Световна икономика

Направих си труда да пътувам до Брюксел на 28 и 29 юни. Защото, за разлика от някакви други "експерти", знаех, че това ще бъде една от най-важните срещи на ЕС в кризата, която отново ще завърши с провал.

Не се излъгах и в двете очаквания.

Това беше 20-та поред среща на високо равнище по време на сегашната криза на ЕС, от която не се очакваха някакви революционни решения въпреки анонсите. Така и стана. ЕС взе решение за финансиране на проблемните европейски банки направо от европейския стабилизационен механизъм, което потвърди принципно погрешния път за решаване на дълговите проблеми на Еврозоната. Това е задънена улица. По-просто казано, решението на огромния дълг не може да стане с увеличение на неговите размери. Всички тези споразумения дават възможност на банките да взимат в дълг все повече пари за все по-дълъг период за сметка на живота и работата на огромната част от европейците. Парите не отиват при хората, а отиват при банките, откъдето трябва да излизат. Пълен абсурд.

Той пролича рано сутринта на 29 юни, когато политиците на ЕС се договориха, че ресурсите на европейския стабилизационен фонд, които се оценяват на 2 трилиона евро, могат да бъдат направо използвани за рекапитализиране на европейската банкова система. По този начин държавите продължават да спасяват банките, което в крайна сметка ще доведе до финансов армагедон, тоест до онова, което се случи в Гърция, Испания, Италия и т.н.

Преди срещата главната линия на противоречието беше между Германия и Франция и въобще около границите на Германия. Федералният канцлер Ангела Меркел беше категорична срещу пускането на общоевропейски облигации, за които настояваха Италия, Испания и Франция, имащи огромни държавни дългове и разчитащи с помощта на колективните облигации да намалят стойността им. Но това пряко удря главния донор на европейските стабилизационни фондове - Германия, и Меркел отказваше да поеме върху себе си и общия дълг на проблемните страни. Тя се позоваваше на тезата, че принципите, върху които се базират финансово-икономическата същност на ЕС, не предвиждат взаимна отговорност на страните за чужди национални дългове, тъй като липсва механизъм за контрол на отпуснатите взаимно средства.

Същевременно съвкупният дълг на самата Германия за една година нарасна с 2,1 процента, достигайки астрономичните 2,1 трилиона евро. Да се наложи приемането на еврооблигациите означаваше да се повтори старата грешка, която беше допусната по време на въвеждането на единна валута, без завършване на процеса на данъчната и бюджетна интеграция в еврозоната - заяви Меркел. Според нея еврооблигациите и други финансови бумаги противоречат на конституцията на Германия и са контрапродуктивни.

Тази позиция коренно противоречеше на подхода, предлаган от президента на Франция Франсоа Оланд. Той беше подкрепен не само от Италия и Испания, но и от ръководителите на изпълнителните органи на Евросъюза и от Еврокомисията.

Тези два полюса очертаха границите на драмата, която се разигра в Брюксел през нощта на 28 и 29 юни и която ще има важно значение за бъдещето на ЕС, в това число и за България.

Може да се каже, че драмата беше в три действия, които ще се опитам да опиша, и които в крайна сметка завършиха с компромис на Германия, който може да се определи и като поражение.

На срещата всички пристигнаха с проблеми.

Гръцката делегация начело с 83-годишният президент Папуляс, за да пести, долетя в икономична класа.

Премиерът на Италия Марио Монти можеше и да не се връща без "чудото", което трябваше да намали олихвяването на италианските облигации.

Президентът на Франция Франсоа Оланд, който обеща по време на кампанията си, че ще осигури на цяла Европа ръст, не можеше по никакъв начин да ограничи суверенитета на Франция по бюджетните въпроси, даже ако Германия се съгласи с емисията на еврооблигациите.

Най-тясно поле за маневра имаше Ангела Меркел. Преди срещата пред парламентарната си фракция тя обеща тържествено "никакви задължения без контрол", тоест никакви нови пари за Европа, без свирепи реформи в страните, обхванати от кризата. "Какви облигации, само през моя труп".

С такива погребални настроения започна 20-та среща на високо равнище, посветена на кризата. Сценарият на досегашните срещи беше винаги предвидим. Германия, както винаги, печели.

Но сега събраните в Брюксел ги очакваха преговори до ранната сутрин. и този път Германия загуби.

Акцията, разиграваща се на срещата, може да послужи като материал за финансов филм на ужасите, в който имаше всичко - драма, заложници и война на изтощение.

Действие 1: Четвъртък, 19.00 ч. Бунтът на Монти.

Залата на срещата в Брюксел. Става шефът на Евросъвета Херман ван Ромпой и предлага да завършат срещата с единодушно приемане на Пакта за ръста, предложен преди срещата от Франсоа Оланд. Ван Рампой тръгва към журналистите. "Къде отиваш - пита премиерът на Италия Марио Монти, който не може да си тръгне от Брюксел без да намали лихвите по италианските облигации. Няма да се съглася с този пакт, без моите намалени лихви".

Зад Монти застана веднага премиерът на Испания Ройа.

Премиерката на Дания Шмид пита "дали сега всички сме заложници".

След няколко часа Ромпой се появи пред журналистите. "Разговорите продължават".

Лидерите на държавите от еврозоната накрая се съгласиха с предложения от Оланд Пакт за ръста. Това, според юга на Европа, е голямото постижение на срещата.

Френският пакт, чиято цел е стимулирането на ръста на европейската икономика, трябва да бъде еквивалентен на Пакта за стабилност, предложен от Германия през март. Пактът на Меркел означава свирепи икономии и контрол. В рамките на пакта няма да се прави нищо и никакво печатане на нови пари.

Френският пакт на ръст, за разлика от немския, за който вече бяха осигурени 130 милиарда евро, е само политическа декларация. Оланд преди изборите обещаваше да уравновеси икономиите, наложени от Берлин с политика, стимулираща икономическия ръст.

През нощта на 28 и 29 юни другите лидери позволиха на Оланд този успех и Пактът на ръста стана едно от приложенията към общото становище за срещата.

След 24.00 ч. от залата излизат премиерите на държавите, които не са в еврозоната. Сред тях е и нашенският пожарникар, който искаше да си тръгне по-рано, за да гледа мача Германия - Италия.

Действие 2: Петък, 1.00 ч. сутринта. Меркел се предава.

Ангела Меркел би трябвало да е била много уморена щом се съгласи при нужда страните да получават помощ от спасителния фонд (EFSF и след това ESM) без контрол и условия от страна на така наречената тройка (Еврокомисията, Европейската централна банка и Международният валутен фонд), а само на основата на общи правила, подготвени от Еврокомисията. Спасителният фонд ще може директно да помага и на застрашените банки от момента, в който еврозоната създаде наднационален банков надзор, което трябва да стане до края на годината.

Монти триумфира. Обещава, че Италия засега няма да иска помощ, тъй като банките на Испания се нуждаят от помощ веднага.

Но в по-далечна перспектива тази помощ за банките ще се окаже пълен провал. Вече се очертава бягство от страните, в които банките имат проблеми. Хората теглят своите депозити и ги внасят в по-стабилни страни. Това правят милиони гърци и испанци. Голяма част от парите вече са в немските банки.

В близко време ще бъде създаден и Наднационален фонд за гарантиране на депозитите. А това е пътят към ада, тоест най-лесният начин да бъдат заразени всички банкови системи в цялата еврозона. Тогава капиталът няма да бяга от отделните страни, а от цяла Европа. Ако еврозоната въведе обща отговорност за всички банки, тогава инвеститорите ще изчислят, че немското правителство няма да може да спаси целия европейски банков сектор и изведнъж ще се окаже, че нито един банков депозит в Европа няма да е сигурен.

Действие 3: Петък, 4,20 ч. сутринта. 3:0.

От залата излизат полуживите Ван Ромпой и шефът на комисията Жозе Мануел Барозо. Съобщават на целия свят своите "исторически решения". Но се разбира, че отново няма никакво решение, а само хаотични мерки под натиска на финансовите пазари и банките. Банките и парите са по-важни от държавите и хората. Нищо ново. Кризата е без решение в тези рамки. Този европейски елит не може да реши кризата, защото е част от нея.

Три загуби на Германия за една вечер.

Берлин не искаше да се съгласи с пряка помощ на испанските банки, но трябваше да се съгласи. Първа загуба.

Берлин беше срещу банковия съюз, защото, ако тази система изгърми, за нея ще плащат немците. Но трябваше да се съгласи. Втора загуба.

И на трето място, в същата вечер немските футболисти паднаха от Италия. Трета загуба.

Три загуби само за една вечер и драма в три действия.

Предстоят нови...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ