Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Логиката на хаоса
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Светът е пред...1939 г.
Тогава започна Втората световна война
10.2011

Кадафи падна или почти падна. Може да се окаже, че Либия вече не съществува и че от политическата карта на света беше изтрита още една дръзка държава, която имаше наглостта да бъде суверенна.

Заради това една от най-благополучните и успели страни в Африка пред нашите очи беше превърната в царство на главорезите и кървавия хаос, в което се имплантират жестоките системи на външното неоколониално управление.

Изгражда се още един резерват и колосална душегубка.

Към държавите - гета Афганистан, Ирак и Сърбия, беше присъединена и Либия. Расте "клубът" на колониалните "демокрации", бананови републики, политически химери. Износът на "свобода" отново успя.

Триполи падна, облечен в димящ траур. Жилищните райони бяха покрити с грабежи и насилие на британския и френския спецназ и американската бомбардировачи.

Агресията, прикривана с "гражданска война", е стара стратегия. Но войната на Запада за унищожение на законното правителство на Либия все пак отвори нова страница в историята на войните. Джамахирията се оказа в пълна и безпрецедентна по мащабите си информационна блокада. Заиграването на Кадафи и синовете му със Запада се оказа фатално неуместни. Срещу Либия беше изпратена колосална военна машина. Генералният секретар на НАТО Расмусен съобщи, че "по време на операцията в Либия от авиацията на НАТО не е пострадал нито един представител на гражданското население". Това наистина е наглост. Би могло да се твърди, че западните политици са загубили всякакъв морал и срам. Но самото понятие "западен политик" е погрешно. Такова нещо не съществува. Това не е политика. Няма и политици. Те са декорация, марионетки, клоуни, циркаджии, командвани от дресьора. Заради това Джамахирията отива в историята, а на Земята с невиждани темпове напредва изграждането на планетарен концлагер.

Либия беше подложена на агресия в нова форма - с използването на частни военизирани формирования, най-тъмната част на либийското общество и създадената от ЦРУ Ал Кайда. Между тях и либийското население конфликтът е яростен и кървав и ще продължи дълго. В него се включи и Висшият съвет на племената на Либия, които обявиха война на Преходния национален съвет и НАТО.

Това означава, че Либия ще понесе колосални жертви сред мирното население. Зверствата срещу него ще се засилват. Метежниците колят, изнасилват, убиват болни, старци и деца. Партизанската война ще се разраства. Дали това ще бъде втори Южен Виетнам или втори Ирак, не е ясно. Не трябва да се забравя, че Кадафи раздаде на населението 1 милион автомата. САЩ и Франция ги очаква дълга война срещу невидим противник.

Възможно е в рамките на хаотизирането на конфликта САЩ да се опитат да разделят Либия минимум на две части - на богатата на нефт източна Киренайка и на относително бедната западна Триполитания. Могат да бъдат създадени и марионетни правителства на тези "новообразования".

Ставащото в Либия демонстрира за пореден път нарушаването от Запада, начело със САЩ, на всички международно-правни норми. Оттук нататък всичко е позволено в рамките на международния произвол на Вашингтон, Лондон и Париж, отговарящ на формулата на Оруел "мирът е война, войната е мир".

Онова, което става в Либия няма абсолютно никакво отношение към изпълнението на резолюция 1973. Обратното. Беше нейно грубо нарушение. Резолюцията въведе забрана за всякакви полети във въздушното пространство на Либия, за да бъде защитено мирното гражданско население. Но още от първите полети на натовската авиация, то беше жестоко унищожавано.

Днес е повече от очевидно, че основната посока на антикризисната борба на Вашингтон е насилственото военно установяване на контрол над световните енергоресурси. В това отношение съобщенията, че в източната част на Средиземно море има големи нефтогазови залежи може да стане пусков механизъм на предстоящата голяма арабско-израелска война.

От тази гледна точка в съвременния свят останаха само три държави, които притежават износни ресурси на нефт и газ. Това са Иран, Венецуела и Русия. И Вашингтон планира да ги подчини в една или друга степен.

Вероятно в близко време ще последва американска агресия срещу Сирия и паралелно срещу Венецуела. След това ще последва удар по Иран и ще дойде ред на Русия.

Преди Сирия, САЩ и НАТО ще се опитат да се разправят и с Алжир. Трудно е да се прогнозират крачките на алжирското ръководство. На първо място, не е ясно дали са живи Кадафи и неговите синове Мутасим и Хамис. На второ място, как те ще разпределят ролите си в либийската съпротива. Според логиката, Кадафи трябва да остане на север в района на Сирт, Рас Лануф и Брега. Хамис вероятно ще замине на юг и ще организира съпротивата в Себха. Мутасим ще замине в Алжир и ще създава там бази. Алжир запази неутралитет, но Преходният национален съвет на Либия вече отправи към него открити заплахи. Сега постепенно голямата атака ще бъде пренасочена срещу Сирия, която временно беше затъмнена от кървавата кланица в Либия, което даде на Асад няколко седмици да вземе ситуацията под контрол. Че САЩ искат да свалят Асад не подлежи вече на никакво съмнение. Сирия е в плановете за демонтаж. След смъртта на Кадафи ще дойде ред и на Асад.

Заслужават внимание и разпространяваните напоследък мнение, че Сирия все пак не е Либия и НАТО няма да посмее да я нападне, тъй като тя има по-силна армия. Но за постигането на целите си НАТО не е длъжен да унищожава армиите във военния смисъл, което изпробва в Египет и Тунис, където армиите на режимите фактически се самоотстраниха от защитата на управляващите върхушки. В Ирак армията на Саддам, заради предателството на генералите, фактически се изпари, въпреки че по размерите си беше съпоставима със сирийската. Фактически досега само либийската армия се опита да влезе в истински бой срещу НАТО.

Ако армията на Сирия също се самоотстрани, или помогне в свалянето на Асад според египетския сценарий, по-нататъшното разсъждаване за бъдещето на Сирия няма смисъл. По-важни обаче са вариантите, в които сирийската армия остава лоялна на Асад и защитава страната си.

В дипломатически план Москва, както при Либия, ще извърши поредно предателство спрямо Сирия.

Китай едва ли ще рискува конфронтация със Запада заради Сирия сам, както не посмя и заради Либия. В Пекин разбират, че във военно отношение засега отстъпват на САЩ и НАТО, заради което прекият конфликт с тях по-скоро ще попречи на Китай към бъдещото доминиране благодарение на икономическия растеж.

Израел няма да посмее открито да атакува Сирия, но ще използва свалянето на Асад за атаки срещу Газа и Ливан.

За Турция ситуацията е доста сложна (виж стр. 12).

Най-важният аспект, определящ вероятно и бъдещето на Сирия, е въпросът с Иран. Няма съмнение, че на определен етап Иран ще се застъпи за Сирия в една или друга форма, тъй като ликвидирането на Сирия ще постави Иран в изолация.

Именно този фактор ще има решаващо значение, а не силата на сирийската армия или позицията на Русия и Китай.

Последните данни за съотношението на силите на Иран и Турция се виждат в таблиците. Те показват и какъв потенциал може да постигне тяхното съюзяване.

Влизането на Иран във войната ще означава война в целия район. Иран има една от най-силните армии в света, което му дава възможност да води не само отбранителна политика. С далекобойните ракети той може да нанесе удари по базите и съюзниците на САЩ в района, започвайки от Израел и Саудитска Арабия. Остава открит и въпросът с използването на химическо оръжие, чийто запаси в Иран са значителни. Има и средства за тяхното доставяне до целите.

Съответно важен ще е моментът, в който Иран ще влезе във войната. Това ще бъде началото на бомбардировките на Сирия или евентуалното навлизане на турската армия на сирийска територия за създаване на буферна зона.

Цялата тази конструкция напомня спусковия механизъм на Втората световна война. Въпросът е дали Западът е готов да започне глобална война. Едва ли. САЩ и Западът още не са готови за такава война. И едва ли ще рискуват. Но ще се опитат да използват либийския сценарий срещу Сирия и Иран. В чисто военен аспект никаква дипломация не може да помогне на Сирия. Примерите за унищожение на отделни страни показват, че обикновеното оръжие и дипломацията не могат да гарантират сигурността на страната и народа. Единствената реална защита е ядреното оръжие.

КНДР разполага с ядрен аргумент и може да си позволи отговор на провокациите на САЩ и Южна Корея. Сирия и Иран нямат този аргумент. Значи идва техният ред.

Заради това, когато свърши кланицата в Либия и Кадафи бъде ликвидиран или елиминиран, светът ще стигне до края на пропастта, зад която ще е Голямата война. Тази война по кардинален начин ще се отличава от войните от миналото. Тя ще има комбиниран характер, в който информационно-психологическата част е не по-малко важна от танковете и ракетите. Такива комбинирани войни като сегашната срещу Либия стават визитната картичка на САЩ през последните 10 години и неизбежно водят към Голяма война.

Новата 1939 г. наближава с бясна скорост.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 197, October 2011
Термосферата колапсира
Термосферата, слоят на земната атмосфера, който среща Космоса, неотдавна е колапсирал и сега отново се възстановява. Ник...
    "Войната" на Турция
Най-накрая някой каза най-важното, което целият свят, освен Вашингтон, Лондон, Париж и Тел Авив, знае отдавна - признава...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com