Вектори

Войната изненадващо бързо стана реалност между Турция и Сирия. Или почти реалност.

Причините за изострянето на отношенията между двете страни ще бъдат анализирани още дълго време в зависимост от развитието на военната и геополитическата ситуация.

Рязката ескалация през последните седмици показваше, че Турция направо "налита" на война, а Сирия не предприема мерки за предотвратяване на конфликта, за да се стигне до момента, в който вече нещо наистина трябваше да се предприеме. За съжаление "международната общност", в лицето на Съвета за сигурност на ООН не правеше също нищо за умиротворяването.

И все по-ясно ставаше, че ескалацията крие нещо друго, което не е свързано с относително незначителните инциденти в приграничната зона, които вероятно бяха извършени от така наречената "сирийска опозиция" за разпалването на военен конфликт. Турските власти практически превърнаха цялата гранична полоса в плацдарм за подкрепа на сирийските метежници. Тук бяха разположени лагерите на Сирийската свободна армия, тук се готвят новите наемници за проникване в Сирия, тук работят офицерите от ЦРУ, организиращи и снабдяването на опозицията.

Последваха случайните инциденти - обстрелът на турската територия от страна на Сирия, задържането на сирийски самолет, превозващ "руско въоръжение" за Сирия. Всъщност историята знае достатъчно много примери за преднамерено организиране на такива "случайни" инциденти.

На стр. 12, 13 и 16-17 се спираме на различни аспекти от ситуацията въобще в Близкия Изток.

Защо все пак турските власти така трескаво налагат военния вариант със Сирия? Тези въпроси са свързани с други - дали САЩ и техните съюзници ще успеят да откраднат и газовите ресурси на Сирия, и дали ще допуснат Сирия да остане единствената държава в района извън контрола на братята-мюсюлмани.

Турският външен министър Ахмет Давутоглу е правителственият основен архитект на стратегията на Анкара за елиминиране на бившия съюзник, сирийският президент Башар Асад. През последните години и особено след 2006 г., Турция се превърна в новия център на глобалните братя-мюсюлмани. Според добре информирани източници преди последните избори в Турция партията на Ердоган е получила спонсорство от 10 милиарда долара от монархията на Саудитска Арабия, която е сърцето на световния джихадитски салафизъм под контрола на фундаменталния уахабизъм.

Още от 50-те години на XX век ЦРУ прехвърли лидерите на изпъдените от Египет братя-мюсюлмани в Саудитска Арабия, където стана фузия на саудитския клон на уахабизма и джихадисткия фундаментализъм на братята-мюсюлмани.

Турският отговор на изстреляния от Сирия към територията на Турция снаряд изправи двете страни пред война, въпреки че само преди една година те бяха повече от съюзници.

Опасността от война е още по-голяма, тъй като Турция е член на НАТО и атака срещу нея е атака срещу всички страни-членки, тоест вероятността от световна война е много по-близо, отколкото можем да си представим.

Необозначени самолети на НАТО пристигат в турските военни бази в Искандерум до границата със Сирия, доставяйки оръжие от арсеналите на Кадафи в Либия, както и доброволци, които имат опит в метежите. Искандерум е и база на Свободната сирийска армия, която е въоръженото крило на Сирийския национален съвет. Британски и френски офицери обучават сирийските въстаници, ЦРУ им доставя комуникационно оборудване и разузнавателни данни.

Незабелязан остана и друг факт, че в деня, в който турската армия предприе непропорционален отговор на атаката от сирийска територия, израелските сили за отбрана започнаха акция, която трябваше да отвлече вниманието на Сирия от Турция и да създаде ужасния за Дамаск сценарий за война на два фронта. Израел струпа значителни сили на стратегическите Голански възвишения.

Но тук се появява и друг въпрос: защо Израел иска да се отърве от "врага, когото познава", тоест от Башар Асад, и на негово място да дойде друг, много по-опасен съсед, контролиран от братята-мюсюлмани? Нали тогава Израел ще бъде застрашен от братята-мюсюлмани и от юг, и от север, а вероятно и скоро от Йордания.

Защото отново става дума за геополитика, на първо място за газ и нефт.

Основният въпрос тук е какво може да съюзи Турция, Израел, а от друга страна Сирия, Иран, Русия и Китай в тази смъртоносна конфронтация за политическото бъдеще на Близкия Изток. Отговорът е геополитиката на енергията, по-точно битката за контрола над добива и транспортирането на природния газ, което засяга не само Близкия Изток и Русия - като производители, но и ЕС и Китай - като потребители.

Природният газ стана "чистата енергия" и най-добрият заместител на въглищата и ядрената енергия в ЕС, особено в Германия, която прекрати ядрената си енергетика след катастрофата във Фукушима. Природният газ е много по-безвреден за природата по отношение на емисиите на CO2. Той е единственият реален начин за правителствата на Германия, Франция, Италия и Испания да намалят вредните емисии до 2020 г. Газът излъчва 50-60 процента по-малко вредни газове от въглищата. Освен това газът остана и основен енергиен източник.

Огромни газови залежи бяха открити в Катар, Израел и Сирия, комбинирани с превръщането на ЕС в най-големия световен газов пазар. Това пося семената на сегашния сблъсък в Сирия.

През юли 2011 г., когато дестабилизиращата операция на НАТО и монархиите от Персийския залив срещу Сирия вече вървеше с пълна сила, правителствата на Сирия, Иран и Ирак подписаха исторически договор за изграждане на газопровод, който остана незабелязан от западните медии. Тръбата, която ще струва 10 милиарда долара, и ще бъде построена за 3 години, ще тръгва от иранското пристанище в близост до газовия залеж Южен Парс в Персийския залив, до Дамаск в Сирия, през територията на Ирак. Иран има планове да продължи тръбата от Дамаск до средиземноморското пристанище на Ливан, откъдето ще стига до пазарите на ЕС. Източникът ще бъде Южен Парс, огромен залеж, разделен между Иран и Катар в залива, който поне засега е най-големият залеж в света. Реално новият газопровод ще бъде шиитски - от шиитски Иран, през шиитските територии на Ирак до приятелския алавитски режим в Сирия.

За да стане геополитическата драма пълна Южен Парс лежи в средата на териториалното разделение в Персийския залив между шиитски Иран и салафитски Катар. В Катар е центърът на американското Централно командване на Пентагона, и на експедиционни въздушни корпуси. Катар е приютил антисирийската телевизия Ал Джазира, която бълва пропаганда над целия арабски свят, и е тясно свързан с американското и натовско присъствие в Персийския залив.

Катар също има свои планове за газовите залежи в Залива и не иска да ги дели с Иран, Сирия или Ирак. Катар няма никакъв интерес в прокарването на споменатия газопровод Ирак-Иран-Сирия, който ще бъде напълно независим от Катар и от транзитните пътища през Турция, по пътя към ЕС. Катар прави всичко възможно да саботира тази тръба, в това число въоръжавайки сирийските метежници, много от които са джихадисти, изпратени от Саудитска Арабия, Пакистан и Либия.

Друга причина за намерението на Катар да унищожи газовото сътрудничество между Иран, Ирак и Сирия са откритите през август 2011 г. големи газови залежи в Сирия, в близост до пристанището Тартус на Средиземно море, в което Русия поддържа база и инсталации за обслужване на своя флот. Износът на ирански или сирийски газ за ЕС ще минава през това пристанище. Според последни оценки сирийските залежи са по-големи от залежите на Катар.

Емирът на Катар пък има намерение да изнася своя газ по тръба през Йорданското пристанище Акаба. Режимът на братята-мюсюлмани в Йордания и Сирия, подкрепян и от Катар, ще променят цялата геополитика на световния газов пазар в полза на Катар и във вреда на Русия, Сирия, Иран и Ирак. Това ще бъде и силен удар срещу Китай.

Ясно е, че Катар и американските и английски компании, действащи в тази минидържава, ще направят всичко възможно, за да убият тръбата Ирак-Иран-Сирия. Още повече че Иран и Ирак са твърдо срещу смяната на режима в Сирия. От своя страна, появата на братята-мюсюлмани в Сирия ще направи преминаването на газопровод от Катар много по-реално с евентуално разклонение и към Турция.

Ново усложнение дойде и от неотдавна откритите големи залежи от газ в шелфа на Израел. Залежът "Тамар" ще започне да дава газ до края на 2012 г. Той беше открит през 2010 г. в района, наречен от геолозите Левант. Израел откри и гигантски газов залеж във водите, които счита за своя ексклузивна зона. Откритието е на 84 мили западно от пристанището на Хайфа, на дълбочина три мили. Наречено беше Левиатан и според американски оценки съдържа 16 трилиона кубометра газ, което го прави най-големия дълбоководен газов залеж в света и според прогнозите ще задоволи газовите нужди на Израел за 100 години. От Тамар и Левиатан Израел ще може да изнася и големи количества към ЕС. Но в Тел Авив не искат Сирия, Иран и Ирак да бъдат съперници в износа на газ към ЕС. Това обяснява защо режимът на Нетаняху подпомага метежниците в Сирия. Но братята-мюсюлмани в Сирия ще са възможно най-враждебните съседи на Израел, който не е заинтересован и с преминаването на газ от Катар през Сирия и Турция. Турция, от своя страна, не е заинтересована в изграждането на газова връзка от Израел през Гърция към ЕС.

САЩ открито подкрепят братята-мюсюлмани в арабската пролет и искат Турция да ескалира военната интервенция в Сирия.

САЩ правят всичко възможно да останат невидими в конфликта заради президентските избори. За Русия обаче това е въпрос на "живот и смърт", тоест за бъдещето на нейното най-ефикасно досега геополитическо оръжие като водещ доставчик на газ за ЕС. "Газпром" вече пусна двете нишки на "Северен поток" в Балтийско море. Предстои прокарването на "Южен поток". "Газпром" има планове да увеличи доставките на газ за Европа през 2012 г. с 12 процента до 155 млрд. кубометра. Сега той контролира 25 процента от общия европейски газов пазар и с "Южен поток" ще достигне 30 процента.

С Асад Русия ще играе важна роля и в развитието и добива на сирийски газ. Израел, теоретично, в определен момент може и да подкрепи руско-сирийско-иракски-ирански газов консорциум. Турция, която в момента е затънала в сблъсък между Ердоган и президента Гюл, зависи в 40 процента от доставките на руски газ и рискува срив на икономиката, ако се стигне до изостряне с Москва. Турция е в лоша позиция, тъй като срещу нея отново се разиграва кюрдската карта, зад което стоят САЩ и Израел, срещу което Анкара трябва да реагира в Ирак и Сирия и по този начин да скъса със своите естествени съюзници.

Това означава, че битката за бъдещия контрол над Сирия е сърцето на огромна геополитическа война. Нейното решение ще има големи последици за световния мир или за безкрайно кръвопролитие. Газът може да стане спусък на войната, която вече е до границите на България.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ