Китай

На 8 ноември ще започне XVIII конгрес на Китайската комунистическа партия. Вероятно това ще бъде най-важното международно събитие за 2012 г.

Какви ще бъдат решенията на конгреса за насоките за развитие на Китай, които в голяма степен ще определят и развитието на целия свят през близките десетилетия? Това са въпроси, които имат и влияние върху геополитиката на Изтока и Запада.

Неслучайно сегашното изостряне на отношенията между Япония и Китай стана именно в навечерието на конгреса на ККП. Същото може да се каже и за изострянето на териториалните спорове в Южно-Китайско море.

Това пък поставя следващ въпрос - кои ще са враговете и приятелите на Китай през настъпващите години.

Онова, което направи впечатление през отминалите месеци, беше изострянето на персоналната и идеологическа битка във висшето ръководство на компартията на Китай. Както вече писахме, от нея пострада най-много известният партиен лидер Бо Силай. След процеса над неговата жена и над началника на милицията в Чунцин дойде ред на самия Бо, който беше обвинен в корупция. Последва и изключване от партията.

От една страна, разправата с групата на Бо Силай, чиито подробности вероятно никога няма да видят дневна светлина, е израз на рутинна борба за власт, както навсякъде по света. Но за Китай тя има и още един израз - че китайското ръководство, осъзнавайки огромните опасности, които очакват Китай, предварително елиминират онова, което считат за баласт (тоест идеологията на групата на Бо Силай), и залага на максимално сигурния, поне от тяхна гледна точка, сценарий за планиране на действията и отстраняване на евентуалните "смущения". Китай навлиза в период на колосална турбуленция. От всички водещи страни на света той е може би най-уязвим от изострящата се световна криза и от евентуална нова световна война.

Едновременно Китай прави огромна стратегическа маневра и иска да пренастрои своята износноориентирана икономика към задоволяване преди всичко на колосалното потенциално вътрешно потребление на 1,5 милиарда китайци. Но това ще става в условията на критична зависимост на Китай, както от доставките на суровини, така и от съществуващите външни пазари.

Досега Китай, представляващ една от най-древните запазени цивилизации, оцеляваше благодарение на своята консервативност. Реално Китай беше планета сам за себе си. Страшното китайско проклятие "Дано да живееш в епоха на промени" носи в себе си и голяма част от същността на китайската цивилизация, базираща на консерватизма, традициите и китайския национален интерес.

Изправен обаче пред необходимостта да оцелее в рязко променящия се свят (особено след краха на СССР) Китай избра стратегията на Дън Сяопин. Според едни анализатори това беше огромен успех, според други - катастрофална грешка. Така или иначе, проблемът е в това, че Китай, след като стана фабриката на световната икономика, стана зависим от външните източници на най-важните ресурси. По този начин Китай е заинтересован в запазването на статуквото и всякакви резки промени в него могат да са фатални.

От друга страна обаче сегашната криза е най-голямата в историята на човечеството. За съжаление, човечеството досега нито веднъж не е успяло да преодолее подобни кризи в миналото, освен чрез глобален конфликт. Така беше и с първата и с втората световна войни. Войната решава две задачи за капитализма - унищожава или деструктурира произведения по-рано продукт, здания, съоръжения, фабрики, инфраструктура, които струват огромни пари и по този начин чисти "строителната площадка" за ново строителство, производства и стоки.

Втората задача, която войната решава за капитализма е рязкото снижаване на социалните разходи и поевтиняване на работната сила. Част от населението измира, другите, за да оцелеят, са съгласни на каквато и да било работа и на всякакво заплащане, дори най-минималното.

Войната решава и третата задача на сегашния либерален капитализъм - унищожаване или нулиране на предишните дългове. А те сега са колосални и са неизплатими. Друг начин няма освен война или фалит на цялата система. Войната има и предимството, че длъжници стават онези, които са влезли първи в нея, а кредитори, онези - които са успели да спечелят от нея.

От тази гледна точка, сегашната криза за Китай може да е катастрофална при всеки от посочените по-горе сценарий.

Китай, който в момента има износноориентирана икономика, по време на предстоящия глобален конфликт ще се лиши от външния пазар. Но и да спечели от войната няма да може, тъй като няма суровини за износ. А желаещите да спечелят от войната са доста и без Китай. На първо място са САЩ. При тях ресурсите - вътре и в Близкия Изток - са наред. Военната промишленост вече работи с пълна сила. Технологиите им се съвземат.

Ако Китай влезе в съюз с Русия и Иран, той ще се лиши от външни пазари, които се намират в страните от другата коалиция, начело със САЩ и Европа. Да се свърже с тях срещу Русия и Иран Китай също не може, тъй като ще се лиши от достъпа до суровините. При всяко развитие на събитията всички натрупани досега американски дългове ще се превърнат в прах и Китай ще излезе от войната беден и изтощен, даже ако бъде на страната на евентуалните победители.

Да се предположи, че китайското ръководство не разбира ситуацията е направо нелепо. Заради това в момента изключително важно е какви решения ще вземе за краткосрочна и дългосрочна перспектива.

Елиминирането на групата на Бо Силай показва, че нямат време на сантименти към миналото. Нещата са много по-важни. Става дума за съдбата не на няколко ръководители, а на цялата страна.

Но аферата с Бо Силай в навечерието на конгреса показва, че китайското ръководство не е напълно единно, че в него има (или имаше) няколко тенденции, които влязоха в остра схватка. Дали Бо Силай олицетворяваше връщане към миналото и маоизма, не е ясно. Но ясно е, че много по-важен е друг проблем, който едва ли ще подлежи на преразглеждане и ревизия в обозримо бъдеще. Това е дилемата кой е враг и приятел на Китай. Но преди всичко враг.

Може би най-достоверният отговор в навечерието на конгреса даде вицепрезидентът на Академията за обществени науки Ли Шенмин. Това е "ковачницата" на партийните кадри и основна структура, отговаряща за теорията на развитието на страната, тоест висшето ръководство, което не представлява други интереси, освен китайските.

Ли Шенмин има едно предимство, че му е позволено да говори на глас неща, които висшето китайско ръководство не казва, но се подразбира, че иска да каже.

Какво каза Ли Шенмин? "…САЩ, в сляпа самоувереност, насочиха острието на атаката срещу две държави - Русия и Китай. Бившият помощник на министъра на финансите на САЩ Пол Робъртс неотдавна публикува статия, в която се казва: "Фактите никога не са били толкова очевидни: двете партии във Вашингтон насочиха острието на своите атаки срещу Русия и Китай. Засега не е ясно дали целта на САЩ е унищожението на тези две страни или довеждането им до състояние, в което те няма да могат да се противопоставят на глобалното доминиране на Вашингтон. Ние считаме тези две твърдения за верни. Неутрализирането на възможностите за противодействие на Русия и Китай е цел на САЩ на дадения етап, а разрушението на тези две страни - задача максимум. В този стремеж американците се ръководят от наличието в Русия на най-богатите ресурси и мощен военен промишлен комплекс, както и от огромния пазар и икономически потенциал на Китай."

Иначе казано, китайското ръководство си дава сметка какво бъдеще на Китай е отредено в плановете на САЩ и нямат по този повод и най-малката илюзия. Китайците оценяват реално и своите възможности. "Растящ икономически потенциал" на Китай, на първо място, означава все още недостатъчен за открито противопоставяне на тези планове.

Нещо повече. Ли Шенмин пише, че китайското ръководство отлично разбира цената, която трябва да плати страната, за да стане световна производствена фабрика: "Неолиберализмът, налаган от Запада начело със САЩ, има своя срок на "събиране на урожая", след 3-5, максимум 10 години. Това сътрудничество може да продължи още няколко години. Но когато се изчерпи потенциалът на това "взаимоизгодно сътрудничество" и настъпи срока за "събиране на урожая", конфликтът ще бъде неизбежен..."

Това означава, че, според прогнозата на китайските експерти, следващият 5-годишен срок ще бъде последният мирен отрязък от време преди бъдещия глобален конфликт, в който ще взимат участие всички, в това число и Китай. И нямат абсолютно никаква илюзия кой ще бъде противникът на Китай - САЩ и Западът.

Китайците ясно си дават сметка кой е техният враг. Заради това китайското ръководство е заинтересовано в търсенето на съюзници. Ако не ги намери, ще тръгне срещу врага и сам. Въпросът в този случай е дали Русия и Европа ще могат да убедят Китай, че са подходящи за съюзник, тъй като имат същия враг - САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ