либия е най-голямата нефтена икономика на африканския континент (следвана от Нигерия и Алжир). За сравнение, резервите на САЩ от нефт са само 20,6 милиарда барела).

Ситуацията около бреговете на Либия и въвеждането на зона, забранена за полети, напомня много ситуацията преди нахлуването на САЩ в Ирак. Тогава в Персийския залив бяха привлечени огромни военни сили на САЩ и Англия. И Багдад падна.

Сега в Средиземно море отново плуват американски и други самолетоносачи, ескадрени миноносци, крайцери с морска пехота и т.н. Но Кадафи ги изпревари и с контраофанзива си върна териториите, превзети от "въстаниците".

Въоръжената съпротива в Източна Либия, където се намират 80 процента от нефтените резерви на страната, беше подкрепяна от външни сили. Така например в Бенгази беше издигнат червено-черния-зелен флаг със звездата и полумесеца на монархията на крал Идрис, свалено преди повече от 40 години от Муамар Кадафи. Военни съветници и наемници от САЩ и някои страни от НАТО, са на либийска територия. Операцията беше планирана да съвпадне с вълненията в съседните арабски страни, преди всичко Тунис и Египет.

Но сравненията на ставащото в Либия с Тунис и Египет е погрешно. Условията в Либия са различни. Това, което става в Либия, може да бъде определено като племенна прозападна контрареволюция. Вътрешните сили са лидерите на клановете - бедуини, които искат преразпределение на доходите от нефта в своя полза. Външните сили на САЩ и Англия, които искат нов режим в Либия и връщане към предишните изключително благоприятни за тях условия за добива на либийския нефт.

На Запад считаха, че в Либия на власт е "военен диктаторски режим на Кадафи", но реално това не е така. Джамахирия - република, джумхур - народ, джамахир - маса, т.е. става дума за масова демокрация, в която традиционните институти на властта от западния образец бяха отменени. Властта принадлежи на народа и се осъществява чрез народните комитети и конгреси. Заради това в Либия няма централна избирателна комисия, партии на властта, подкупи на избирателите и прочее прелести на така наречената "представителна демокрация". Самоуправляемите комуни упражняват властта в своя окръг и в разпределението на бюджетните средства.

В Либия няма държавен глава. Кадафи е само лидер на либийската революция и не заема никакви официални постове. Всеобщият народен конгрес му делегира някои властови пълномощия. Ще припомним, че през първите седем години от "кървавата диктатура на Кадафи" в страната не беше издадена нито една смъртна присъда. Престъпността в страната е практически нулева, но от 1996 г. беше въведено смъртно наказание за употребата на алкохол. Заради това в Либия по вина на пиян шофьор не е загинало нито едно дете.

Кадафи изгради политически строй, в който управлението на крупните инвестиционни проекти и разпределението на доходите е в ръцете на централното правителство. Племенните елити бяха отстранени. Получените средства се насочваха към технологично модернизиране на предприятията и инфраструктурата, което води до отслабване на племенните връзки и радикалния ислям. По същество това е модернизиране на либийското общество в светски дух и формиране на единна нация за сметка на племенната ограниченост и политическия ислям.

От момента на идването на Кадафи в Либия (95 процента от чиято територия са пустиня и в градовете нямаше въобще вода) беше изградена изкуствена река от подземни източници. В страната, в която 80 процента от населението нямаше начално образование, беше ликвидирана неграмотността и създадени висши учебни заведения.

Обучението е безплатно. Здравеопазването - също. В страната работят 1,5 милиона чужденци, предимно в нефтения отрасъл. С доходите от него Кадафи строеше модерни многоетажни сгради и раздаваше на всички желаещи квартири, в които няма наеми. Електрическият ток е безплатен. И бензинът е практически безплатен. Всяко семейство има по няколко нови автомобила (единственото ограничение в семейството да няма повече леки коли от броя на членовете му), като 50 процента от покупките се дотират от държавата. На младоженците са подарявани няколко хиляди долара. Основните хранителни продукти струват символични пари.

Средният либиец получава годишно по около 20 000 долара. Страната има население от 6,5 милиона души. От тях всеки, който иска да започне бизнес, получава безвъзмездна материална помощ в размер на 20 000 долара.

Досещате ли се вече за какво става дума? В Либия е налице контрареволюция подпомагана отвън, чиято цел е да върне страната в полуколониалното състояние отпреди четири десетилетия.

САЩ и НАТО започнаха да готвят военна интервенция, която ще бъде "продадена" като "хуманитарна помощ". Но в условията на световната криза нова война ще има плачевни последици за икономиките на атакуващите държави - САЩ, Англия и Франция. Откриването на нов фронт, след Афганистан и Ирак, ще бъде за Обама отказ от втори мандат. Не са по-добри нещата и при английския премиер Камерон и дребния политмошеник Саркози.

Целта на "операция Либия" не е установяването на демокрация, а заграбването на нефтените й ресурси, дестабилизирането на Националната нефтена корпорация (NOC) и приватизирането на нефтената индустрия, т.е. контролът и собствеността на либийското нефтено и газово богатство. NOC е на 25-то място сред водещите 100 световни нефтени компании.

Либия е сред световните най-големи нефтени икономики, с около 3,5 процента от глобалните нефтени резерви. 80 процента от либийския нефт се намират в басейна на залива Сирта в Източна Либия, там където е "въстанието".

Ако не успеят да свалят Кадафи, сценарият на САЩ ще бъде да се постигне признаване на "преходно правителство", отцепването на източната провинция и разчленяване на страната. Според достоверни източници, стотици американски, британски и френски съветници са пристигнали в източната провинция, като са били тайно докарани от брега на Бенгази и Тобрук. Има сведения, че оръжията са били доставени на въстаниците преди вълненията, по подобие на оръжейните доставки в Косово в навечерието на бомбардировките на Югославия от НАТО през 1999 г.

Но голяма част от либийското население, независимо дали са привърженици, или противници на Кадафи, са категорично срещу външната военна интервенция. Но плановете за нова война са в дневния ред на Пентагона.

Либийската "нефтена баница" е изключително лакома. Себестойността на добива на 1 барел либийски нефт не надвишава 1,5 долара. Освен това той е с много високо качество. Средногодишно Либия добива около 77 милиона тона нефт. През 2009 г. приходите й бяха 31,5 милиарда долара. Сега, когато цените на нефта отново растат, доходите ще бъдат направо фантастични.

Интересно е да се знае какъв дял от либийския нефт отива за чужбина. Почти една трета - 32 процента, от либийския нефт купува Италия, на второ място е Германия - 13,4 процента, на трето място са Франция и Китай - по 10 процента, на четвърто място е Испания - 8,6 процента. Още 13 процента се падат на други страни от Европа, Сърбия, Англия, Холандия, Австрия, Португалия, Ирландия, Гърция, Швеция и Чехия. Американците получават само 6 процента от либийския нефт, останалите 4 процента се падат на Индия, Малайзия и Сингапур. По този начин на САЩ и Англия заедно се падат по-малко от 10 процента. Но до 1969 г. по-голямата част от нефтодобива в тази страна принадлежеше на американски и британски компании, които Кадафи изпъди. Сега САЩ и Англия искат да върнат ситуацията отпреди 1969 г.

Военният потенциал на Либия, в това число и въздушната отбрана, не е голям. Авиацията наброява 42 хеликоптера и 420 самолета. Според експертите половината от авиацията е неизправна. Либийската армия е около 50 000 души. Трябва да съществува и митичната елитна 20-хилядна армия за лично ползване от Кадафи. Но дали това е истина, не се знае. ПВО на страната също е остаряла - 216 зенитни ракети и вероятно вече е елиминирана.

От друга страна обаче нефтените резерви на Либия са най-големите в Африка и са най-близо до Европа и САЩ, с най-добра инфраструктура - сухопътни и морска.

Военната операция ще има за цел установяване на хегемонията на САЩ в Северна Африка, район, който исторически беше доминиран от Франция, Италия и Испания.

Интервенцията на САЩ и НАТО и евентуалното инсталиране на марионетен режим в Либия (или нейното разпадане) ще отстрани Китай от района, преди всичко Китайската национална петролна корпорация (CNPC).

Залогът е преначертаването на картата на Африка, неколониална ревизия на демаркациите от Берлинската конференция от 1884 г. и окупирането на Африка от САЩ и Англия със съвместна операция с НАТО. Либия е стратегическата врата към Централна Африка. Тя има граници с няколко държави, които са френска зона на влияние - Алжир, Тунис, Нигер и Чад. Южен Чад е вратата към Дарфур в Судан, който също е стратегически от нефтена гледна точка.

Нигер е стратегически за САЩ заради огромните залежи от уран. В момента в този отрасъл доминира Франция и нейният ядрен конгломерат Areva. Китай също участва в урановия добив в Нигер.

По този начин южната граница на Либия е стратегическа за навлизането на САЩ във франкофонска Африка. Новото разделение на Африка ще бъде насочено към налагането на англоамериканските интереси при нефта, газа, кобалта, урана, хрома, магнезия, платината и урана.

Военната операция на САЩ ще промени геополитиката на целия район и ще подкопае влиянието на ЕС и Китай.

Досега няколко проамерикански режими бяха инсталирани в бивши франкофонски страни - като Конго, Руанда, Бряг на слоновата кост.

Агресията срещу Либия ще засегне силно Италия, Франция и Германия и ще изостри отношенията между САЩ и ЕС.

В момента има три военни театъра - Палестина, Афганистан, Иран. С атака срещу Либия ще бъде отворен четвърти. Либия беше избрана, защото е поредното звено от военната "пътна карта" на Пентагона. През ноември 2001 г. във Вашингтон бяха определени седем държави, които са в тази пътна карта. Това са Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Иран, Сомалия и Судан.

На дневен ред е Либия.

Следват Сирия и Иран.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 191, April 2011
Всичко поскъпва, ще е още по-лошо
Цените бяха изстреляни нагоре. Всичко поскъпва без видими причини. Оптимистите твърдят, че през 2011 г. храните у нас ще...
    End Game - последен отчаян опит на Запада
2011 г. едва започна и станахме свидетели на нови граждански и агресивни войни, природни катаклизми, главоломно покачван...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com