През месец декември 2011 г. в Русия започна кризата на цялата "постсъветска епоха". Властта, установена след 1991 г., започна да се разпада.

Конкретната причина за демонстрациите станаха фалшифицираните парламентарни избори. В протеста се включи целият политически спектър, но както обикновено става, отгоре изплува пяната на така наречените "либерал-реваншисти", които започнаха да говорят за "снежна революция в Русия", за "революция на белите лентички" и т.н. Към тези "сили на доброто" веднага се присъединиха и техните покровители на Запад с благородния порив да "защитават гражданите на Русия срещу режима на Путин".

Изявленията на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, че "изборите в Русия не бяха нито свободни, нито справедливи" не бяха изненада. Изненадата беше, че те бяха намеса във вътрешните работи на Русия, която ни върна към времената на Студената война, когато на Запад действаше "фабриката за мръсотии", тоест информационна матрица за подстрекаване на деструктивните процеси на Изток.

Истината е, че властта на постелцинската система в Русия получи торпеден удар под ватерлинията. Путин продължава да губи от своята социална и политическа опора. Лавината може да тръгне. Както заявиха представителите на левицата "кралят се оказа гол" и Русия е в "политическа криза, която може да премине в революционна ситуация". Но дали няма да е "цветна"?

Срещу Путин започна да играе и част от неговия "елит". Управляващите нямат много победи в икономиката и развитието и не можаха да предложат на руснаците мобилизираща идея. След Елцин, Путин зае позицията на гарант на баланса между групите на "елита". Но постепенно този баланс беше разбалансиран. Борбата между груповите интереси се засили, особено за контрола над финансовите потоци от природните ресурси, газа и нефта.

Това е и целта на Запада - да постигне контрол над колосалната ресурсна база на Русия чрез своята "пета колона", предимно либералите, които са кресливо малцинство, обслужващо чужд, антируски проект.

От тази гледна точка Путин стана неудобен за САЩ, които не искат той да се върне в Кремъл. Клинтън и Байдън открито заявиха, че няма "повече да легитимират властта на Путин", която досега за тях беше "приемливо зло". Но САЩ вече не искат консолидирана Русия, още по-малко, около Путин.

Заради това не трябва да се изключва и сценарият, в който ситуацията в Русия може да премине в държавна криза и в атака срещу целостта на страната.

Така се стига до парадоксалната на пръв поглед ситуация, че левите, начело с комунистите и патриотите, нямат друг изход освен да защитават Путин, поне до президентските избори през март. Защото разбират, че алтернативата може да е необратима катастрофа с непредвидими последици.

През годините след 1991 г. в Москва си затваряха очите, че САЩ са противник номер едно. Но кризата на западната икономика и балансирането на ръба на пропастта сега принуждава Запада да форсира атаката срещу Русия. От гледна точка на интересите на САЩ деградирането на Русия върви в твърде бавни темпове. Заради това Западът форсира сценария с две модификации - издигане във властта на откровени прозападни колаборационисти и дестабилизиране на обстановката с цветна революция, тоест "руска зима".

Но тук се появява отново проблемът с Путин и неговата заявка за връщане на президентския пост. При всичките свои грешки и недостатъци Путин е неудобен за САЩ, защото връщането му като президент, на фона на околния хаос в целия свят, ще означава относително стабилизиране на Русия. Ами, ако тя изгради съюз с Китай? Това е кошмарът за САЩ и Запада.

Впрочем самите китайци казват, че когато разбираш какво иска от теб врагът, най-добре е да правиш всичко иначе. Или да не правиш нищо. Но Путин не може да не прави нищо. Той трябва да прави нещо. Какво, ще разберем в близко време.

Може би ще се появи "проектът Путин-2" и той ще се извини на народа и ще започне обещаната от него програма за социална справедливост. Дали ще успее? Засега Пути мълчи по основния въпрос - кога ше избави Русия от оседлалата я банда "олигарси".

Западът е в смъртна агония, човечеството е на кръстопътя на най-сериозната криза в своята история. Анализът на последните години не само в Русия, но и в други държави и различни континенти, показва вътрешна логика и връзка. Без да се връщам към 11 септември 2001 г. или към Афганистан и Ирак, ще припомня нещата от по-близкото минало. Най-напред бунтовете в парижките предградия със запалените автомобили и идването на власт на проамериканската марионетка Саркози. След това набиращата все по-голяма скорост криза в САЩ и ЕС. Милионите по улиците на Гърция в защита на своите права. Едновременно в Близкия Изток се разиграваха подобни сюжети - протестни митинги и падане на властите в Тунис, Египет, Йемен. Убийството на Кадафи и поредното изостряне срещу Сирия и Иран.

Като апотеоз на разклащането на световната лодка дойдоха и протестите в самите САЩ и движението "Превземи Уол стрийт".

Разбира се, тази тактика за износ на хаоса крие колосални рискове на самите САЩ и техните съюзници, тъй като влече след себе си срутване на цялата международна политическа архитектура. Но те възприеха стратегията "всички ще мрем, но най-напред - другите".

Заради това мащабите и динамиката на ставащите по света процеси, в това число и в Москва, показват че те вече са регулирани в оперативен режим, като някои от тях излизат въобще извън контрол.

Сценарият на новата голяма война е съчинен. За главен злодей е определен ислямският свят. Нищо лично, това е бизнес, тоест Западът си е въобразил, че може да се измъкне от пропастта на кризата с война, както правеше с Първата и Втората световна.

Но по този път основният противник продължава да е Русия, поне дотогава, докато притежава целия спектър ядрени заряди - от тактическите до стратегическите, и цялата пълноценна ядрена триада носители.

Заради това основна задача на Запада през отминалите 20 години беше лишаването на Русия от статута на водеща ядрена държава.

Операцията върви в два паралелни сценария.

Първият е лишаването на Русия от ядреното оръжие и се разиграва по две направления. Едното е компрадорската власт в Русия сама да унищожи промишления потенциал на страната, като направи невъзможно поддържането на стратегическите ядрени сили в необходимия обем и готовност. По същество до реализацията на тази цел остават само няколко години, тъй като повечето междуконтинентални ракети на Русия ще бъдат "пенсионирани" и изтеглени от въоръжение.

Второто направление в същия сценарий е идването на власт в Русия на още по-компрадорски "елит", който ще предаде под външен контрол на САЩ всичките тези руски ядрени "играчки".

Вторият сценарий е лишаването на Русия от възможността да използва своето стратегическо ядрено оръжие като САЩ максимално бързо и ефективно изградят около нейните граници антиракетната ограда, наречена ПРО. И тогава на Русия ще бъде поставен ултиматум. Или може да не бъде поставен. Просто ще бъде принудена да стане третостепенен играч в еднополюсния англо-американски нов световен ред. В този контекст Путин наистина може да повтори съдбата на Кадафи.

Войната на САЩ срещу Путин е все още по силите на Запада. Но войната срещу цялата руска страна, при условие, че Путин получи подкрепата на народа, не е по силите на САЩ.

Значи, Путин все още има шанс…

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ