Третата световна война вече е започнала. Не съм първият, който през последните месеци твърди това.

Ще отида по-далеч. Ситуацията в Сирия може да се сравни с увертюрата към Втората световна, тоест с гражданската война в Испания, на чиято територия се сблъскаха почти всички основни играчи, които няколко години по-късно вече директно воюваха на Източния и Западния фронт.

Подобна е и ситуацията в Сирия, която след време може да се окаже, че е била началото на Третата световна война. Всъщност в Сирия е налице всичко необходимо не само на пълномащабен локален, но и глобален конфликт.

На първо място в тази война вече са обвързани всички регионални страни. Катар и Саудитска Арабия изпращат свои наемници и метежници за войските на "опозицията". На територията на Сирия действат специални подразделения на САЩ, Франция, Великобритания. Турция готви мащабна агресия.

От друга страна, в изпълнение на съюзнически договорености, в Сирия от няколко месеца действат въоръжени части от Иран. Става дума за елитния Корпус на стражите на иранската революция. На територията на Сирия Русия има военна база в Тартус. Вероятно присъстват и военни съветници и десантни руски части. Същото може да се предполага и за Китай.

И кой ще каже, че Третата световна не е започнала? Обратното. Тя е започнала, но още не е достигнала горещата си фаза, която ще обхване териториите на много държави, в това число и на България. Неслучайно тези дни Русия проведе първите от десет години пълноценни учения със своите стратегически ядрени сили. Те бяха определени като "планови", но съвпадението им със събитията в Близкия Изток със сигурност не беше случайно. Ясно е, че в Москва са стигнали до извода, че когато до границите им се гърми по всички направления и военните действия ескалират до междудържавно равнище, подобна ядрена аргументация няма да е излишна.

В миналото неведнъж писах, че понятията Трета или Четвърта световна война са много спорни. Информационната война и киберпространството станаха главен инструмент и бойно поле за международните конфликти през XXI век. Пропагандата, агитацията, лъжата и полуистината в голяма степен бяха използвани и донесоха победа на САЩ в Студената война, която от много анализатори, в това число и от мен, се счита като състояла се вече Трета световна война. Водена между двете системи почти 50 години тя беше завършена с помощта на злокачествения пропаганден и идеологически вирус "демокрация", станал главно оръжие на Запада.

Но даже ако под Трета световна война се разбира глобален ядрен конфликт, вероятността от нея не е изчезнала. Напротив. Ядрено оръжие вече беше използвано по време на войната срещу Ирак, в бомбардировките на Югославия и Афганистан и последното "природно бедствие" в Япония. Разбира се, двете основни ядрени сили внимават да не се стигне някъде до пряк сблъсък и ядрена ескалация.

От тази гледна точка безспорни са няколко неща.

На първо място Студената война беше непосредствено продължение на Втората световна война и само благодарение на успешните действия на тогавашното съветско ръководство тя не стана гореща след 1950 г. Но огромна част от научния и военен потенциал на нацистка Германия замина за САЩ, където продължиха да се занимават със същите задачи, над които се трудеха по времето на Третия райх. Това е неофашистката същност на западната демокрация, както и нейното сътрудничество с най-радикалните и ретроградни сили.

Същевременно Втората световна война беше непосредствено продължение на Първата, тъй като тя не реши фундаменталните противоречия между държавите и това беше очевидно още при подписването на Версайлския договор. Ето защо Първата световна война постави началото на войни със световен мащаб, обхващащи няколко континента едновременно, заради което получиха и своето название. Реално това е перманентна столетна война, чийто край не се вижда, но чиято заключителна фаза се приближава.

Същите фактори сега действат и в Близкия Изток. Сегашната сирийска война е резултат на столетната история на англо-американското вмешателство и подстрекателство. Историята на западните манипулации в арабския свят е от началото на XX век, което имперска Британия се опитваше да прекрои картата на Близкия Изток. Тя правеше това заради нефта, заради търговските пътища и за да пречи на Русия и Китай. В съюзничество със САЩ, Британия плетеше интриги за сваляне и отстраняване на неудобните режими и лидери.

След Втората световна война президентът Айзенхауер помоли Лондон да разработи "качествен план за разделението на арабите". И в началото на 60-те години арабите се оказаха разделени наполовина. От едната страна бяха светските националистически или социалистически режими в Египет, Сирия, Либия и Ирак. От друга страна - прозападните ретроградни уахабистки монархии в Саудитска Арабия, Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. През 50-те, 60-те и 70-те години САЩ и Англия предприеха редица операции за дестабилизиране или унищожение на светските арабски държави. Те нахлуха в Египет, но се провалиха. Последваха два атентата срещу Насър, но се провалиха. Те се опитаха да разпалят две революции в Сирия, които също се провалиха. Заради това в Сирия сега американците продават старо вино в нови бутилки, на чиито етикети само са сменени датите.

Сега обаче действа и нов елемент - добивът и транспортирането на енергоносители. Газопроводите между Иран, Ирак и Сирия ще дадат импулс на техните икономики. Това трябва да се предотврати, защото над САЩ и Запада е надвиснала най-страшната в тяхната история криза.

Основните фактори продължават да действат.

На първо място, западната икономика продължава да затъва в дълга рецесия, от която едва ли ще се излезе през следващите 20-30 години. С глобалното разпространение на неолиберализма световната икономика беше изправена на ръба на пропастта.

На второ място, още по-сериозната финансова криза тепърва предстои, а оттам и още по-мащабната социална и икономическа криза в целия свят.

На трето място, западният свят, начело със САЩ, отчаяно залага само на военната сила.

На четвърто място, САЩ, в своята самоувереност, насочиха атаките си срещу Русия и Китай, като целта е тяхното унищожение или довеждане до състояние, в което те няма да могат да се противопоставят.

На пето място, неолиберализмът, налаган от САЩ, е с хоризонт от максимум 10 години. Щом като той изтече, дълбоките икономически дисбаланси ще донесат още по-големи глобални сътресения.

На шесто място, със задълбочаването на световната криза ще се възобновят и задълбочават всички спящи и спорни конфликти на религиозна основа, за суверенитет и икономически интереси.

Светът е на прага на огромни сътресения и всеки момент нещо може да изгърми.

Разстановката на силите в навечерието на новия глобален сблъсък вече в общи линии е ясна. Заради тези причини елитът на Западния проект е в състояние, което по аналогия с шахмата, е цугцванг, тоест всеки ход само влошава ситуацията. Най-вероятно до 2014 г. (или най-късно до 2020 г.) елитите на съвременния западен свят ще бъдат изправени пред съда на историята. Това означава, че ни се падна да преживеем свой вариант на ада от 1929-1945 г.

Кой ще оцелее?

Отговорът е ясен: който все пак е успял да запази здрав разум и не се е разболял от либералната параноя, който не е страдал от идиотизма на постиндустриализма и е строил реалния сектор в промишлеността и селското стопанство, който не само е потребявал, но е инвестирал в производството на стоки за своя вътрешен пазар и т.н. Но преди всичко, който упорито се е учил и е раждал деца, за да има след това умно, трудоспособно, квалифицирано и конкурентноспособно население.

Лошото е, че България влиза във финалния етап на глобалния социално-икономически катаклизъм неподготвена и унищожена. Но именно този крах ще бъде и крахът на сегашната система. А това вече е по-оптимистичен край.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ