"Перегрузката" между Русия и САЩ умря. Сега въпросът е какво идва на нейно място - нова студена война или камуфлирана атака на Запада срещу Русия по две линии: така наречената "нова Хазария" и "салафитско-уахабитския Коминтерн".

И дали Русия ще се противопостави с нов сталинизъм.

В този контекст заслужава внимание една незабелязана новина. Най-накрая Михаил Горбачов ще бъде изправен пред съд в Русия, защото не е изпълнил своите задължения като президент на СССР и е допуснал разпадането на поверената му държава, тоест извършил е висше национално предателство. Според самия Путин, разпадането на СССР беше "най-голямата геополитическа катастрофа на XX век". Обвинител срещу Горбачов е Профсъюз на гражданите на Русия, които са разработили механизъм за процес срещу бившия президент. Подобни процеси срещу Горбачов за организирането на държавни преврати и неизпълнения на договорни задължения на СССР към политически и военни съюзници, в това число и България, се подготвят и в някои бивши социалистически страни. Характерно е, че даже световно известни юристи отбелязаха, че станалото в България след 1990 г. е нелегитимно както от вътрешна, така и от международна гледна точка и че една "кръгла маса" не може да отмени Конституцията на НРБ, нито пък свикано от нея "Велико народно събрание". По-просто казано, НРБ продължава да съществува като субект.

Ще припомним, че точно преди 26 години, през месец октомври 1986 г. Михаил Горбачов, който тогава беше генерален секретар на ЦК на КПСС, съпровождан от външния министър Шеварднадзе и основния идеолог на перестройката Александър Яковлев, се срещна в Рейкявик с президента на САЩ Роналд Рейгън и с неговия екип. На заключителната пресконференция Горбачов, изпаднал в присъщата му логорея, дълго, напоително и вдъхновено, напълно в духа на "новото политическо мислене", съобщи, че САЩ "оттук нататък не са смъртен враг на СССР" и че това е "краят на Студената война". Но след като се върна в СССР, пак в неговия стил, направи точно обратния извод - САЩ искат икономически да изтощят СССР с надпревара в най-новите и най-скъпоструващи космически въоръжения. Очевидно съдържанието на американската "кутия на Пандора" със секретните доктрини NSDD-32, NSDD-66 и NSDD-75, както и цялата задкулирсна геополитика на САЩ спрямо СССР, не бяха тайна за ръководството на СССР.

Всъщност към 1986 г. тези доктрини вече действаха от четири години. Междувременно през 1982 г. съветникът на Рейгън по националната сигурност Уилям Кларк организира среща на президента на САЩ с римския папа Йоан Павел II и беше постигната историческа договореност Ватикана да подкрепи Белия дом срещу атеистичния СССР, тоест срещу "империята на злото", която е и най-опасният враг на католицизма. По този начин папата обяви идеологически кръстоносен поход срещу социализма, като се започне от Полша, Югославия, Балтика и Балканите, и накрая СССР.

Впрочем, геополитическата атака не беше само срещу СССР и неговите съюзници. В доктрината беше обозначен и ориентирът към достъпа до външните пазари, до чуждестранни енергийни и минерални ресурси, и към "неподконтролните пространства и океани". С други думи, САЩ, още тогава, издигнаха доктрината за монопол на силата. Имаха причини. Капитализмът вече беше изчерпан, а "американската мечта" - избледняла. Левите идеи побеждаваха по света и в Европа, на първо място във Франция и Италия. Едновременно СССР и Западна Европа изграждаха нови връзки. На 12 август 1970 г. СССР и ГФР подписаха нов договор. Сключваха се и крупни сделки. Западногерманският Рургаз и Союзнефтекспорт се договориха за доставка на ФРГ на 120 милиарда кубометра срещу 2,4 милиона тона стоманени тръби с голям диаметър. СССР вече беше изпреварил САЩ по брутен продукт, възлизащ на 2,2 трилиона долара, бяха изравнени и разходите за отбрана.

И след смъртта на Леонид Брежнев на 12 ноември 1982 г. икономиката на СССР продължи да се развива, без да забавя темповете. Тогава, през 1982 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън, който според американските интелектуалци беше "един тъпак", започна "невъзможната мисия" за спасяването на САЩ и капитализма чрез стимулиране на потреблението, тоест кредитния капитализъм, и необузданото печатане на долари.

Промени се и стратегията срещу СССР. След като разбраха, че с външни преки атаки не може да бъде победен, започнаха разрушаване отвътре, най-напред като разклатят неговата икономика. В рамките на директива NSDD-32 тази задача беше възложена на директора на ЦРУ Уилям Кейси и на секретаря на отбраната Каспар Уайнбъргър. А Рейгън продължи да обвинява и заплашва СССР. В Москва повярваха в заплахата от така наречените "звездни войни" на Рейгън, които бяха пълна фантасмагория, и увеличиха разходите за отбрана.

Освен това САЩ и Саудитска Арабия започнаха да финансират моджахедините в Афганистан. САЩ разшириха разузнавателната и пропагандна дейност, а саудите даваха парите. В резултат, военните разходи на СССР достигнаха 19 процента от брутния му продукт.

Саудите проявиха и самоинициатива и започнаха атака срещу валутните постъпления на СССР, които идваха предимно от износа на нефт. В резултат на съвместната им задкулисна операция с американците нефтът, който през 1980 г. струваше 30 долара за барел, падна през 1986 г. до 17 долара.

Третият удар американците нанесоха на промишлеността на СССР. На 19 януари 1982 г. на тайна сбирка на КОКОМ - организацията за контрол над износа за СССР, беше разработена стратегия за ембарго на новите технологии и компоненти. Доставяха вместо тях фалшиви или частично фалшиви данни и информации. "Проверени" предприятия започнаха да продават на СССР проекти и технологични разработки, които фактически насочваха съветските инженери далеч от научните постижения в областта на компютърните схеми, газовите турбини, нефтосондирането, химическите технологии. Загубите бяха многомилиардни. Това бяха сериозни удари, но още не бяха смъртоносни.

Те се появиха с идването на власт на Горбачов. Икономическата ситуация при този игнорант се промени коренно. Заради пълното му управленско безхаберие Кремъл не можеше да реагира адекватно на продоволствената заплаха. Вместо работа в промишлеността и селското стопанство, започнаха да взимат кредити от чуждестранните банки и с тонове да продават златото на СССР. Тази огромна страна, подобна на самолет, който се управлява от неумел пилот, попадна в "тирбушон" и започна лавинообразно да се разрушава отвътре и отгоре надолу. Това ставаше много бързо.

През октомври 1986 г. Горбачов замина за Рейкявик като просяк с надеждата, че САЩ и Западът ще му помогнат. Тачър вече го беше оценила и с радост съобщи, че "с този човек може да се прави бизнес". Как да не може?

Това беше началото на края. Последва още по-съкрушителният период на Елцин и идването на власт на Владимир Путин, който с цялата спорност на своето управление като президент, премиер и пак президент, доста неочаквано преди няколко седмици Путин призова руснаците към "модернизация както по времето на Сталин".

"На Русия е нужен пробив в модернизирането на отбранително-промишления комплекс, сравним с реформите на 30-те години в СССР" - каза Путин на заседание на Съвета за сигурност в разширен състав.

Всъщност това не е изненада. За експертите, които следят съвременна Русия е ясно, че без рязък скок напред сривът, наследен от Горбачов и Елцин, няма да спре и Русия ще се смъква напълно в пропастта на либералния капитализъм.

И веднага започна да се прави паралел между Путин и Сталин и ситуацията, в която днес е Русия, и СССР по времето на Сталин.

Темата е сложна и ще се спираме на нея и в бъдеще. Но за да бъде разбрана поне частично, тогавашната модернизация, наложена и осъществена от Сталин през 30-те години на XX век, беше строена върху много сериозен мобилизационен социален проект, който от своя страна се опираше на идейната основа на цялото общество. В онзи момент цялото общество разбираше накъде върви държавата, виждаше и крайната цел и пътищата за постигането на целта. А елитът знаеше, че за постигането на такива глобални исторически цели беше необходима всеобща мобилизация. Технологическият пробив, индустриализирането и развитието на военнопромишления комплекс беше само част от тази обща картина. Ясно е, че днес, без този фундамент, построяването на такъв комплекс е просто невъзможно. И както елитът, така и руският народ не са готови за такъв скок. Преди всичко народът, който е основен ресурс, с чиято помощ Русия е излизала от сложни исторически, политически и военни ситуации, винаги се е справял със ситуацията, даже когато страната е била на ръба на съществуването. Елитът в миналото винаги е бил само надстройка.

Днес обаче руският елит е пораженчески и предателски. Метастазите на Горбачов и Елцин не са изрязани и поражението е фонът на неговото съществуване.

Путин със своето криволичене заседна в тясно място, в което елитът не му дава възможности за маневри, разрушава всяко негово действие и начинание, саботира всякакви негови исторически декларации, които той периодично прави, но които нямат продължение, защото елитът не е готов за мобилизационни действия и иска да запаси статуквото, тоест перманентното разпадане и грабеж в собствена полза за безкрайно дълъг период.

Ако се върнем към опита от 30-те години, Сталин, когато обяви всеобща мобилизация и индустриализация, започна именно от чистката на елита. тъй като времената бяха жестоки и мерките не бяха най-хуманни. За да направи нещо подобно Путин трябва да започне от чистка на елита. Разбира се, методите няма да са като при Сталин, но трябва да са категорични и стигащи до дъното на проблема. А той съдържа и битка с така наречения "проект Нова Хазария" в съвременния му вариант и с проекта "салафитски-уахабистки Коминтерн" като и зад двете атаки са САЩ, Англия, Израел и Саудитска Арабия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ