Близкият Изток

Сегашната ситуация на САЩ може да се сравни с Римската империя от времето на Траян, в началото на II век от нашата ера. Тогава от стратегическо настъпление Рим е преминал към стратегическа отбрана, започнал е да строи защитни валове и да се изтегля от някои завоювани територии, преди всичко в Близкия Изток.

Аналогията е пряка. САЩ обещават да си тръгнат от Афганистан и Ирак. Резултатите от срещата на НАТО в Чикаго на 20-21 май 2012 г. обаче показаха, че нито САЩ, нито НАТО от Близкия Изток и от Афганистан няма да си тръгнат. Не заради това дойдоха. Но ще трябва да си "отидат" от своето предишно качество и да сменят модела на управлението, за да не бъде тяхното място заето от конкурентите ЕС или Китай. Оттук е и новият модел на управление - управляем хаос, а ако не могат - и неуправляем, но пак хаос.

По-добър кандидат за създаване и поддържане на хаос в мюсюлманския свят от самите мюсюлмани - "кучетата на каишка на глобализирането по американски" те нямат и няма да намерят. И ето, виждаме как в Близкия Изток, преди всичко в негова ключова страна Египет, в резултат на така наречената "арабска пролет" на власт дойдоха ислямистите. По-точно, именно на тях прокараха пътя. Но по този път на англосаксонците бариера се оказаха две страни, където ислямистите не са нито силни, нито активни. Това са Либия и Сирия.

Либия вече беше унищожена в резултат на варварска натовска агресия. Сирия днес се намира в обсада. Нейната армия воюва с международните терористи, командвани, от техните кукловоди - англоамериканската върхушка. Сирийските "въстаници" имат съвременно високоточно оръжие, противотанкови снаряди, великолепни снайперистки винтовни и много друго оръжие, предимно турско или американско производство. Заслужава внимание появата на американските "Стингери", с които муджахедините воюваха срещу съветските самолети в Афганистан.

От края на юли ситуацията в Сирия се промени по коренен начин. Асад се сблъска с професионална щабна култура на планирането на бойните действия, на която не са способни дезертьорите от неговата армия на капитан-майорско равнище. От изтощаването на сирийската армия въстаниците преминаха към тактиката на масираните удари, вероятно от 25-30 000 контингент.

"Въстаниците" са наемници или главорези от Либия, Тунис, Афганистан и други мюсюлмански държави. Прехвърлянето им в Сирия решава за Запада и сунитските монархии в Персийския залив и други важни проблеми. Защото с този опасен човешки материал трябва някой да се занимава и да му намерят някаква работа. Иначе тези юнаци могат да ухапят господарите си.

Сирийската ситуация ясно разкрива простия факт, че международният тероризъм, с който САЩ се борят, всъщност е тяхно оръдие, създадено от тях и по техен сценарий.

В Либия задачите на САЩ и НАТО решаваше Ал Кайда. В Сирия въстаниците са командват от ислямиста Абдел Белхадж, който преди това командваше "либийските въстаници" и който е свързан с Ал Кайда.Известно е, че той е покровителстван и финансиран от Катар.

Ал Кайда е много удобен инструмент за американските, британските и израелски служби. Когато е необходимо, те ще взривят кулите в Ню Йорк и ще хвърлят вината върху Бин Ладен. Когато е нужно ще ги хвърлят срещу Кадафи или Асад. Но едва ли някой трезво мислещ може да бъде заблуден - сирийците не воюват със сирийци, а с англосаксонските елити, водещи бойните действия с ръцете на международните терористи. Те действат в Сирия като ескадроните на смъртта на Негропонте в Гватемала. "Приятелите на Сирия" сами са основният международен терорист. Много експерти и на Запад вече пишат за сходството между нападението на Буш-младши срещу Ирак и Афганистан и нападението на Хитлер срещу Полша, Холандия и Франция.

Въпросът е дали Сирия ще бъде последният рубеж пред новата, вече не световна, а глобална война. Рано или късно криминализирането на западните върхушки ще доведе именно до това.

Те се надяват, че след физическото унищожение на сирийския президент Асад и неговото обкръжение режимът ще рухне. Верен ли е този разчет е отделен въпрос. Но западният елит, след убийството на Кадафи, открито тръгна по пътя на физическото унищожение на онези лидери, които им пречат на терора. И ако по отношение на Милошевич и Саддам, бяха устроени фарсови съдилища, то Кадафи беше убит по бандитски маниер - до каква степен може да стигне озверяването и моралното падение. Но западният елит действа според принципа "той е виновен, че аз съм гладен".

Но голямото клане ще започне след свалянето на Асад. Дали е възможно това?

В момента САЩ и Израел избутват на преден план Турция, която се чувства застрашена от кюрдите в Сирия. Анкара стана жертва на своята собствена политика на неоосманизъм. Но войната за Турция, отчитайки позицията на Русия, Китай, Иран плюс кюрдите, е сложен въпрос, даже при военно-техническата подкрепа на НАТО. И Сирия не е слаба.

Заради това по-скоро трябва да се очаква, че продължението на сегашната война ще става с ръцете на наемниците, комбинирайки тактиката на изтощение с масираните удари и опити за физическо унищожение на Асад. САЩ и Англия инвестираха вече твърде много в унищожението на режима в Дамаск и ще отстъпят само тогава, когато се появи заплаха за неприемлива цена на тяхната победа. А това ще бъде евентуалната намеса на Иран на страната на своя съюзник.

Активна роля във финансирането на антиправителствените въстаници в Сирия играят Саудитска Арабия и Катар, които подписаха по този повод секретно споразумение. Поведението на саудите и на премиера на Катар ат-Тани е ярък пример за съюза на Запада със салафитите.

Каква ще е позицията на Русия и с какво е опасен евентуалният крах на Асад за Москва и Пекин.

На първо място, Сирия е единственият съюзник на Русия в целия арабски свят. Дотам стигнаха последиците от краха на СССР и появата на Горбачов, Елцин и на досегашния Путин. С краха на Асад Русия окончателно ще загуби всякакви позиции в този район.

Не става дума само за арабския свят. Русия реално може да се окаже, както се казва, на другата страна на историята. След Сирия и Иран ще дойде ред и на самата Русия и Путин. Може да се каже, че бият Сирия и Иран, но се целят в Русия. Подготовката върви по всички направления - Близкият изток, разполагането на ПРО на САЩ, придвижването на НАТО на Изток.

Сирия и Иран са пряко свързани със сигурността на Русия, те са близо до руските граници, до Закавказието и Централна Азия. Ако рухнат сегашните правителства в Дамаск и Техеран, огромната зона на управляемия хаос, контролирана от атлантистите, ще се простре от Мавритания и Магреба до Киргизия и Кашмир. Дъгата на нестабилността ще влезе в Централна Евразия, откъдето атлантистите пряко ще застрашават Русия и Китай, но преди всичко Русия. Защо Русия?

Защото в момента глобалната криза е преди всичко за контрола над ресурсите на планетата. Това се засилва и от започналата геоклиматична и геофизическа катастрофа. Става дума за затихването на Гълфстрийм, преустройството на хранителните вериги в океана и цикличността на всеки 11 500 години, планетарно устройство, което стартира в началото на XX век.

В условията на такава криза в следкризисния свят единствената стабилна и ресурснообезпечена зона за близките поколения ще бъде Северна Евразия, тоест преди всичко геопространството на Русия. Това прави територията на Русия главната геоисторическа награда на войните на Запада през XXI и следващите няколко века.

На Запад отдавна говорят, че не е справедливо Русия да притежава такова пространство и такива ресурси и че всичко това трябва да принадлежи на световната общност, тоест на атлантическите елити, организирани в ложи, клубове, ордени и други структури. Но за постигането на контрол над Северна Евразия е нужен плацдарм в Централна Азия. Американците вече присъстват там, но от контролирания от тях Близък Изток и Централна Азия ги отделят Сърбия и особено Иран. Тук фитилът на хаоса, подпален в Северна Африка, се къса и гасне. Без унищожението на тези две страни атлантистите не могат да започнат битката за Северна Евразия.

Русия вече се разглежда от атлантистите като тяхна суровинна колония, а Китай - като източник на евтина работна сила, тоест като нещо вторично. И тези вторични държави сега се осмеляват да не са съгласни с плановете на атлантистите. Това вбесява Запада, който има намерение да реши руския и китайски въпрос с помощта именно на исляма и арабите под формата на управляван хаос или на ново арабско нашествие, или на война на сунитския халифат с неверните.

Едновременно верни на своите традиции англосаксонците ще направят всичко възможно да унищожат исляма чрез неговото максимално радикализиране с помощта на уахибизма, лишаването от вътрешна икономическа и демографска сила в хода на евразиатските войни, и след това в превръщането на ислямския свят в колосално гето, лишено от ресурси и технологии. Той ще бъде раздробен на множество малки части, които ще се управляват от частни военни компании или наемници, ще изстискат от тези части останките от ресурсите им и ще ги изхвърлят на сметището на историята. Западът ще контролира точките на концентрация на ресурсите и зоните за комуникации като например почти 1800-километровия бряг на Либия на Средиземно море. Останалото ще бъде дадено на откуп на племената, клановете, криминалните синдикати, контролиращи своите части и парчета. Такива парчета могат да станат части от Саудитска Арабия, Пакистан (с отделянето на Белуджистан), Иран.

По същото време Западът ще се нуждае от надзирател в района. Това може да стане Голям Кюрдистан, единствената държава, на която могат да позволят да е по-голяма за сметка на Турция, Ирак, Иран, Сирия, Азербайджан. На територията на голям Кюрдистан, ако бъде създаден, ще се окажат и изворите на всички по-големи реки в района. А това означава, че в настъпващата епоха от дефицит от водни ресурси и войни, в ръцете на кюрдите ще се окажат, както по времето на Асирия, най-важните лостове за влияние в района. Кюрдистан може да стане основен контрольор на зоната, заменяйки в тази роля Израел, който ще бъде изтеглен на заден план и награден след свършването на досегашната "работа".

Но въпреки това перспективите на Израел в новия Голям Близък Изток са мъгливи. Не е изключено Западът, и преди всичко Англия, която стоеше зад създаването на Израел, да пристъпи към неговото демонтиране заради несъстоятелност. Естествено ще бъдат евакуирани горните 30-40 процента от неговото население, останалите ще бъдат жертвани, както евреите от Източна Европа при търговията на ционистката върхушка с Хитлер и Чърчил.

Вариантът със създаването на Кюрдистан и демонтажа на Израел не е стопроцентен, но е доста вероятен, ако се вземат сегашните тенденции. Разбира се, не става дума за близките години, а за периода до края на века.

Това опростява доста задачата на Китай и Русия около Сирия и Иран. Те не трябва по никакъв начин да позволят тяхното унищожение и трябва докрай да ги защитават.

Ще припомним, че на 7 юли руснаците изстреляха почти едновременно две междуконтинентални ракети: "Топол", за която признаха, и "Булава", за която не признаха, но американците твърдяха, че е била именно такава. Това беше някакъв сигнал в небето над Близкия Изток. Показателно, че сирийската противовъздушна отбрана получи вече и руските "Бук-М2" и "Панцир-С1". По този начин руското ръководство дава сигнали, че най-накрая схваща за какво става дума след досегашното си самоубийствено поведение. Подейства им и съдбата на Милошевич, Саддам, Кадафи и Мубарак, които повярваха на САЩ, но след това заплатиха за това с живота.

Светът живее в епохата на Третата световна война, която започна с агресията срещу Югославия. В такива времена трябва да се действа по военните закони.

Разбира се, новата ситуация се нуждае от нов международен опозиционен военно-политически блок, способен да победи агресора. Това ще бъде последната глобална война от епохата на капитализма, която за нещастие не може да бъде избегната.

Всичко това потвърждава старата максима на руския геополитик Едрихин-Ванма: "По-лошо от враждата с англосаксонците може да бъде само дружбата с тях". Заради това сега в Близкия Изток нямат друг избор - или да загинат, или да смажат главата на гадината.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ