Обадиха ми се от няколко европейски, американски и азиатски медии с въпроса: "Какво я очаква Европа през есента". Отговорът ми, че "за Европа започва страшна есен" не ги изненада. В миналото от подобни отговори не им ставаше приятно, но явно вече са започнали да мислят.

Есента наистина ще бъде страшна. Лошият досегашен сценарий с разпадането на Еврозоната преминава към още по-лош - разпадането на отделни държави, тоест разпадане по трите линии - на Еврозоната, на отделните държави и на ЕС. Ако това за Европа не е страшна есен, не знам какво може да е.

Запитаха ме: "Но, ако се разпаднат Испания, Чехия или Великобритания, значи, в ЕС ще де добавят нови членове и нещата може да вървят към новото обединение, което ще се нарича Обединени щати на Европа (ОЩЕ)?" Отговорих, че никакви европейски щати не могат да се очакват в резултат на разпадането на националните държави. Няма движение към прогрес, тоест към нещо по-висше, чрез регрес. Ако е започнало връщане към неофеодализма и новото варварство, намиращо израз и в нова раздробеност на Европа, това ще е за много дълго. Защото онова, което наблюдаваме сега е крахът на социалната, а оттам и на националната държава на Запад.

През последните месеци сепаратизмът се превръща в психопандемия. Вижте какво става по улиците на Испания, и най-вече в Каталония, или в Страната на баските. Много се мълчи и за евентуалния референдум за независимост на Шотландия, тоест за излизане от Великобритания. Не може да не правят впечатление и пронемските забежки в някои райони на Полша и Чехия.

Сепаратизмът постепенно, след като беше унищожена Югославия, придоби съдържание и набира сила. За да се разбере докъде може да ни докара най-добре е да извадим картите на Средновековието и да си спомним къде са били отделните княжества, градове и държави.

Започва следващият етап на раздробяването, този път не на империите, а на националните държави, които до вчера бяха считани за моноетнически. Но никой не говори, че и това се дължи на кризата на капитализма, който в момента демонтира и нациите и държавите.

Повече от ясно е, че никакво щастие няма да донесе пуснатият процес на сепаратизма и че ще бъде задействан механизмът на регреса. Но това милиони хора в Европа още не го разбират. Може да се каже, че масовият идиотизъм е сегашната движеща сила на историята.

Но европейците вече свикнаха в удобствата на социалната държава - високи пенсии, високи заплати и социални пакети. Но сега, заради кризата и за да избегнат краха на своите социални и финансови системи, за да намерят някакви реални източници на доходи в хазната, европейците трябва да направят две крайно неприятни неща. Първото е радикално да орежат социалните задължения на своите държави като свалят това бреме от държавните бюджети. И на второ място - рязко да намалят реалните доходи на обикновените европейци и да ги спуснат до жизненото равнище например на китайците, за да могат да си върнат поне някаква конкурентност на световните пазари.

Но дали съвременните европейски политици, плод на либералния капитализъм, могат да направят това. Изключено. Това ще е за тях политическа и икономическа смърт. Ето защо орязването на социалните придобивки става тайно. Така например в Испания, която беше доведена до границата на краха, върви с голяма сила демонтажът на социалната държава. Огромната безработица общо надминава 25 процента, а при испанците до 30 години е 50 процента. Гневът се обръща срещу властта и системата. А властта и системата са централни. Значи, може да се опита със сепаратизма, например в Барцелона, където искат да съхранят социалната държава на регионално равнище по същия път - чрез надуване на дълговете на регионалните бюджети, което води до нов процес. Докато ръстът на дълга на общодържавно равнище показва някаква тенденция към стагниране на равнището на регионите, провинциите, щатите, дългът расте с нови чудовищни темпове и обеми. И неизбежно настъпва моментът, когато регионите, сблъсквайки се с неизбежната перспектива от крах на своите бюджети и с банкрути ще се опитат да се отцепят от центъра, като не му плащат нищо. В Каталония става именно това. 7,5 милионната Каталония направи собствен дълг от 40 милиарда евро, но даже ако се отцепи няма да издържи дълго.

Заради това избухналият европейски сепаратизъм не е причина, а следствие на краха на либералната капиталистическа система и на социалната държава от европейски тип. Процесът тепърва започва.

Всъщност и това не е нещо ново. Защото самоубийството на Европа започна още през 80-те години. Това се дължеше на други причини. На първо място, европейците престанаха да раждат деца и обрекоха своите държави и системи на неизбежен залез. На второ място, Европа, както и САЩ, премина към деиндустриализиране и извеждане на промишлеността си в по-евтината Азия. Това веднага удари по бюджетните приходи и роди принудата да се правят държавни дългове. Едновременно, за да избегнат социалните сътресения, правителствата запазваха социалната държава, намаляваха данъците за корпорациите и продължаваха политиката на големи социални разходи.

Но тази политика, след краха на СССР, издържа само 20 години, докато не се надуха чудовищните балони на държавните дългове и от Европа, с изключение на Германия, не избяга основната маса от реалния сектор. И се стигна до сегашната трагедия, в която кризата премина към разпадане на националните държави със задълбочаване на демографската криза, навлизане на мюсюлманските имигранти, деиндустриализиране и ескалиране на дълговата криза.

На този фон не само да се говори, но и да се мисли за някакви Обединени щати на Европа е глупост. На първо място се появява въпросът кой ще бъде лидерът на създаването на ОЩЕ. Германия, която самата стремително остарява и губи ускорено статута на нацията на инженерите, учените и механиците, няма да може. И да воюват няма да могат, и няма да искат.

И така стигам до началния въпрос за втория елемент от започващата страшна есен на Европа, тоест разпадането на Еврозоната и връщането на света към няколко валутни зони, след очаквания крах на долара.

Да тръгнем подред.

В момента никой, абсолютно никой, не само в Европа, но и в САЩ и другаде не знае по какъв начин ще се върне икономическият ръст. А без ръст няма начин да бъдат намалени държавните дългове. Заради това премиерът на Италия Марио Монти натиска част от дълговете да бъдат отделени и да бъдат обслужвани на нивото на ЕС. Но това ще означава нов по-голям трансфер на пари от богатите към бедните държави, тоест от кредиторите към длъжниците.

Но немците не искат повече да плащат. Не само немците, но и австрийците, финландците, холандците. След последната среща на високо равнище те заявиха, че им е писнало от дълговете на юга на Европа в рамките на Еврозоната. Пазарите обаче реагираха веднага толкова лошо, че Монти тръгна да моли финландците поне да не говорят на глас онова, което мислят. До Холандия не успя да отиде, тъй като заради скандалите в Европа правителството само падна.

Вече никой не иска да дава пари на тъмно. Проблемът е в това, че страните-членки не си вярват взаимно, както и на предлаганите реформи. А това затваря кръга, защото колкото повече се отлагат някои неща, толкова разходите са по-големи. Политиците не казваха истината на своите общества. Така например в юга на Европа не казваха, че не са готови за Еврозоната, която ще ги натовари още повече, а в Северна Европа не казваха, че Еврозоната ще означава източване на огромни суми от техните джобове и името на някаква политическа илюзия за обединена Европа, обединени щати и прочие глупости.

Сега югът - Гърция, Португалия, Италия или Испания, които трябва да наложат на своите общества кошмарни реформи, се опитват да стоварят вината върху Германия. Меркел обаче няма с кого да се оправдае. От години немските политици убеждаваха своето население, че немският ръст е плод на тяхната тежка работа и посвещение. Но не им казваха, че немското чудо е за сметка на дефектите на валутния съюз.

Но и Германия започва да затъва. Така например преди 10 години немските пенсионери бяха царе в Гърция или Португалия, и с пенсиите си живееха без проблем. Днес обаче пенсиите им стигат от 1-ви до 1-ви. Нищо чудно, че вече не искат да помагат и да се посвещават.

Така се стигна до сегашната ситуация, в която, поне по теория, може да се изберат три пътища.

Първият е контролираното разпадане на Еврозоната при запазване на общия пазар. Това означава край на плановете за по-нататъшно интегриране, особено политическо. Тази теза означава, че Еврозоната и въобще валутният съюз може да бъде ликвидирана, а след това някои от по-бедните страни, които ще си върнат националните валути чрез инфлация и девалвация, да си осигурят някакъв ръст. Но и това не е просто. Никой не знае дали разпадането на Еврозоната ще стане спокойно. Известно е, че едни отново ще спечелят, а други отново ще загубят. Политиците се страхуват от този сценарий, защото никой не знае какво ще се случи, а и федералната идея няма да получи никаква обществена подкрепа.

И кой ще стане новият император на Европа? Барозу? Европейските лидери вече не искат да се срещат с него, защото искат да наложат своите национални интереси.

Въобще, както се предвиждаше, алиансите от рода на ЕС могат да функционират добре, само когато страните-членки са достатъчно подобни. А когато има огромни различия в развитието и културата, съюзът е труден или направо невъзможен. Все повече хора са убедени, че това се отнася не само за Еврозоната, но и за ЕС. Това не е евроскептизизъм, основан на примитивно равнище, а въпрос на сметки. Заради това се появи и идеята за нова ханза, тоест валутен съюз, само на Северна Европа. Технически няма да е толкова сложно. Това е вторият вариант.

Третият вариант е Европа на различните скорости и различните региони и връщане към състоянието отпреди последното разширение.

В момента реалностите са такива, че се появи някакво средновековно чудовище. Едни са в Шенген, други - не са, едни са в Еврозоната, едни бяха в НАТО, други - не. Норвегия и Швейцария са в общия пазар, но не са в ЕС. Англичаните не бяха нито в Шенген, нито в Еврозоната, но приеха свободното движение на работна сила. едни страни сътрудничат във външната и отбранителна политика, други - не.

Променят се тенденциите. Преди, сътрудничеството в една област стимулираше сътрудничество в друга. Днес е ясно, че разпадането на сътрудничеството в една област ще доведе до разпадане в друга. Така например разпадането на Еврозоната ще взриви общия пазар, тъй като ще се задвижат протекционистични процеси. Ще падне и Шенген, а след него и общият трудов пазар, тоест реално ще свърши и ЕС.

Следващият въпрос е: какво може да се спаси? В Средновековието лепилото беше Ватикана и императорът. Днес тази роля би могла да играе само Германия. Но Германия вече няма обективните възможности да движи лидерството, най-малко финансовото. Брюксел е парализиран, защото богатите трябва да субсидират бедните, а бедните да си наложат още по-големи ограничения. Но това означава смяна на системата, която се нарича либерален капитализъм. Значи, този либерален капитализъм трябва да се смени с нова система. Каква трябва да е тя обаче никой не знае. Заради това от няколко години се опитвам да налея поне малко разум в нашенските тикви. За съжаление, безуспешно.

В същата посока вървят и глобалните процеси. Като казвам "глобални", имам предвид ситуацията около долара на САЩ. Какво става там?

На първо място е решението на Федералната резервна система на САЩ за нова емисионна програма TWIST за около 900 милиарда долара годишно. През последните две години емисията в САЩ отиваше предимно за поддържане на бюджета, който от своя страна поддържаше потреблението на най-бедните жители на САЩ.

Но новата програма е насочена към поддържане на финансовия сектор за първи път от 2008-2010 г. Тъй като съвременната криза е преди всичко криза на потреблението, даването на пари на финансовите структури е безполезно от икономическа гледна точка.

Така или иначе, трябва да се обърне внимание на още едно обстоятелство. Като "нов ход" в САЩ е избран старият вариант с балоните на пазара на недвижими имоти. Един балон вече изгърмя и с него започна сегашната криза. И вторият няма да издържи няколко месеца.

Но Федералният резерв трябва да направи нещо, което се дължи на още една причина, а тя е промяна на ситуацията в самия световен финансов елит. Досегашната политика на печатане на долара е пълен провал. Ясно е, че тя трябва да се промени.

И тук вероятно се е появила идеята, за която пиша отдавна, тоест за оформянето на няколко регионални валутни съюза и съответно на няколко валути, тоест за слизането на долара от сцената и качването на други валути като финансовият елит ще се опита да печели от стария механизъм с обменните операции между независими валути. Сега ги няма, значи, някой очаква да се появят или да бъдат създадени. Количеството на тези нови зони вече може да се определи.

Зоната на долара ще обхваща САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Мексико и Англия. Зоната на еврото или на германската марка с Германия начело ще обхваща Северна Европа, латиноамериканската зона ще е начело с Бразилия, зоната на китайския юан - начело с Китай, в която, въпреки съпротивата, ще влезе и Япония, Индия е само по себе си зона.

Засега не е ясна ситуацията в Русия с рублата, и в мюсюлманския свят със златния динар, като и при двете се появява въпросът дали ще успеят да се еманципират от долара.

Поредната емисия на Федералния резерв показва, че и върхушката на САЩ вече е разбрала, че емисията практически не оказва никакво влияние върху икономиката. Въпреки това беше взето решение за емисия, което потвърждава, че не виждат нищо друго освен провалилото се вече печатане на зелени хартийки. Корабът на либералния капитализъм потъва.

В този смисъл започващият сезон ще стане и период на борба между различните геополитически центрове.

През последните години ми омръзна да обяснявам, че САЩ се градят върху долара, а доларът се гради върху продавания в долари нефт (предимно чужд и предимно от Близкия Изток). Заради това преди години беше въведен и терминът "петродолари".

Това беше и основната причина за войната срещу Ирак, Либия и Сирия, и евентуално срещу Иран.

На 6 септември обаче стана събитие, което не беше забелязано, но което е най-важното за долара, откакто изпълнява ролята на световна резервна валута. За първи път от 70-те години, когато Кисинджьр договори с краля на Саудитска Арабия в продажбата на нефт да се използват само долари, Китай реши да престане да използва долари в тези операции и да ги замени със собствената си валута - юанът. Това означава, че на 6 септември 2012 г. стана нещо, което ще повлияе върху съдбата на САЩ много повече от арабските "пролети" и "есени".

Отсега нататък всяка нация в света може да купува и продава нефт с китайски юани вместо с американски долари. Китай издига юана като световна валута и го подкрепя с най-силната в момента икономика на планетата и с най-големите валутни и златни резерви. Последствията от тази мярка ще са огромни и ще станат катализатор, който ще свали долара като резервна валута и ще промени пейзажа при световните енергоресурси.

Русия вече се съгласи да продава нефт на Китай в каквито количества поиска в юани, а не в долари. Така дуетът на двата най-мощни противници на американската геополитическа и икономическа империя се обединяват. Сега те ще контролират и новата световна валута.

Разбира се, и тук хората, които вземат решенията, знаят за какво става дума. Но за другите това събитие мина незабелязано.

Заради това нямаше никаква изненада в изострянето на териториалния спор между Япония и Китай за архипелага Сенкаку/Дядюъдао, който навлезе в нова фаза. За да няма съмнение за какво става дума, Токио съобщи, че договорът между Япония и САЩ включва и проблематиката за тези острови и че САЩ са съгласни с японската трактовка.

За Япония търговският съюз с Русия би бил оптимален, но повдигнатият от Токио териториален спор за Курилите го прави неосъществим. По този начин тази неприятна за САЩ перспектива е ликвидирана в зародиш.

Китай пък може да стане новият локомотив за японската икономика, която от две десетилетия е в кома. Въпреки огромните си постижения Китай се нуждае от технологии и е готов да ги купи от Япония във всякакви количества и с всякакви пари. Но този сценарий плаши американците, за които няма място в него. Значи, трябва да бъде провален. Конфликтът за Сенкаку ще свърши работа. Япония и Китай, въпреки че разбират цялата пагубност от влошаване на отношенията, са в затворен кръг.

Четвъртото събитие, за което у нас нищо не се чу, беше състоялата се в края на август в Техеран 16-та среща на високо на Движението на необвързаните. Отразявал съм в миналото тези срещи (последната беше в Хараре (Зимбабве) в средата на 80-те години) и знам каква сила представляват 120-те държави, обединени през 1961 г. от Тито, Насър и Неру. Това беше независима сила от НАТО и Варшавския договор. След разпадането на социализма в СССР и Източна Европа на Запад отписаха това движение, но се оказа, че е преждевременно.

В Техеран дойдоха висши представители на 116 държави - всъщност нова ООН. И всички тези държави използваха трибуната в Техеран, за да осъдят политиката на САЩ. Освен това в заключителния документ те признаха правото на Иран да развива мирния атом и на пълен ядрен цикъл.

Това пък е свързано с още едно събитие, което също остана незабелязано. Изследователите от Института за сложни системи в Кембридж представиха модел, който обяснява безредиците и бунтовете през 2008 г. и 2011 г. Главният фактор според тях беше ръстът на цените на храните. Когато индексът им, измерван с месечната продоволствена кошница, надмине условните 210 пункта, назряват социални бунтове и революции по целия свят. За милиарди хора разходите за храна са около 80 процента от дневните им приходи (в богатите страни те са 15 процента). Когато цените се качат още, за храна вече отива всичко и нещата стават страшни.

Днес този индекс е 213 пункта. По време на вълненията в Африка и Близкия Изток през 2011 г. той беше 220 пункта. Сега отново е на критично равнище и глобалните безредици могат да избухнат до август 2013 г.

Идва глад. С него идват и бунтовете. А с тях идват и войните.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ