Според някои източници войната на Израел и САЩ срещу Иран "може да започне между декември 2011 г. (тоест в момента, в който четете тези редове тя вече може да е факт) или до лятото на 2012 г. (тоест, когато четете тези редове тя може да е във фазата на окончателната подготовка).

Според други експерти войната срещу Иран вече е започнала от военна гледна точка. За това свидетелстват няколко много сериозни инциденти.

Още през юни 2010 г. стана ясно, че компютърната система, командваща центрофугите за обогатяване на урана в Натанз (Иран) е била заразена с вируса StuxNet, което доведе до сериозна авария.

В средата на ноември огромен взрив разтърси военната база Бид Канех на Революционната гвардия на 40 км от Техеран. Убити бяха много хора, в това число и ръководителят на иранския ракетен проект генерал Хасан Техрани Мокадам. Появиха се предположения, че става дума за операция на Моссад и ЦРУ и за унищожение на ирански балистични ракети "Шахаб-3".

Две седмици по-късно последва нов взрив, този път в Исфахан. Странното в случая беше, че Исфахан няма обогатяване на урана, а има съоръжения за неговата преработка. Уранът от Исфахан е изпращан в Натанз, където е обогатяван. Но веднага правеше впечатление, че тези инциденти имат своя логика. И трите са важни елементи от ядрената програма на Иран.

Първият е преработката на урана, която се прави след неговия добив в мините. Вторият е обогатяването, третият са средствата за доставка, тоест ракетите.

Даже ако се предположи, че нямаше участие на израелски и американски централи в тези операции търпението на лидерите на Иран би трябвало да е на изчерпване. Защото редица израелски представители през последните месеци агитират за атака срещу Иран. Това се съпровожда с нагнетяване на обстановката в Сирия и съсредоточаването на американски военноморски сили в района на евентуалните военни действия.

Междувременно на сайта на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей се появи изследване за възможните варианти на американско-израелското нападение срещу Ислямската република. Според този документ иранците разглеждат три варианта:

• тотална война на изтощение, съчетаваща удари от въздуха с наземно нахлуване
• ограничени удари по командните центрове с цел дестабилизиране на режима и общата ситуация в Иран. Такова нападение би могло не само да принуди Техеран да преговаря, но и да доведе до падане на режима
• унищожение на отделни военни цели, които могат да нанесат поражения на САЩ и особено на Израел.

Първият вариант според автора на анализа е малко вероятен, тъй като западните страни не притежават достатъчно сили и средства за неговото осъществяване.

Вторият и третият вариант са по-реалистични, но и при тяхното осъществяване ще има редица препятствия. Иран е готов за защита на основните политически и военни центрове. Отговорът му ще бъде непредсказуем. Нахлуването ще консолидира и радикализира режима, откривайки пътя към началото на голяма близкоизточна война, която ще стане увод към Третата световна война. При това пълното унищожение на ядрените обекти на Иран е невъзможно заради тяхната разхвърляност в страната, тоест войната само ще забави, но няма да прекрати изграждането на иранското ядрено оръжие.

Изводът е, че даже ограничени удари по Иран не са реална перспектива, тъй като няма да постигнат поставените цели, но ще станат причина за голяма война с непредсказуем изход. Освен това унищожението на АЕЦ Бушер ще доведе до тежки екологични последици за целия район.

Други източници, описват други сценарии на атаката срещу Иран.

Според тях военновъздушните сили на Израел от 100 бройки F-15 и F-16 плюс наземни ракети "Джерихо" и две подводници "Делфин", изстрелващи крилати ракети, нанасят един или два удара по Иран. Целта е да се унищожат колкото се може повече ирански ядрени обекти - Натанз, Исфахан, Бушер, с бомби и ракети.

Техеран отговаря с ракети и с ракетни атаки на Хамаз и Хезбола срещу Израел. заплашвайки да нанесе ядрен удар по Иран Израел въвлича САЩ във войната. Иран отговаря с пълна сила и с всички средства. Войната с висока интензивност може да продължи седмици или месеци, а с ниска интензивност - и няколко години. Арабският свят ще бъде възпламенен, западният свят - напълно разединен.

Според този сценарий вероятността от атака на Израел срещу Иран е висока. Ударът на Израел трябва да се очаква всеки момент до пролетта на 2012 г.

Паралелно с това САЩ и НАТО ще осъществят интервенция в Сирия и по този начин Иран ще бъде лишен от своя основен съюзник.

Характерно е обаче, че водещи американски военни специалисти като Робърт Гейтс, Майкъл Мулен, ген. Зини и други, в това число и сегашният секретар на отбраната Панета, предупреждават срещу непредвидими последици от евентуална война. Сред американските военни се е оформила силна опозиция. Тези сигнали би трябвало да са стигнали до Пекин и Москва.

Има и други фактори, които играят срещу силовия сценарий в събитията в Близкия Изток.

На първо място, Израел няма стратегическа авиация и даже масираните удари с F-15 и F-16 няма да решат проблема с наземните ирански ядрени обекти. САЩ са готови да водят военни действия срещу Иран, но с толкова мащабна война американците и НАТО не са се сблъсквали. Ще припомним, че в Афганистан талибаните веднага преминаха към партизанска война, Ирак беше обезкървен от предишните войни, а Югославия, не без помощта на Елцин, през 1999 г. покорно се смири със своята участ на жертва на натовските бомбардировки.

Но в Иран, САЩ и НАТО ще се срещнат с война, която досега не са водили и която не могат да спечелят по никакъв начин.

Действат и други фактори.

Пекин заяви, че войната срещу Иран ще бъде възприета като война срещу китай. Едновременно Пекин предупреди Вашингтон да не си помисли да атакува Пакистан, единствената мюсюлманска страна, която разполага с достатъчно голям ядрен потенциал за отговор на САЩ и Израел. Важно значение има и рязкото влошаване на отношенията между Пакистан и САЩ, затварянето от пакистанците на американската военна база, прекратяването на транзитните доставки на САЩ и НАТО през територията на Пакистан за Афганистан, съсредоточаването на пакистански сили по границата с Афганистан и започване на преговори между Пакистан и талибаните. Това вещае разгром на американските и натовските сили в Афганистан, и промяна на военната ситуация в района.

Колкото повече САЩ затъват в стратегическия капан в Пакистан, който сами създадоха, толкова повече ще се засилват два други фактора. Първият е нарастващото влияние на радикалния ислям в Пакистан, който е пронизан от антиамериканизъм. Вторият фактор е наличието в Пакистан на ядрен арсенал. Съчетанието на тези два фактора създават за САЩ проблем много по-голям от проблема с Иран, който, поне засега, няма ядрено оръжие. А Пакистан, въоръжен с антиамериканска идеология и ядрено оръжие, със съюзник Китай, вече е новият кошмар за САЩ. Заслужават внимание и последните съобщения, че Пакистан, е разработил "най-умните тактически ядрени оръжия".

Има промяна и в позицията на Москва, която също трябва да се взима под внимание. На първо място, това е изпращането на военни кораби към брега на Сирия и ускорените доставки на ново оръжие за Дамаск. На второ място е консолидираната позиция на Москва и Пекин срещу опитите на САЩ и Запада да налагат нови санкции срещу Сирия и да ги използват като претекст за агресия или разпалване на гражданска война. На трето място са някои други неща, които не се помнят.

Така например Шестият отряд на Тихоокеанския флот на Русия се намира в Аденския залив. Поводът е борбата със сомалийските пирати.

Освен това и Пети отряд на Тихоокеанския флот на Русия завърши програмата за поход към Аденския залив. И тук поводът е борбата с пиратите. дали няма да се опитат да ограбят мирните самолетоносачи в Средиземно море?

Логично се появява въпросът къде е Китай. В една кратка информация "осми поред отряд от кораби на военноморските сили на Китай изплува за патрулиране в Аденския залив и териториалните води на Сомалия за защита на международното корабоплаване от нападение на пирати."

Не са ли твърде много тези кораби срещу тези пирати?

Това означава само едно нещо - че в Аденския залив, от военна гледна точка, назрява криза, подобна на Карибската от 60-те години.

А къде са американците?

Най-новият самолетоносач "Джордж Буш" след като пристигна от Персийския залив в Средиземно море, се отправи към испанския бряг. Вероятно ще товари оръжие в Рота, а моряците ще получат последен отпуск на брега преди да бъдат въвлечени в голяма война.

Vinson напусна от Сан Диего към Персийския залив.

Stennis продължава да е от Ормузкия пролив.

Makin и Essex са се насочили към Индийския океан.

Даже Lincoln очаква дислоциране към Близкия Изток.

Това прави две самолетоносачни групи напуснали към Персийския залив, плюс една вече в залива и една в Средиземно море.

Ако и Norfolk напусне Япония, а Reagan - Сан Диего, значи войната е вече на прага.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ