Едва ли ще е уместно, знаейки тяхната умствена недостатъчно, да започваме с изящните цитати на Катон-старши за идиотите.

Заради това ще започнем с нещо, което те разбират: "Вашата мамица, къде беше този инкубатор за идиоти като вас, за да го ликвидираме и да ви няма сега в живота на България".

Последният пример с отмяната на така наречения фракинг, тоест аферата с шистовия газ, продължава. Въпреки всички аргументи една безмозъчна "тиква" доказва, че може напук да унищожи България, с което потвърждава правилността на издигнатият масово лозунг "Разкарайте тези идиоти и особено един от тях".

Ще се опитаме отново да налеем малко шистов разум в празните им кратуни.

Американската шистова схема е приблизително следната - заради добива на шистов газ на територията на САЩ и с американските технологии другаде по света, възможностите на държавите с най-големи ресурси от природен газ - Русия и Иран, да контролират този пазар ще бъдат ограничени, а заедно с това и тяхното геополитическо влияние.

Това обаче е само поредно надуване на нов балон от САЩ и тяхна PR-акция, диктувана от пълното отчаяние.

Да погледнем фактите. Най-добре развит шистов залеж в САЩ е басейнът Barnett в Тексас, който е дал 70 процента от целия шистов газ до днешна дата. Под "най-добре развит" имаме предвид най-добре надупчен, и напупчен, и надупчен, и надупчен. и още надупчен. Само през 2006 г. в този басейн имаше сондирания за шистов газ колкото всичките сонди в Русия през цялата й газова история. Така е, защото средно един шистов сондаж дава около 6,35 милиона кубометра през целия си живот, което отговаря на среден руски сондаж, който обаче произвежда природен газ 15-20 години, което означава, че типичният шистов залеж е поне 200 пъти по-малък. Но шистовото трескаво сондиране не може да бъде спряно, защото, за да се поддържа добивът, сондите трябва редовно да се подлагат на хидравличен фракинг или хидроразрив.

За производството на всеки 1000 кубометра шистов газ са необходими 100 кг пясък и 2 тона вода, комбинирани в най-различен химически коктейл, който се нагнетява под земята с високо налягане. Половината вода се връща обратно и трябва да бъде преработена за отстраняване на химикалите. Годишно хидроразривите в Bаrnett се нуждаят от 7,1 милиона тона пясък и над 47,2 милиона тона вода. Но въпреки това шистовият добив в САЩ е маргинален спрямо руските стандарти. Русия има доказани резерви от природен газ от 45 трилиона кубометра, което е около една трета от всички световни газови ресурси. При сегашното ниво на потребление това ще стигне за 72 години.

Руското производство се ограничава от потреблението, а не от предлагането. В момента потреблението пада, тъй като Европа е в свирепа икономическа криза. Добивът на газ в САЩ обаче нараства без никакви логични причини. Цената на "Газпром" за 1000 кубометра газ на сондата е от 3 до 50 долара за 1000 кубометра в зависимост от района. Сравнете това с цената на шистовия газ в САЩ, която е от 80 до 320 долара на 1000 кубометра. На тази цена САЩ не могат да продават шистов газ на европейския пазар. Нещо повече. Ако се вземе целия шистов газ, добит в САЩ в последните години, ако е пречистен, втечнен и транспортиран до Европа в газови танкери, няма да бъде достатъчен за натоварването даже на терминала за втечнен газ в Гданск (Полша). Това означава, че сериозни причини за тревога "Газпром" няма, и онези, които повярват на американските глупости, ще си платят.

САЩ обаче имат причини да се притесняват. Безспорно е, че шистовият газ нанася огромни замърсявания на подпочвените води и други унищожения на околната среда. За това сме писали много пъти. Тук ще се спрем на някои други аспекти.

На първо място, какво е шистовият газ? Неспециалистите ще отговорят - това е метан. Но не е. Съставът на шистовия газ е една от най-големите държавни тайни на САЩ. Но резултатите от девет сонди за шистов газ в Полша показват, че неговият състав съвсем не е толкова "красив". Полският шистов газ се оказа толкова богат на азот, че даже не може да гори. В технологически чистия газ азотът е около 6 процента, а в полския шистов газ е 50 процента. И ако се вземат предвид и високите производствени разходи, ниската възвращаемост, бързото изтощаване на залежите и ниското налягане на сондата, за да бъде докаран до препоръчания 1 процент азот, този добив ще води до нетна загуба на енергия, тоест ще се изразходва повече енергия за добива на 1000 кубометра, отколкото тези 1000 кубометра ще дадат.

Но даже ако шистовият газ бъде докаран до положение да гори, проблемите няма да свършат. Той може да съдържа азотен сулфит, който е токсичен и корозивен и трябва да бъде отстранен преди газът да бъде складиран или изпратен към тръбопровода. Вероятно той съдържа толуен и други органични съставки, които са канцерогенни. Накрая, шистовият газ може да е радиоактивен. Всички глини са умерено радиоактивни, но шистите са обработени във висока температура глини. Така например, басейнът Marcellus, който наред с Barnett е подложен на масово сондиране, има радиокативен радон, който директно се доставя до кухнята на американците чрез техните газови печки. Това ще доведе до нарастване на раковете на белите дробове през близките години.

На второ място, защо въобще се произвежда шистов газ. Цените на природния газ продължават да падат и сега средно са около 70 долара за 1000 кубометра, а шистовият газ струва от 80 до 320 долара за 1000 кубометра и не е ясно как ще се правят пари от него.

Но целта е друга. Шистовият газ е гигантска афера и PR-кампания с огромни странични ефекти за околната среда и за хората. Целта е да се увеличи капитализирането на компаниите, които проучват и добиват шистов газ в САЩ.

Номер едно тук е Chesapeake Energy, която притежава басейна Barnett и е основен играч в басейна Marсellus. Тази компания почти фалира през 2009 г., но успя да избегне бедата през 2010 и 2011 г. със сондиране, сондиране, сондиране и още веднъж сондиране. Шестдесет процента от нейните приходи идват от сондажни дейности. Това е пореден балон, защото по този начин се привличат инвеститори и изкуствено се завишават акциите на тези фирми. Нищо няма да стане и с геополитическите мераци на САЩ да намалят газовото влияние на Русия и Иран. Нищо подобно. Причината и тук е проста, защото няма такова нещо като глобален пазар на газа. Е, вече има няколко танкера за втечнен газ на Катар, но това е търговия от точка А до точка Б. Заради това пък има напълно затворен и изолиран североамерикански пазар, европейски пазар и още един пазар в Азия и Тихия океан. Тези пазари не си взаимодействат.

Що се отнася до Катар, той имаше намерение да изнася своя втечнен газ за САЩ, но след това реши да прави това за Европа, генерирайки по-малко загуби, тъй като цените в Европа са по-високи.

Една от причините, заради които Катар прави дъмпинг е че има газ за дъмпинг. Неговият северен газов залеж е много "мокър" със съществен процент от газов кондензат. Квотата на Катар в рамките на ОПЕК е 36-37 милиона тона нефт годишно, но газовият кондензат не се счита за нефт и не е покрит от квотите на ОПЕК. Заради това изнасяйки кондензата си Катар може да изнася 65,7 милиона тона, тоест 77 процента над определената му квота. Втечненият газ е само съпътстващо производство. Катар може да си позволи да изнася втечнен газ за Европа на загуба, което ще е временно явление.

Вместо това обаче има дезинформационна кампания на САЩ и PR-шистов пазар. Имаме и въпросът: "В кой инкубатор за идиоти бяхте, вашата мамица".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ