Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Лондон 2012: Бардакът на петте колела продължава
09.2012

Първите ми активни спомени за олимпиадите са още от 1952 г. Така че сегашната "Лондон 2012" беше 16-тата поред, която имах възможност да следя.

От онези ранни години имам и други спомени. Например, как в средата на 50-те години с други деца чакахме с часове на някогашните червени сгуриени кортове на ЦДНА, защото този "голям клуб" имаше само няколко ракети и 50-ина топки и трябваше да чакаме ред за първите уроци по тенис при Германа, който май недовиждаше с едното око.

След това отново в ЦСКА минах през футбола при Гацо Стоянов, детския волейбол, чийто първи треньор беше Митко Захариев, и през волейбола при юношите на Левски на "Веслец", където треньор беше Гигов...

Велики времена на огромен ентусиазъм, масов спорт и прекрасни треньори. По-късно избрах интелектуалната кариера, но спортът ме придружава и до днес. Така беше и със стотици хиляди млади българи от моето и следващите поколения.

И за да завърша този личен спортен увод, нескромно ще припомня, че бях първият български политически журналист, който започна да пише за недолюбвания до 80-те години у нас тенис на корт в "Работническо дело". По онова време работех в Прага и имах възможност да ударя "някоя топка" с Иван Лендъл и Томас Шмид, които направиха огромен пробив в този спорт. И даже Милко Балев се обади, но не за да ме критикува, както правеше неведнъж, когато пътувах с него по света, а за да ме похвали за написаното за тениса. Защото и той всяка сутрин "гонеше топките" на кортовете на Правителствената с Евгени Раданов.

Вероятно вече се сещате, че този увод е увертюра към тоталния ни провал и позор в Лондон 2012. Чудех се как по-младите журналисти от вестници и телевизии врещяха "България, напред". Къде по-напред, щом като България от 20 години е на ръба на пропастта.

Защото позорът на българския спорт започна след 1990 г., когато ни набутаха в система, която унищожи всичко – промишлеността, селското стопанство, науката, образованието, интелекта и затънахме в блатото на грабежа, измамите, простотията и самозаблудите, че "не ни достигна съвсем малко", че "бяхме на косъм", че "нямахме късмет".

Или че спортистите имат нужда от психолози. Какви психолози, бе? Защо нашите предишни олимпийски участници и шампиони даже не бяха чували тази дума, но въпреки това държаха малка България няколко десетилетия в първата десетка на най-олимпийските нации на планетата. Защо те нямаха нужда от психолози, пресаташета, имиджмейкъри? Защо започнаха да взимат допинг чак когато другите ги бяха изпреварили с 15 години?

Отговорът е прост – защото техният допинг беше преди всичко патриотизмът. Те се бореха, тичаха, вдигаха, хвърляха, стреляха, ритаха и така нататък, за България.

А защо днес този патриотизъм го няма? Защото хората, живеещи в България, не я чувстват своя родина. Днешна България ги ограби и предаде. Направи ги бедни роби, малки хора, лишени от избор и перспектива. Е, как могат да се съревновават за такава България, чието олицетворение станаха мутрите и простаците. Тук никакъв психолог няма да помогне.

Какво, престанаха ли да се раждат таланти след 1990 г.? Със сигурност не. Но подрастващото поколение е все по-хилаво, с тесни рамене и криви крачета. Все повече приличат на компютърни мишки. А онези, които все пак се изкачиха по спортната стълба, се чудят как по-бързо да офейкат в чужбина. Заедно с треньорите.

България вече не е допингът за нашите спортисти. Енергията и на спорта беше унищожена или разграбена.

За съжаление през последните години целият световен спорт се движи в същите рамки – на комерсиализирането, на допинга и парите.

"Лондон 2012" не беше изключение. Даже стана връх- на демонстрация на смесица от символите на британския окултизъм и така наречения "нов световен ред". За спектаклите по откриването и закриването Дани Бойл, носител на Оскар за Slumdog Millionaire, сега може да получи и титлата лорд от Елизабет ІІ, която беше представена, заедно с Джеймс Бонд, че скача с парашут. Много хора съжаляваха, че скача вместо нея каскадьорка.

От началото беше ясно, че САЩ трябва да бият китайците, а англичаните да изпреварят руснаците. Успяха. САЩ – 104 медала, от които 46 златни, Китай – 88 медала, от които 36 златни, Англия – 65 медала, от които 29 златни, и Русия – 82 медала, от които 24 златни. Балтиите срещу китайците и руснаците продължиха до края. Помагаха не само съдиите, но и допингът. Малко хора например разбраха, че на финалната среща в женския турнир по тенис Шарапова просто отказа да играе срещу Серина Уилямс, която вече има мускули като Шварценегер, израз на толерираният от години "черен спортен расизъм", с който на Запад компенсират на чернокожите тяхната ниска социална и политическа позиция и им създават илюзията за успехи.

Ясно е, че оттук нататък този бардак на пет колела с кодовото наименование "Олимпиада" или ще трябва да се самозакрие, или да легализира допинга и да премине към нов етап в олимпийското движение – на легалния допинг.

Това беше и в Лондон. Фестивал на допинг, корупция, измами и големи пари. Преди това хормонът на растежа отново се продаваше като кокаин, а фармацевтичната промишленост, специализираща се в различни стимуланти, догони оборотите на световния наркотрафик. За всеки случай тестовете се правеха избирателно, защото иначе всички спортисти не би трябвало да си отварят куфарите, а да потеглят веднага обратно към родните лаборатории.

Неслучайно не заловиха нито един американец, въпреки че само ако бяха боцнали с игличка техните плувци или спринтьори, химията щеше да тече с килограми.

Спортистите днес взимат дози, които се инжектират на състезателните коне, апликират си смес от клетки на телешки ембрион, животинска кръв, ензими и аминокиселини.

Допингът е на всяка крачка. Спортистите нямат голям избор. Или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с анаболиците, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и... смъртта след 15 години.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Олимпийският състезател развива преди всичко мускулите, а не мозъка. Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОK). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в българския парламент.

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади, който си беше въобразил, че спортът може да служи на "мира и дружбата".

Но петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също нямаше нищо общо с "античната традиция", въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

Предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина – бягане на разстояние един стадион, тоест по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята fair play е била известна и в древността. Но още тогава е имало подкупи на съдиите и измами в състезанията. Така свирепо са се биели, че след това не са ги познавали и собствените им кучета.

Идеята беше възродена през ХІХ век от група ентусиасти – Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен. Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наречен Калимармаро), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види какво е сътворил, щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба.

Наследник на Кубертен беше също барон Анри дьо Байле-Латур и продължител на великите идеи. "Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон". Сталин, за да си го върне, организира Червената спартакиада, която беше контрата на ІХ олимпиада в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-тата олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата истинска, което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от д-р Гьобелс. Берлин трябваше да докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

Масонът Бръндейдж беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец – маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години – губернатор на Барцелона, преди това – член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч "не знаеше нищо за това". Самаранч и неговата свита се правеха, че не знаят, че спортното инженерство стана промишленост, от която печелят физиолозите, физиотерапевтите, фармацевтите, биомеханиците, диетиците, психолозите. В САЩ, където допинг се използва от 3 милиона души, оборотите възлизат на милиарди долари. Същевременно се развиват и маскиращи "химията" в организма средства. Спортистите прибягват към наркотици и PFC, наричан изкуствена кръв, свързваща и пренасяща кислород, което дава фантастични резултати.

Почти във всички спортисти беше открито високо равнище на хематокрит, което е резултат на използването на ЕРО, допингиращо средство, наричано killer drug.

Списъкът на средствата, забранени от WADA, постоянно се актуализира, но експертите винаги изостават от спортистите и помагащите им фармаколози. Даже шефовете на антидопинговите лаборатории не могат да кажат, че някой е 100-процента "чист".

Заради това даже известни вече препарати могат да минат през ситото, като изкуствената кръв на фирмата Biopure. Тя съдържа хемоглобин, който се свързва с частици толкова големи, че да не увреждат бъбреците и толкова малки, че на тях да не реагира имунната система. Изкуствената кръв пренася кислорода три пъти по-ефективно от естествената, заради което инжектирането даже на малки количества рязко увеличава окисляването на тъканите. Средството действа светкавично, но със стандартни тестове може да бъде открито чак след няколко дни.

Колоездачите пък от години използват предназначената за животни изкуствена кръв оксиглобин, въпреки че е опасна за човешкия организъм.

В близко време хит ще бъде почти невъзможният за откриване генетичен допинг. Когато в началото на 2004 г. проф. Хю Суини от Пенсилванския университет съобщи, че генът увеличава мускулната маса на плъховете с 30 на сто, получи стотици писма от спортистите, готови да се подложат на терапията. Това означава, че генно модифицираните спортисти присъстваха масово на олимпиадата в Лондон.

С помощта на обработени вируси във всички мускулни клетки могат да се вкарат гени, стимулиращи техния ръст, като след операцията не остават никакви следи. Не могат да се открият и чуждите субстанции, тъй като допинговият ефект се осигурява от собствените хормони и белтъчини. Учените могат да накарат клетките да произвеждат повече от инсулиноподобния фактор за растежа (IGF-1) и еритроретин, и в близко време ще управляват растежа на конкретни мускули, за да увеличат тяхната сила.

Така олимпийската общност се състои от онези, които са успели да измамят и да не бъдат хванати, и от онези, които не са имали късмет.

Това е абсурдът на съвременния спорт. Заради това все по-често са исканията за тотално легализиране на допинга.

Но този бардак на пет колела повече не може да пътува из света и да заразява целия световен спорт. Ако олимпиадата не се промени, ще се стигне до разпадане на олимпийското движение. Но дали някой ще иска да гледа игри, на които няма да падат рекорди, отбелязвани с цъкащите в ъгъла на телевизорите буквички Or и Wr.

Разбира се, България ще продължи да ражда спортни таланти. Тя има "родова спортна памет" и е плодородна, но това плодородие се нуждае от предишната система на масовия спорт, ентусиазма и патриотизма. Това означава, че в България трябва да се възражда спорта на системно равнище – училище, клуб, федерация, национален отбор.

А ако не успеем до следващата олимпиада в Рио де Жанейро, да им изпратим наши цигани. Те със сигурност ще им отмъкнат златото...


You have read 1 of your 40 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 208, Sept. 2012
Срещу човечеството се води геотектонична война
Проектът HAARP официално е програма за изследване на високочестотната активност на северното сияние. Но неофициално тя п...
    Кръстоносният поход на Ватикана на Изток
Преди 30 години на 7 юни 1982 г. стана едно от важните събития на съвременната история. Това беше срещата на президента ...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2019, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com