Голямата игра

Танцът със саби на САЩ, Израел и НАТО около Сирия и Иран продължава. Вече 14 месеца Западът и монархиите в Персийския залив нагнетяват и дестабилизират обстановката. От последната визита на израелския премиер Нетаняху в САЩ и разговорите му с Барак Обама не стана ясно за какво са се договорили - дали наистина има противоречия между Тел Авив и Вашингтон, или ни представят пореден театър за наивници.

От изтеклата все пак информация внимание заслужава изявлението на Нетаняху, че военният удар на Израел по Иран не е въпрос на близките дни, а на близките месеци, но че местата в партера вече могат да бъдат заемани.

Сега Израел трябва да почака, докато американците го снабдят с най-новата супербомба GBU-57/BMOP срещу всякакви подземни обекти. Бомбата тежи 13,5 тона и може да пробие бункер с дебелина на защитата 65 метра. Оръжието е постъпило в арсенала на американските ВВС през 2011 г. и е разработено специално за удар по страни, укриващи своите ядрени обекти дълбоко под земята. Но тъй като това оръжие американците едва ли ще доставят на Израел до края на 2012 г. това може би означава, че опасността от военна атака срещу Иран няма да е актуална още няколко месеца.

Но това може да е и маневра на САЩ за притъпяване на вниманието на Иран, за което може да е показателно поредното подсилване на техните самолетоносачни групировки в Персийския залив. Сега там има вече три самолетоносача. Последен пристигна Enterprise, който и без това е предназначен за нарязване, значи може да бъде жертван като предлог за нов Пърл Харбър, тоест за началото на Третата световна война груба провокация беше изпирането на SWIFT - услугите за Иран.

От своя страна президентът на Иран Ахмадинеджад заяви, че американците и израелците могат да… "седнат върху своите ракети" и призовава за свидетел и Алаха. Този изящен отговор на Ахмадинеджад беше подкрепен и от някои допълнителни мерки.

На 21 февруари 2012 г. заместник-командващият на въоръжените сили на Иран ген. Мохамед Хежази заяви, че "нашата стратегия сега е такава, че ако почувстваме, че нашите врагове искат да застрашат националните интереси на Иран … ще действаме без да чакаме техните акции". По-просто казано, Иран съобщи, че, когато счете за необходимо, може да нанесе изпреварващ удар по САЩ и Израел и по техните съюзници в района. Изпреварващ удар на Иран срещу ядрените инсталации на Израел ще бъде напълно оправдан от чл. 51 на Хартата на ООН, предвиждащ правото на самозащита.

На 28 февруари министърът на отбраната на Иран ген. Ахмад Вакиди заяви, че Иран е готов да посрещне всякаква възможна агресия и че враговете на страната не знаят какви са иранските възможности за най-тежките "дъждовни дни", които още не са били показани.

На 3 март 2012 г. посланикът на Иран в Ливан заяви, че неговата страна има потенциала да изстреля 11 000 ракети по базите и позициите в САЩ, Израел и техните интереси по целия свят, ако иранските ядрени инсталации бъдат нападнати.

От своя страна посланикът на Иран в Париж Али Ахани добави, че израелската военна агресия срещу Иран ще има невъобразими последици за режима в Тел Авив.

Това показва, че става дума за координирана акция на Техеран с изявления на военни и политически източници, които трябва да бъдат чути в различни страни и различни среди.

Споменахме за обещанието на Обама да достави на Нетаняху новите супербомби GBU-57. Но по-внимателният анализ на това обещание означава или че президентът на САЩ потвърждава разрива между Вашингтон и Тел Авив, или казва нещо направо глупаво, или побутва Израел към военно решение, като се дистанцира от неговото взимане, като след това САЩ вече ще бъдат "принудени" да се намесят на страната на Израел.

За какво става дума? Обама е обещал на Нетаняху да достави на Израел противобункерни бомби, които могат да унищожават бетон с дебелина 60 метра, ако Израел не започне атака срещу Иран до края на 2012 г., тоест, докато не минат президентските избори в САЩ няма да има атака срещу Иран, тъй като Израел няма да има тези бомби.

Следващият въпрос е, ако ги има дали ще може да бомбардира с тях Иран. Отговорът е "не". Защото, за да могат израелските самолети да вдигнат във въздуха бомба GBU-57, насочвана с GPS, тежаща 13,5 тона, те трябва да излетят с празни резервоари. В този случай ще са им необходими две дозареждания във въздуха, което е невъзможно. Не е ясно и дали има окачване на самолетите за тези бомби. Да се върви на такава операция е колосален риск при практически нулев шанс за успех.

Разбира се, израелците могат да бомбардират с по-леките GBU-28/31, които имат и за които е предвидено окачване на самолетите, но с тях може само да затрупат входовете на подземния завод, без да го нарушат вътрешно.

Това означава, че САЩ и Израел не са готови, колкото и да искат, за война срещу Иран. За Израел самостоятелно това ще бъде самоубийство, за САЩ - краят на империята, а за двете заедно - mission impossible. Това означава, че поне засега войната ще продължава със скрити диверсионни средства, с дипломатически, икономически блокади и т.н. Паралелно обаче се развива друг много по-опасен процес. Американската и глобалната олигархия стигна до момента, от който няма връщане. САЩ са пред неизбежен банкрут, който, така или иначе, ще се случи. Една война срещу Иран и Сирия може да го забави. Налице са доста признаци, че световната олигархична върхушка е готова не само да започне война срещу Иран, но и да жертва Израел в името на "новия световен ред". Фигурите на дъската на тази нова световна касапница вече са разположени. Спусъкът може да бъде дръпнат всеки момент под какъвто и да било предлог.

От десетилетия Израел е най-голямата опасност за световния мир. Това се дължи на ционисткия курс на тази държава като инструмент на англоамериканския империализъм в Близкия Изток спрямо исляма или по-точно спрямо нефта и газа в този район, които са последното покритие на долара на САЩ. Изчезне ли нефтът и газът ще изчезне и доларът, а с него и САЩ и цялата световна олигархия и плутокрация. Това означава, че в един момент Израел може да бъде използван за разпалване на нова война и да бъде жертван, ако тя стане ядрена.

Това е логиката на глобалния хаос, към който световната олигархия тласка сега света. Ето защо например унищожението от САЩ и НАТО на секуларния панарабизъм в Сирия ще означава разпадане на целия ислямско-сунитски и ислямско-шиитски свят на безкрайно число враждуващи секти и групи. Следващата крачка ще е пречупването на Иран. След това ще последват руският Кавказ, индийският Пенджаб, Вътрешна Монголия, Уйгурският район на Китай.

Светът ще бъде окончателно погълнат от необратимия хаос. това не е управляем хаос, а тотален хаос, който не може да се разбере. Заради това за световната олигархия, за свалянето на алавитския режим в Сирия всички средства са добри, въпреки че именно алавитите са гъвкави посредници между католицизма, исляма, християнството, мюсюлманството и юдеизмът.

Нахлуването в Сирия ще е крачка към разрушението на Иран. Заради това САЩ и НАТО могат да атакуват Сирия, въпреки ветото на Русия и Китай.

При ситуацията със Сирия и особено с Иран действа още една важна особеност на западната цивилизация - стремителното деградиране на нейния държавен и национален модел, предаване на техните пълномощия, на наднационалните елити и на глобалната върхушка, което доведе до мутация на онова, което разбираме като държавни интереси. Ето защо и разтълкуването на ситуацията около Иран е толкова сложно.

Идването на власт на радикалните ислямисти с така наречената "арабска пролет" превръща територията от Средиземно море до Персийския залив в зона на перманентна нестабилност и в проблем с планетарен мащаб. Разпалваният пожар на нова световна война доказва задънената улица на западната цивилизация. Сблъсъкът на различните модели и разклонения на исляма ще разпали пожар, за който няма да има граници.

Преградата към него, колкото и странно да изглежда, са именно Иран и Сирия. Нещо повече. Само Иран сега поема тежестта за разрешаване на активните в момента геополитически конфликти в Афганистан, Пакистан и Ирак. След краха на СССР на определен етап Иран пое ролята на флагман на национално-освободителната борба на арабския Изток.

Досега не е ясен и характерът на бъдещата операция на Израел и Запада. Това се дължи на липсата на ясна военна цел, която САЩ ще преследват в хода на планирания конфликт. Очевидно е, че масовите бомбардировки са неосъществими. Планинският релеф на Иран му позволява да защити своите стратегически обекти и да намали ефективността на бомбардировките.

Иран има сили да взриви ситуацията във всички жизненоважни за САЩ страни в района, в това число и Израел и нефтените монархии, върху които все още се крепи долара.

Географските особености на Иран му дават допълнителни стратегически козове. Ормузкият пролив е широк само 50 км и Иран може да го затвори и да прекрати трафика на нефт в района.

Едновременно Иран довършва изграждането на нова геополитическа структура, която ще стане водеща в Близкия Изток. Заради това основно поле на боя засега остава Сирия. САЩ ще направят всичко, за да разрушат режима на Асад и да го заменят с клерикално сунитско правителство и да ограничат иранската сфера на влияние.

Даже при наличие на политическа воля, която въобще липсва, предпоставки за излизане от кризата няма. Защото тя е част от безизходицата, в която се намира цялата западна цивилизация и ще бъде решена заедно с нейното отминаване в историята.

22 март 2012 г.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ