Един елемент от сегашната криза на капитализма е много важен. За пръв път в моята коментаторска кариера виждам, че така наречената "световна върхушка" (елит, плутокрация, клептокрация, Нов световен ред) се сблъсква с толкова голяма криза, че на дневен ред е самото нейно оцеляване. И за пръв път тези хора са вцепенени от ужас от това, което ще настъпи.

Те не са много. Напротив. Според последни изчисления става дума за около 6000 души, намиращи се на върха на пирамидата на световната власт и богатство. Повечето са учили в престижните американски университети, други имат дипломи от най-добрите университети в Европа. Но кризата е извън мащабите на всичко, с което досега са се сблъсквали.

Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Всичко друго е второстепенно. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.

Последният път, когато елитът се сблъска с подобно нещо, но с много по-малки мащаби, започна Втората световна война. По същата логика сега светът е пред Трета световна. Въпреки че според мен тя започна още с атаката срещу Югославия и с тероризма на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Югославия беше новото Сараево, 11 септември беше подпалването на Райхстага и атаката срещу Гливице.

Вече не е тайна, че съвременният капитализъм е в агония. Съществуващата система на възпроизводство и натрупване на капитала е в задънена улица. Създадените от глобалния капитализъм производителни сили не могат да се развиват в рамките на остарялата система, основаваща се на частното присвояване на добавената стойност. Това е краят на грабежа чрез лихвата.

Потребителският капитализъм изчерпа и възможностите на околната среда и доведе планетата до екологична гибел. Деиндустриализирането на голяма част от Запада след 1980 г., както и психоисторическата и геополитическа катастрофа, са сравними отчасти с нов ледников период, отчасти с падането на Римската империя. Последствията, които ще траят десетилетия, ще променят облика на света. Обречени сме на преход през нощта.

Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Защото онова, което става днес не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.

Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията. Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.

Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изгржгдане на многополюсен свят. И задават въпроса "какво ни очаква".

Дали това ще бъде възходът на Китай, съвземащата се Русия или разпадащата се Европа? Никой не знае. Но ясно е, че САЩ повярваха в собствения мит – икономически, идеологически и политически, и не издържаха. Не издържаха по всички фронтове.

Защо американският елит извърши такива огромни грешки? Или пък те бяха неизбежни? Така е. Не става дума само за грешки, а за железните уроци на историята и логиката на човешката еволюция.

Еднополюсният свят никога не е бил нещо повече от една обикновена метафора. Реално, САЩ в нито един момент не успяха да постигнат унищожително превъзходство над останалия свят. Те сами се изпратиха в нокаут и сега висят на въжетата на ринга. И няма кой да хвърли кърпата.

В крайна сметка САЩ се оказаха един обикновен банкрут и от няколко години са в технически фалит, за да се стигне до сегашния момент на "спасявай се всеки както може".

Всъщност тази криза трябваше да се случи още през1989 г., но САЩ успяха да се измъкнат и да прехвърлят своя крах върху СССР. Но все пак някой в тогавашното Политбюро на ЦК на КПСС трябваше да се сети, че единствената държава, която не почувства предишната велика депресия през 1929-1933 г., беше плановата съветска икономика, и че по времето, когато промишленото производство на САЩ спадна с над 50 процента, безработицата им надмина 40 на сто, възходът на СССР беше безпрецедентен.

Кризата през 80-те години беше отложена. Но някои неща са наистина неизбежни.

Дали САЩ ще издържат, дали ще се разпаднат и ще се окажат още една несъстояла се държава? Не знам. Защото в днешния свят е натрупана и твърде много военна мощ и много малко разум.

Ясно е, че приоритетът в масовото производство се поема от Китай. САЩ не могат да предложат нови ценности или интелектуални импулси. Този колос на глинени крака може да рухне всеки момент – геополитически и икономически. Зад използването на силата стои традиционната англосаксонска география, предполагаща разрушаване на националните държави и национални егоизми, стара схеми, разработена и изпробана още преди векове от английската социална антропология.

Сега обаче не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта "капитализъм-социализъм", за нещо ново, неизвестно и непроучено.

Светът е на прага на преход към нова техно-промишлена и социо-културна система. Засега това са абстрактни теми. Но глобалната финансова система, която е грабеж на ресурсите на цялата планета, не е абстрактна, а е конкретна колосална наглост.

Това беше наречено ново варварство. Погледнете в каква държава живеете – вакханалия на грабежа, алчността, простотията, некомпетентността, пълен набор от всевъзможни извращения и низости.

Как да се излезе от тази зловонна яма? Даже ако започнем от утре, последствията от варваризирането ще продължат минимум три поколения. Ще трябва да преминем през историческата нощ. Да се направи това трябва да се гледа на живота трезво.

Основният въпрос сега е какъв ще бъде моделът на икономическото развитие. Моделът е нужен, но преди това ще паднем.

В това падане вече минаха няколко етапа. Първият бяха корпоративните банкрути, вторият – банкрутът на цели държави, третият – преразпределението на световните пазари. Сега е четвъртият етап – преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашите очи. Основният признак на този етап са военните конфликти. В момента имаме поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света.

Това ще бъде петият етап на кризата, който ще е...изходът от кризата.

Дали човечеството ще се качи на ново технологично равнище или ще се върне към каменната ера ще зависи от мащабите на войните и от използваните в тях оръжия.

Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.

Заради това не трябва да се бърка края на системата с края на света.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ