Проблеми на глобалната сигурност и разоръжаване

Противоречията между Русия и САЩ заради американската противоракетна отбрана (ПРО) продължават. Ясно е, че Вашингтон няма да отстъпи от своите намерения за нейното изграждане, в това число и на територията на Европа (ЕвроПРО).

Още през месец май представителите на Русия заявиха, че ако не бъде намерено решение, устройващо Москва, тя ще вземе най-остри мерки.

Какви са възможните варианти. Основният отговор, който може да предприеме Русия, е да излезе от току-що влезлия в сила Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СНВ-3). Може да създаде и потенциал за унищожение на американската ПРО с групировки от ракетно оръжие на границите с Европа.

Преди началото на Съвета Русия-НАТО, проведен в Сочи, стана ясно, че искането на Русия е по същество ултиматум - или се договаряме, или започваме реализация на ответни мерки. Тук смяната на президента Медведев няма значение, тъй като налице е консолидиране на позицията на цялото висше военно-политическо ръководство на Русия. Но в Сочи Русия и САЩ не се договориха. Всяка страна остана на своите позиции. Облаците се сгъстяват.

Какви са реалните заплахи. Основният въпрос е дали Русия ще започне реализацията на ответни мерки. Тук форсиране на събитията не е нужно, тъй като планираната ЕвроПРО в момента не е способна да застраши стратегическите ядрени сили на Русия. Намиращите се на въоръжение на НАТО противоракети SM-3 Блок IA могат да се борят само с оперативно-тактическите ракети. При това не с всички. Руският Искандер-М не е по техните сили и е извън всякаква конкуренция.

Изпробваната модификация SM-3 Блок IB има малко по-голяма далечина и височина на прехващането, но за него да атакува даже ракети със средна далечина е много сложно.

Към 2015-2016 г. американците планират да създадат нови модификации на своите противоракети. Тези ракети ще могат да прехващат цели на далечина до 1500 км и да поразяват междуконтинентални балистични ракети. Но не всички, а само онези, с далечина до 6000 км.

На пръв поглед тези ракети представляват заплаха за руските ракетни дивизии в европейската част на Русия. Техните стартиращи междуконтинентални ракети няма да успеят да отделят степента, носеща бойните блокове и да пуснат средствата за преодоляване на ПРО. Но руските ракети, стартиращи по цели в САЩ през Северния полюс от позициите на дивизиите на Владимировската ракетна армия, американските противоракети няма да могат да прехванат. Те ще трябва да ги догонват от неудобно положение. Но руските ракети, атакуващи например Англия, ще бъдат прехванати. Този вариант за използване за най-близките до Европа ракети обаче е малко вероятен. Подобни цели се отработват с други средства на ядрените сили и от други райони.

Истина е, че днес и утре американски противоракети, способни да догонят руските стратегически ракети, няма да има. Но вдругиден може да се появят. Както съобщават от САЩ, там работят по бойни глави на противоракети с няколко прехващача. Това вече е по-опасно.

Заради това Русия ще продължи своята твърда позиция на преговорите за ПРО и ще готви ответни мерки.

Какъв може да е отговорът на Русия? Той е в три наименования - "Авангард", "Лайнер" и "Неизбежност".

Във връзка с дискусията за ПРО се появиха няколко организирани "изтичания" на информация за изпитания от Русия на някои новости в областта на ядрените сили.

В края на май беше извършен обикновен на пръв поглед пуск на балистична ракета с морско базиране от борда на подводницата "Екатеринбург". Но след това стана известно, че вместо досегашната и намираща се на въоръжение ракета "Синева-2" е била изпробвана нова морска ракета "Лайнер".

Какво е "Лайнер" засега е трудно да се каже. Най-вероятно е "Синева-2" с подобрена защита срещу средствата на ПРО на началния участък и със съвършено нови бойни блокове.

Течногоривната "Лайнер" може да носи 1,5-2 пъти повече бойни блокове с малка мощност, отколкото "Булава", която може да бъде въоръжена само с 6 блока с малка мощност. Освен това ракетата "Лайнер" може да бъде въоръжена със смесен комплект от бойни блокове с различен клас мощност.

"Лайнер" превъзхожда всички съвременни твърдогоривни стратегически ракети по енергомасовото си съвършенство, тоест съотношението на масата на бойното натоварване на ракетата спрямо нейната стартова маса, приведени към една далечина на полета. Такива течногоривни или твърдогоривни ракети нямат САЩ, Англия, Китай или Франция.

На второ място, "Лайнер" по своето бойно въоръжение (4 блока от среден клас мощност) не отстъпва на четириблоковите (позволени от договора СНВ-3) американски Трайдънт-2.

Всъщност сравнението между "Лайнер" и "Булава" се дължи на стар спор в руските ракетни среди между привържениците на твърдогоривните и течногоривните балистичните ракети.

Първите сочат, че течногоривните ракетни двигатели са остарели и в тях се използват отровни вещества - гептил и амил. Те са разположени в шахти и могат да станат обект на удар от страна на потенциалния противник.

От своя страна привържениците на течногоривните ракетни двигатели твърдят, че натрупаният опит в тяхното производство е безценен и че техническите им характеристики превъзхождат твърдогоривните аналози.

Спорът не е от вчера, а от няколко десетилетия, тоест от началото на развитието на ракетната техника. Основните руски междуконтинентални ракети "Синева" и "РС-20 Сатана" са течногоривни. Горивото им е отровно и опасно. Първите поколения ракети се зареждаха непосредствено преди пуска и нерядко се стигаше до аварии и жертви. В този смисъл твърдогаривните ракети са много по-безопасни.

Заради това твърдогоривното направление получи сериозно развитие в САЩ, а след това и в ракетите "Топол-М и "Ярс", основата на неземната групировка на стратегическите ядрени сили на Русия. Във флота ще бъде приета и твърдогоривната "Булава".

Но при твърдогоривните има едно важно "но". За разлика от течногоривните, мощността на двигателя е по-малка, тоест те могат да издигнат по-малко маса и бойно въоръжение. За сравнение "Топол-М" носи една бойна глава от 500 кг, а "Сатана" - 10 тона ядрени заряди.

Но "Топол-М" не се създаваше за унищожение на цели на голяма площ, а за поразяване на високозащитени точкови цели. Прелитайки 10 000 км тя удря "мухата в окото", което компенсира по-малката мощност на носения от нея ядрен заряд.

Неотдавна беше съобщено и за нараснали доставки повече от три пъти на "Топол-М" и "Ярс" и "Авангард".

Онези, които следят тази тематика се замислиха какво е това ново наименование "Авангард". Предположението, че "Авангард" е тежка балистична ракета, която ще замени досегашната "Сатана" може да е погрешно, тъй като въвеждането на въоръжение на нов шампион в супертежката категория по-рано от 2016-2018 г. не се предвижда. От Министерството на отбраната на Русия говорят за производство на серийни изделия, тоест "Авангард" може да е по-нататъшно развитие на най-новата ракета "Ярс". Предполага се, че на нея ще липсва степента, която насочва бойните блокове към целите. Сега те ще се насочват с помощта на свои двигатели автономно. Това забива още един пирон в ПРО на САЩ. Но "Авангард" може да се окаже и шахтен вариант на същата мобилна ракета "Ярс".

"Авангард" може и да е напълно нов ракетен комплекс, работата над който се водеше в условията на пълна секретност. За "Ярс", до нейния първи пуск, също никой не знаеше. Експертите считат, че тя е само "Топол-М" с разделяща се бойна глава. Но това не е вярно. "Ярс" се отличава и с ново гориво и с много нови възли. Това е наполовина нова система.

"Авангард" пък може да се окаже напълно нов комплекс с неизвестни характеристики и възможности.

Сред споменаваните нови разработки се появява и "Неизбежност". Разбира се, това название може да не е на ракетен комплекс и да се отнася за друг компонент на ядрените сили. Но все пак звучи предупреждаващо, че ако не бъде намерено взаимноприемливо решение за ПРО, Москва ще вземе остри ответни мерки.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ